пушача на тротоара

От вчера пак се вихри темата за забраната на тютюнопушенето. И се говорят безсмислени, излишни тъпотии с безумни аргументи. Казват, че изтласкването на пушачите към тротоара е дискриминация. За мен да дискриминираш някого е да го третираш различно заради негово качество, с което той/тя се различава от мнозинството и което не може да промени. Например: понеже е чернокож, понеже е жена, понеже е възрастен, млад, хомосексуален, сляп, мюсюлманин, християнин, ром, в инвалидна количка, евреин... Да си пушач, колкото и заклет, не е нещо, което не можеш да промениш. И дори, оставете това, да пушиш, колкото и заклет пушач да си, не е нещо, което да не можеш да престанеш да правиш за час.. каквото и да разправят някакви местни недоразумения, но все пак популярни лица, като Слабаков, Рашидов, Димитров.

Забраната за тютюнопушене във всички заведения е задължение, което държавата ни има към ЕС и което трябва да направи. Това не подлежи на коментар, спор, дебат. Надявам се от юни вече да е безспорен факт. И всяко заведение, което не го спазва, да бъде подлагано на фалиращи глоби.

И го казвам от позицията на бивш пушач, не заклет, но стабилен, който 1-во - продължава да се трови, 2-ро - да се вмирисва, 3-то - чиято психическа зависимост продължава да се дразни, много дълго след като физическата е изчезнала.

Пушенето просто не е куул, защото вече сме наясно с последствията от него (за разлика от холивудските режисьори през 50-те). То ти пречи да тичаш. То причинява кашлица и храчки. То води до рак. Дебат няма.

Камилата, Рила

А междувременно... някъде вляво от Мальовица... ви чакат ледени реки, къдрави скали и величествена гледка по пътя към заслон БАК и връх Камилата...

Снимки: Атанас Скатов

Amnesty TV за смъртното наказание

Не знам какъв би бил резултатът, ако в България се проведе проучване върху нагласите на населението към смъртното наказание, но мисля, че е добра идея клипчетата на Амнести да започнат да се превеждат и на други езици.

I miss Kevin

...се нарича най-любимият ми сет в Стереомууд. И минава време, забравям за него, после случайно го намирам пак и пак ми става толкова хубаво да го чуя. Досущ като мириса на мандарините, прави зимата много по-хубава.

Оттук намерих Blue Jeans на Lana Del Rey, Me in You на Kings of Convenience, I Found You на Alabama Shakes, Lights Out, Words Gone на Bombay Bicycle Club, безобразно красивата Vagabond на Beirut (а оттам и целия Rip Tide), Raconte-Moi Une Histoire на M83, Book Of Revelation на The Drums, Home на Edward Sharpe & The Magnetic Zeros, Black Balloon на The Kills, Finally Moving на Pretty Lights, Red Dust на James Vincent McMorrow...

Мариус на 4 очи

Цветанка настрана, Мариус е велик.

После съвестта много сериозно се появява в живота ти и тя може да те убие. Може би по-добре и така да стане. Но все едно... Може човек и да е сам. Нека да не се разглезваме... Забава, дивотии и простотии... Ние сме многообразни. Многообразието за мен не е нещо хубаво, предполага повече грехове, повече лудост, липса на смирение. Омръзна ми от многообразни... и от хора, от които можеш да очакваш всичко... Човек е много суетна работа... Глупостта много трудно ни напуска. Моля се така това да стане, но... не го виждам... Именно тази консумативност на чувствата вече почва да ме отвращава... Умът и разумът не са достатъчни. Мъдростта е следващото нещо, което би трябвало човешката душа да постига...

И така говори и си дава сметка, че прекалява на моменти и се вижда хуморът в очите му и се мъчи да го потиска и не успява докрай и е просто битка вечна при него. И няма как да не го харесвам.

Има нов спектакъл, казва се Ревизор. Нямам търпение да го гледам.

Кожата, в която живея

Всеки път, когато помисля за последния филм на Педро Алмодовар, тръпки ме побиват. В типичния си шарен и небрежен стил испанският режисьор представя една ужасна и извратена история. Когато искат да се докажат, режисьорите обичат да разказват истории, с които да привлекат вниманието на обществото върху даден проблем - смъртно наказание, сегрегация в САЩ, рядка болест, алкохолизъм, нацистка Германия... Алмодовар не е от тях. И посредством някакви безумни истории, стряскащи и залепящи очите за екрана от началото до края на филма, той успява да насочи мислите на зрителя към естествени и ежедневни въпроси. Без да размахва пръст, без много много да говори и анализира..

