Мариус Куркински 2

Ако искате да знаете, пак го гледах Мариус в "Български разкази". Във вторник. Този път вече беше страхотно от началото до края. Не се разсеях нито за миг и просто се удавих в тази постановка, без да се притеснявам на другите дали ще им хареса. Бях на първия ред и най-алчно изпивах всяко движение и поглед. Не ми се беше случвало нещо по-истинско от месеци. По едно време, между първия и втория разказ, имах чувството, че нещо не е наред с него. Държеше се като пиян, олюляваше се, правеше дълги паузи, сядаше често често, гледаше публиката с някаква огромна умора в погледа. Може би беше търсен ефект, може би не, така или иначе няма как да разбера. После изведнъж рязко се промени, връхлетян от енергия и пълно отдаване на думите. След постановката се запознах с него и имах отвратителното чувство, че всичко, което казвам, звучи фалшиво, ограничено, безсмислено, инфантилно, нелепо. Как се говори с такъв човек, не знам. После се замислих, че трябваше да му кажа две неща, които е толкова важно да направи: да изиграе някой герой на Достоевски, най-добре Разколников или княз Мишкин, или Дмитрий Карамазов и че (какво ще прави, ще струва, има-няма, заем ще стори, не знам, но...) трябва да има наследници, просто не може да не предаде този гений на някого.