Направихме онзи ден супер приятния маршрут Лакатник–хижа Тръстена-Бов, който препоръчвам на всеки, на когото не му се занимава с много ходене, но пък му се диша истински въздух.
Тръгнахме с влак до Лакатник - в 10.20, преди това има и един към 7. Изкачването почва веднага след това. Малко е странно, понеже гара Лакатник е на около час от самото село и то по доста стръмна пътека нагоре, която отвреме навреме пресича асфалтовия път. Това е и единствената по-тежка част от маршрута. Има червена маркировка през цялото време, дори в населените места. Малко преди селото се излиза на асфалта и се върви известно време само по него. И после - идва самото село. Там не сме се задържали, а директно почнахме да следим табелите за Тръстена. Има отлична зимна маркировка /по дърветата/.
Хижа Тръстена е известна с малиненото си вино. Непосредствено до нея се намира огромно лозе, май финансирано по програма на ЕС. И хижарите продават вино. Не е скъпо, обаче най-добре е човек да си носи пластмасови шишета, защото често свършват. И туристът е изправен пред избора - вода или вино в шишето. Сега беше свършило, явно не сме уцелили сезона. Обаче като минах лятото имаше и храня доста топли спомени от прекарването ни в една топла юлска нощ на тичане по поляни, пеене, бой с шалтета...
И после надолу към Бов по една провираща се през гората пътечка. Времето не беше хубаво. Обаче си представям след месец като грейне слънцето и разцъфне всичко, което може да разцъфва там. Много е зелено и много приветливо. А целият маршрут минава през различни населени местенца. Не е на високо и постоянно се срещаш с разни кози, кокошки, изоставени къщички, изоставени блокове и какво ли още не като от друг свят, който е само на час от София.
Няма коментари:
Публикуване на коментар