Каква е границата между престъпление и недоразумение, докъде може да се простре отмъщаването, колко лесно е да бъде унижен човекът, доколко можем да се променяме външно, преди да престанем да бъдем себе си, каква е силата на огледалото... и някакви такива разбъркани изтръпващи мисли...

Afghanistan – touch down in flight

Afghanistan – touch down in flight from Augustin Pictures on Vimeo.


Калоян ми даде това. Ежедневният живот на Афганистан, хвърчилата, децата, дърветата, катерушките, бабите, пазара...


I have lived from 2006-2008 in Kabul doing my civil service for a humanitarian aid organization. This March I had the chance to go back with my fiancé to show her the place I love and to capture the beauty of this country with our cameras.

At the same time I made this as a tribute to a dear friend, who was shot in the streets of Kabul. Gayle inspired me in her love and dedication for the Afghans.

Имам чувството, че съм била там някога..

Човек на годината 2011

Ако тази година някой/я човек/организация са ви впечатлили в опита си да защитят правата на хората/животните/природата в България, можете да ги стимулирате, гласувайки за "Наградата на публиката" на "Човек на годината 2011" ето тук. Наградата се връчва от Български хелзинкски комитет, като тази година става на четири.

Наградата на публиката съществува от 2009 г. Тогава беше спечелена от „Спаси, дари на…“ – организация, която подкрепя кампании за лечение на деца. През 2010 г. пък публиката избра журналиста Иво Инджев.

Досега наградата на журито са взимали:

2008: Съдийките от ВКС Албена Бонева, Костадинка Арсова и Мими Фурнаджиева за безпрецендентното им решение в полза на хората с увреждания у нас.
2009: Теодора Захариева за битката й срещу държавата, която не полага необходимите грижи за болните от рак хора у нас.
2010: Адв. Даниела Доковска за подкрепата, която оказа при разследването на престъпленията в домовете за деца с увреждания.

Аз гласувах за Атанас Русев - концесионера на плажа "Корал", който се бореше за разследването на смъртта на убития делфин, намерен на плажа.

За Звезда Ванкова за грижите й за подобряване положението на бежанците в специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Бусманци и Любимец.

За Фондация „Очи на четири лапи“ и кампанията „Отвори очи!”, която има за цел да подпомогне хората с увредено зрение, тъй като на много места, включително в градския транспорт, все още не се допускат незрящи с кучета-водачи.

За коалицията от НПО-та "За да остане природа в България", които водят кампании срещу замърсяването на Стара Загора, срещу отказа на правителството да санкционира компанията „Юлен” АД, управляваща ски зона в Банско, която незаконно изсече вековни гори в района, за опазване на Родопите, Витоша, Странджа, плажовете Иракли, Кара дере, река Искър...

За Капка Костова и Галина Захарова, които напуснаха прогнилия от скандали Висш съдебен съвет. И за Съюза на съдиите в България, които се бореха срещу същия този съвет в опит да запазят независимостта си.

За Франк Аббас, който работи за проблемите на ромите в България и Косово.

За арх. Калина Павлова, която активно използва правата си за достъп до обществена информация срещу плановете на разни тимо- герб-аджии за застрояване на Варна с незаконосъобразни проекти.

Супа от настъргани моркови

Когато Веси се върна от Германия, донесе тази вълшебна рецепта за супа. Никога преди не се бях впечатлявала от супи, извън млечната картофена. А и идеята за настъргани моркови звучеше по-скоро отвратително.

За 5 порции ви трябват 5-6 големи моркова, топено сирене от тези в кръглите кутии, най-добре с подправки, вода, олио и сол.

Настъргвате морковите на големите дупки на рендето. Слагате олиото в тенджерата и ги задушавате лекичко за 3-4 минути. После добавяте вода до горе. Слагате сол и евентуално подправки, ако сте купили сирене без такива. Когато тръгне да ври, добавяте топеното сирене, цялата опаковка (като преди това старателно сте махнали опаковката на всяко едно от триъгълните сиренца). Чакате да се разтопят. Проверявате на вкус и би трябвало всичко да е наред! После, по купичките като се разпредели супата, може да добавите пресен магданоз - придава блясък.

