"Двете ми ръце започнаха борба. Хлопнаха книгата, която четях, и я блъснаха настрана, за да не им пречи. Козируваха ми и ме обявиха за техен съдия. Бързо вкопчиха пръсти една в друга и се погнаха по ръба на масата, ту надясно, ту наляво, в зависимост от това коя надделяваше. Не откъсвах очи от тях. След като ръцете са мои, трябва да бъда справедлив съдия, иначе сам си окачам тежестта от едно погрешно съдийско решение. Но службата ми никак не е лека, в мрака между двете длани се използват най-различни трикове, които не бива да пропусна, ето защо опирам глава на масата и нищо не ми убягва. През целия си живот съм предпочитал дясната ръка, без да съм имал лошо отношение към лявата. Но ако лявата се беше оплакала, какъвто съм отстъпчив и честен, веднага щях да сложа край на тази неправда. Но тя дори не промърмори, висеше си надолу и докато дясната размахваше шапка за поздрав, когато вървях по улицата, лявата подръпваше срамежливо панталона ми..."
Кафка
Няма коментари:
Публикуване на коментар