две неща.
Понеделник, 24 юни 2013 г., 21:29 ч.
Многохилядното шествие срещу правителството върви по Витошка. Малко сме се забавили на Орлов мост и затова сега сме най-отзад. От паркираните вдясно коли се отлепя тази на снимката долу (съжалявам за качеството) и полека се врязва в групата на протестиращите точно преди пресечката с Левски. Не разбирам от коли, но явно тази е скъпа. Полицаят, който стои на кръстовището, се обръща и се насочва към колата, обяснява, че е напълно забранено да се шофира в тази зона в момента. Шофьорът нагло се оправдава и нервира вътре, а около колата се натрупват все повече от шестващите хора. Полицаят е непреклонен. Ръкопляскаме му. Онзи успява да се отърве някак от множеството и полицая, скача върху газта, а явно и върху спирачката, защото се чува онова свистене, характерно за колите на страшните пичове и с висока скорост продължава към Петте кьошета. Отивам до полицая и му казвам, че съм снимала номера на автомобила (тогава не знаех, че е толкова размазан). Той отговаря, че добре знае кой е този и че вече се е обадил на колегите си на Петте кьошета да го спрат там. Да не се притесняваме. Ръкопляскаме.
Не знам докъде ще стигнем с протестите. Но за едно съм сигурна - търпимостта на хората към онези, които не желаят да спазват правилата и се чувстват над закона, става все по-ниска. Всъщност, достигнала е критично ниски нива. Виждам около себе си хора, които преди биха зацъкали с език и биха почнали да говорят за дередже, а днес говорят за върховенство на закона. А не е ли именно това базата, върху която трябва да се гради обществото?
И тук идва второто. И най-важното. Назначавайки Пеевски, БСП, ДПС и Атака доказаха, че за тях върховенството на закона не значи нищо. Един акт, който казва всичко. Станишев, Орешарски, Сидеров, Местан продадоха депутатите си (а и избирателите си) на най-мръсни интереси, защото извън личното падение на хора като Стефан Данаилов и Мартин Захариев, натискът очевидно е бил безпрецедентен. Лидерите в тези партии потъпкаха парламентаризма и се опитаха окончателно да слеят нелегитимните бизнес интереси с властта. Да, може би поведението им е резултат на дълги години надграждано усещане за безнаказаност. Но именно те достигнаха връхната му точка и всеки нов техен ден на власт е унижение за цялото общество. Никога няма да забравя неподправения страх, който изпитах, след като разбрах, че Делян Пеевски става шеф на Държавната сигурност. И заради този страх никога няма да им
простя.
Нито съм толкова
красива, нито толкова
сита.
И не това е темата. Никой да не смее да я подменя, моля! Искам върховенство на закона, искам стабилни закони, не такива, които се променят, за да угодят на някого, не искам публичните средства, нашите пари, да създават олигарси, искам нашите пари да са равномерно разпределени във всички частни банки, искам работещи закони за регулиране на медиите, монополите в тях и явните лъжи, искам за такива манипулации (като
това, например) да има осъдени медии и не, това не е намеса в свободата на словото, това са механизмите на демокрацията, с които тя се самозапазва, искам реформа на съдебната система, искам службите за сигурност да не се подмятат от място на място и от закон на закон, обърквайки дори най-старателните студенти по право, искам цялостна концепция за тях. Искам типове като онзи горе да плащат глоби, докато не им омръзне и не почнат да спазват - кое - да, закона! Защото далеч от всякакъв болен национализъм, аз обичам България до полуда, обичам й природата, обичам й селцата, обичам й столицата, обичам й хората, обичам й планините, обичам, че е еднакво далеч от Армения и от Германия, обичам да пътувам в нея, обичам си приятелите. И искам точно тук да живея. И не съм само аз, хиляди сме и все повече ще ставаме.
Искаме правителството да си върви. Да, Станишев, Орешарски, Местан, Сидеров. Точно вие. Точно сега.
Обещаваме да ръкопляскаме.
ПС: Дотогава - можем да прочетем и подпишем тази Харта, а утре да пием кафе пред Парламента.
(препубликувано в Дневник)