(Рецепта тип онази соц книга "Готварска книга за мъже", която доста успешно се прилага и за съвременната непохватна жена.)

Yaneva canceled, at least for now

I think it's not possible yet to give a clear account of how important the today's decision of the Supreme Administrative Court to cancel the appointment of Vladimir Yaneva for head of Sofia City Court is. (The appointment was challenged before the court by the other candidate for the post.)

An appointment marked by many scandals:

- a personal friend of the minister of interior Tzvetan Tzvetanov has been elected to be the head of the biggest court in the state (what about the good old separation of powers?);
- she also has a problematic judging past (her name was involved in another scandal when it turned out that her father, whom she was legally representing, had purchased real estate owned by a municipal company in Sofia; later on against the director of this company charges for serious crimes were raised, including for corruption and mismanagement of the company assets; the case was assigned to Yaneva, but she did not ask to be struck off the case; furthermore, she even suspended the criminal proceedings and when her ruling was revoked after an appeal before the higher instance she continued to insist on terminating the case);
- with no clear reasons the members of the Supreme Judicial Council (the highest judiciary body responsible for electing the magistrates) voted in a different manner in the two rounds for the appointment of a Sofia City Court head;
- two judges, members of the Council, resigned and talked about unprecedented pressure on them during the election process;
- a campaign started against the appointment and the Supreme Judicial Council itself, supported actively by the Bulgarian Judges Union and the human rights organization Bulgarian Helsinki Committee, as well as by all the other leading human rights organizations in Bulgaria;
- Nevertheless, Yaneva did not seem to care at all – she took office and in two months of being the head she issued 1,748 permits for the police to use special investigative techniques - spying, phone tapping, access to private correspondence, using of marked money, etc.

And today, out of nowhere, completely unexpectedly, popped up the decision of the Supreme Administrative Court. Two women appeared to be brave enough to oppose to the system – to Tzvetan Tzvetanov, to Vladimira Yaneva, to the head of the Supreme Administrative Court Georgi Kolev (appointed through an equally corrupted procedure), to the police wanting to be the only ruler in the state, to the pressure.

One man, Ivan Radenkov, the third judge who refused to sign the court decision, bent to the instructions of the judge Kolev. Rumors state that he was promised a higher post. Time will show how correct these rumors are.

What remains now is the appeal before a 5-member panel of the Supreme Administrative Court.

But whatever their decision will be I am really proud that today two judges proved that not everybody in the system is corrupted and that there is future for the Bulgarian judiciary!

Янева отменена, засега

Едва ли можем да си дадем ясна сметка в момента колко важно е решението на ВАС да отмени назначението на Владимира Янева за шеф на Софийски градски съд.

Назначение, белязано от куп скандали:

- лична приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов става шефка на най-големия съд в страната (разделение на властите, хелооу?);
- тя има проблемно съдийско минало (името й е замесено и в друг скандал, когато се оказва, че баща й, на когото тя е пълномощник, е закупувал недвижимо имущество, собственост на общинско дружество в София, впоследствие директорът на дружеството е обвинен в сериозно престъпление, включващо корупция и лошо управление на дружествените активи, делото е разпределено на Янева, а тя не си прави отвод, дори първоначално прекратява наказателното производство; и когато след обжалване определението й е отменено, тя продължава да настоява за прекратяване на делото);
- членовете на ВСС (висшия орган на съдебната система) гласуват противоречиво на двата тура без ясна причина;
- две съдийки, членове на Съвета, подават оставки и говорят за безпрецедентен натиск върху тях;
- стартира кампания срещу назначението, подкрепена активно от Съюза на съдиите в България и правозащитната организация Български хелзинкски комитет, както и от всички основни организации за защита правата на човека;
- въпреки всичко Янева е непоклатима - встъпва в длъжност и за 2 месеца издава 1748 разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) - следене, подслушване, ровене на кореспонденция, белязани пари.

И днес, от нищото, изскача това решение на ВАС. Две жени се оказват достатъчно смели, за да се опълчат на системата - на Цветан Цветанов, на Владимира Янева, на също толкова порочно назначения за шеф на ВАС Георги Колев, на полицейщината, на натиска. Един мъж, Иван Раденков, се пречупва пред указанията на съдия Колев и не подписва решението. Слуховете гласят, че му е обещан пост. Доколко са верни, времето ясно ще покаже.

Сега остава обжалването пред 5-членен състав на ВАС.

Но каквото и да стане оттук нататък, аз наистина се гордея, че днес 2 съдийки доказаха, че бъдеще за съдебната система на България има!

Мания Макс, Дружба

8.20 ч., сряда, ж.к. Дружба, ул. Илия Бешков № 12, 10 минути преди отварянето на магазина. Закъснeли сме. Вече са се натрупали хора отпред. Напрежението расте с всяка изминала минута. Лицата на хората са се изопнали. Телата им трепват при всяко мръдване от другата страна на вратата. Никой не говори. Тишината е заразяваща. Зазяпвам се в заобикалящите ме. Тук има всякакви - бедни на вид хорица, собственици на арт секънд хенд магазинчета из центъра, дружбенски мадами, обичайните хипстъри, ние... За пръв път идвам тук и не обръщам внимание на момента, в който вратите се отварят. Шльоооопп. Тълпата те поглъща. Всички се опитват да минат едновременно през тесните врати. Отвътре се чува дрънчене на количките, докопани от първите проникнали. След секунди и ние сме вътре. Хващаме една количка и се понасяме към дългите редове с дрехи.

Това е Мания Макс, най-големият магазин на марката за дрехи втора ръка. Новите стоки в него се зареждат в сряда. И заради това тогава и интересът е толкова голям.

Хората се хвърлят към закачалките и взимат всичко, което привлича погледа им. Аз още се чудя в коя посока са мъжките и в коя женските дрехи, когато вече половината от тях са разпределени по количките на пазаруващите. След малко и аз се шмугвам и почвам да правя същото - дънки, пуловери, якета, палта, ризи, шалове, шапки, пердета, хавлии... всичко има, само да си го намериш. Нямам време за преценки - цвят, материя, големина - опп, и е в количката. Когато тя става толкова препълнена, че не може да се движи, отиваме да пробваме. Има много пробни и хората са учтиви. Харесваме си разни неща и се задвижваме с тях към касите. Над 10 килограма цената (28 лв./кг.) е намалена с 35%! "Цената на килограм е различна, взависимост от деня. Всеки ден пада прогресивно до вторник, после сряда пак е максимум и пак започва да пада следващите дни, цената е право пропорционална на количеството качествени стоки и е функция от търсенето, предлаганото качество и нужните разходи за обезщетяване на телесните повреди от телосблъсъците на входа", казва Жоро. Той и Иван са спретнати, модно облечени момчета от централните части - изявен юрист и фотограф-икономист. Знам това със сигурност, но ми е трудно да го повярвам, когато след минута разсейване в кошницата с шаловете, се завръщам към тях и ги заварвам с по един калкулатор в ръка, заобиколени от жени с големи пликове дрехи, мерещи на кантар дрехите им, взимащи парите им и изчисляващи нещо с напрегнати лица. Всичките тези пликове преминават в техните ръце, а жените изчакват зад касата. Ние минаваме, удряме десет кила, хващаме намалението, плащаме, а после те разпределят пликовете. Ама че работа!

И така - значи така правели онези мои приятели - с разни такива червени роклички, дебели суичъри, пухкави жилетки... Все неща, за които като ги попитам ми се отговаря небрежно с лекичко перчене в гласа - "ми, това е от едно килце". Досега никога не си бях купувала нищо секънд хенд в България, някакси нищо не мога да си харесам, мирише ми странно и дрехите все ми се струват раздърпани. А може би това е проява на истински вкус - когато умееш да подбираш наистина готини дрехи, без те да са ти представени в най-хубавата светлина, съчетани с другите, върху строен манекен, в комбинация с готина музика и приветливи пробни.

От Мания излизам с един суичър, един огромен шал, ръкавици и пижама. Сега ме чакат вкъщи. Сушат се от прането. Общо струват 20 лв. И... въпрос на време е да разбера дали наистина се харесваме или всичко ще остане просто приятен спомен от вчера.

И малко статистика от сайта на Gaia Movement:

By donating unused clothes you contribute to the good health of our planet. Production of new cotton as well as other textile fibers puts a strain on the environment:
To produce 1 lb. of clothes -that is 1 pair of trousers - requires on average:
10,000 lb. of water
0.5 lb. of fertilizers
0.4 oz. of pesticides
and results in emissions of:
6 lb. of greenhouse gases

Чешачката за глава

...е нещо удивително!

Когато някой прокара пръсти през косата ви... онова усещане между погалване и почесване... изтръпвате ли от кеф... независимо от човека... независимо от връзката с него... любим или фризьорка... все тая? Ако да, този уред е за вас! Причинява същото, но е в пъти по-добър, защото:
1)Получавате 12 "пръста"
2)Получавате 12 "пръста", много по-тънки от човешките;
2)Не ви е нужен друг човек.
Чешачката я изпробвахме в един френски магазин и така и си останахме там. На хората, които бяха с нас, им се наложи да ни дърпат, за да излезем.

(Бел. авт.: Множественото число е за по-така.)

Kottarashky

Вчера на първия ми Котарашки концерт в Строежа се чувствах ей така. Просто ритъмът на музиката му напълно съвпада с моя и ме влудява, кара ме да танцувам. Понякога това просто се получава. Представям си какво щеше да е, ако бяхме в зала с готино озвучение и малко повече пространство. Ако трябва да покажа качествена бг музика, без претенции, модерна, но не копи-пейст от чужди музиканти, това със сигурност ще е той. Дано музиката му да излезе извън границите ни, опа ей!

ПС: А човекът с кларинета е не-човек!

Меланхолия

Гледах филма в една огромна аудитория на университет в предградие на френския град Лил преди седмица. В киното бяхме може би най-много 10 човека. Прожекцията беше съвсем евтина за тамошните стандарти- 4 евро. Беше част от студентски фестивал, сравнително добре рекламиран. Може би Антихрист смъкна рейтинга на Ларс Фон Триер, както и изказванията му от Кан с наци-привкус, когато сам се заплете в опита си за политически-некоректни шеги. Но всичко се превърна в смутено недоразумение, при което всяко следващо изречение е по-грешно от предишното.

Този път филмът беше много похвален от критиката и реших да рискувам, за разлика от Антихрист, който така и не гледах след всички отвратителни отзиви. Меланхолия е красив и влиза много надълбоко в съзнанието. С невероятна актьорска игра - Кирстен Дънст е заразяващо бавна. Има интересна идея и умопомрачителни режисьорски решения (не мога да намеря снимка на умиращия кон в началото, която сцена се е забила в главата ми). Това е филм, чиито отделни елементи ще се появяват в главата ми години наред, съвсем без да съм ги очаквала. Но през цялото време го мразех. Исках да свърши. И, когато наистина свърши, станах и си тръгнах веднага. Без да губя нито миг повече в това кино. И имах болезнена нужда от нещо смешно, леко, позитивно, оптимистично. Защото наистина се чувствах все едно светът е свършил.

А другите девет човека в киносалона останаха... загледани в буквите по екрана... все едно имаше какво още да се случва след края на света.

Допълнение, 18 септември 2012 г.: Меланхолия е един от най-силните и красиви филми, които съм гледала и много често се сещам за него. Изобщо не го мразя : ) Намерих и снимка на коня:

Organic raw vegan handmade

Може да е шоколад, ама поне е organic raw vegan, та даже и handmade! Така че - спокойно!

(може да бъде закупен от аптеки ремедиум и, доколкото пише в блоговете, е гаден)

*Тази статия е посветена на Жоро Г., по случай скорошното излизане на неговия дарк метал албум: "the last grave of the 7 fallen angels of darkness guarded by the knights of the holy hell doom's fire"

xx

С огромно закъснение, предвид това, че още миналата година взеха Mercury за албума си xx, пиша за the xx. Лятото свърши прекалено рязко, а ако има нещо, което със сигурност ще остане от него в мен, то това е гореспоменатият албум, звучащ в ушите ми от юли. И няма да е там за кратко.

Защото лятото винаги свършва прекалено рязко и после няма как да го пипна, трудно мога да го помириша пак. A да го видя повече ми пречи, отколкото помага - снимките ми създават изкуствени спомени, натрапват ми отделни непълни моменти, които в крайна сметка изсмукват всички други детайли от главата ми. Музиката обаче е друг случай.

The xx някакси успяват да направят мелодия и да не я развият. Което, предполагам, е голямо изкушение за всеки музикант. А-ха да почнеш да си я тананикаш и тя спира, всички инструменти замлъкват, а гласът на вокалиста се превръща просто в глухо шептене. И не е като да е някакъв контемпорари шит, дето никой не го харесва, а само се прави. Напротив, има си идея. Heart Skipped A Beat, например: в 2:18 тръгва да се развива, в 2:34 започва припевът, повтаря се, в 3:04 почти излита, в 3:36 всичко спира. Но не съвсем, може и да продължи.. разкошен минимализъм, бе! И не само там, ами целия албум.



И така винаги когато чуя Intro, ходя по онзи мост в Сараево, реката под мен е синя и буйна, мирише на водорасли, тревата е обсипана с фасове, виждам небето през дупките от войната в старите сгради наоколо, а навсякъде по него слънцето е оставило отблясъците на някакъв прелестен лилаво-оранжев залез...

Jon Kennedy - You're Crazy

Есен 2011. Танцува ми се в опушено мазе, набутано някъде между ниски лющещи се сгради, пълно с усмихнати хора, избягващи погледите си, ухаещо на разлято по пода червено вино, портокалови кори и отдавна изгорели свещи, размиващо се в приглушена светлина. Пейките умират.

Аз обичам Кич

На шоуто "Аз обичам България" попаднах случайно преди половин час. Изгледах около 10 минути и съм изумена. То е като някакво ноу-хау как да направим най-кичозното предаване, използвайки най-отвратителните, пошли и изкуствени хора в публичното пространство на една страна. Студиото, шапките на предаването, този ужас с планетата, обсипана с крави, гъдулки, рози и паметници... Не ми стигнаха силите да го изгледам цялото и прехвърлях минутите, но след като чух въпроса към Валерия Велева (известна също като Мадам В) на 33:22 окончателно се отказах да гледам. Питат я кой е измислил някакви думи в българския език, тя, без да се замисли и за секунда, отговаря "Константин Кирил Философ" (все едно си ляга и става с неговата биография) и после добавя, че той е сътворил и думите "лицей" и "юбилей", последван от възгласа на водещата: "Кой друг освен ВВ може да ни каже тези неща! Браво, Валерия! Вие всички страшно ме впечатлявате наистина!" на фона на участник от противниковия отбор, стискащ й ръката. Само дето тъкмо тези две думи звучат по почти същия начин на всички латински езици

Интеграция

Скоро държавата ще се сблъска силно с нуждата от интеграцията И на някои българи, които се превръщат в заплаха за бъдещето й.

Това си го мислех, докато се прибирах снощи по Шишман. Уличката пак беше изпълнена със симпатични хора, барчетата бяха пълни, усещаше се мирисът на есен, печени чушки и някакво приятно вдъхновение от прибирането към вкъщи в центъра на един хубав, развиващ се град, в който се случват все по-хубави и разнообразни неща, в който има все повече място за различни хора с боядисани в лилаво коси, или с огромни токчета, или с кръгли очила тип Ленън, или рисуващи по улиците, свирещи на хармоника, защото им е кеф, и някакви такива неща. Хубаво ми беше вчера и почти забравих за предишната нощ, когато стотина протестиращи бяха натъпкани в Шишман, откъм Парламента и някои от тях с плашещи, изкривени физиономии нахлуха в пространството, което считах за съвсем безопасно доскоро.

На медиите държавата по-трудно може да влияе. Но пък може да почне от училище, където е много силна. Имаме нужда от изчистване на учебниците по история от омразата, която наслоява - към разните "велики сили" и наши съседи. Да не си обясняваме историческите процеси, промяната на граници, войните, отношението на света като причината да бъдем "Най-Прецаканият Народ на Земята". Да си обясним, че България може и да е най-бедната страна в ЕС, но е такава в най-богатия Съюз. Че половината човечество живее с по има-няма долар на ден, без вода и ток. И че не, не сме ние най-зле, съжалявам. Да учим за другите държави, да наблягаме на модерната история, на времената на Хитлер, на разпадането на съседна Югославия. Да караме децата да четат български книги извън възрожденските. Автори като Павел Вежинов, например, да не остават в дупката на избираемите книги за лятото, а да минат пред Вазов със своята модерност и универсалност. Да учим за чуждите религии, например - не да промиваме мозъци, а да създаваме обща култура някаква. Защото време е да го преживеем това "турско робство", случило се е, тежко е било, но не е това единственото събитие в нашата история и литература, нито в световната. Има още куп неща, които трябва да учим в училище, а пропускаме.