И последно от Истанбул

Малко улично изкуство и други хубости.

Забрадки, гълъби, деца

Истанбул е град на крайностите. Красив и грозен. Богат и беден. Европейски и азиатски. Културен и първичен. Светски и мюсюлмански. Всичко се преплита там, както във всеки голям град между другото. И все пак - различността му е уникална поне за мен. И ми харесва. Колкото и времето срещу пространството - 3 дни срещу истанбулската огромност да са несравними. Поснимах малко. Фотоапаратът не е най-високо качество, но е достатъчно. За моите си първи спомени от там.

Стресна ме фактът колко много жени са със забрадки. Не го очаквах. Готина мадама, с конвърски и арт гадже с афро прическа - забрадена. Просто за себе си не успях да си го обясня докрай. Дали вярата им е толкова силна, дали им се налага от родители и съпрузи, дали е просто традиция, която ограничените европейци, отгледани с полуголите жени от МТВ не могат да разберат. Представа нямам.



Навсякъде из града са разпръснати уреди, приличащи отдалеч на детски играчки. Отблизо се оказват фитнес уреди, а разположението им до морето ги прави идеални. Тук две жени тренират на пътечката.

В града има места, в които жените не влизат. Аз ги избягвах, но на гарата, купувайки си кафе, не забелязах, че влизам в чайна, пълна единствено с мъже. Отговорът бяха втренчени, очудени погледи. А реакцията ми да изляза и да пия отвън. Като наказана:) Жените много рядко се виждат по улиците. Особено сами. Затова пък мъжете често вървят прегърнати и дори хванати за ръце. Традиции.

Децата обаче са диви и щастливи и няма спирачки. Пуснали са ги на свобода и те тичат и играят футбол насред улиците.





Освен котетата, има и много птици в Истанбул. Основно чайки и гълъби. Но и те имат различно поведение от българските. Най-малкото са хиляди пъти повече и когато литнат едновременно... е вълшебство.




Пране, разбира се. Моята слабост виси от балконите във всички части на града. Шарено и усмихващо се пране.


Любопитна табела, доста военно присъствие, чаша прясно изцеден сок само за левче, хитър начин за недопускане на нахални шофъори в забранени улици и изхвърлени кокали от месо из целия град са само част от поводите ми за задаване на въпроси, ако си намеря някой местен.

Котките на Истанбул... и една кокошка

Истанбул е градът на най-дружелюбните котки. От първия момент, в който започнеш да обикаляш улиците, ги намираш в краката си. Те са навсякъде. Търговец. И зад него котка. Уличен музикант. И зад него котка. Жена с черно фередже. И зад нея... Явно това е един от градовете, решил проблема с бездомните кучета.

Котките ти се усмихват от всеки ъгъл. И си приличат. Обикновено са бели на оранжеви петна. Умилкват се и винаги са в настроение за снимка отблизо. Можеш да ги погалиш. Можеш да си поговориш с тях. Можете и просто да си помълчите заедно.
Обикновено са много мързеливи. Могат да бъдат намерени на всяко слънчево място на всеки сокак.

Както и на стола в някое малко затворено заради Рамазана магазинче.

Както и върху щанда на уличен продавач на тенекиени боклуци.

Както и на масата на красиви испански туристки – бутащи чашата им с айрян, чупещи я на земята и после блажено ближещи кисело мляко от тротоара.

Те са и в азиатската, и в европейската част. И на най-шумното, туристическо място, и на местния пазар за риба, и в спокойните наклонени улички на Фенер.




Те са котките на Истанбул.




...и една просто случайно минаваща кокошка.

Виси небето на фона на прането

Днес на Шишман, по залез слънце, видях най-красивата гледка - няколко чифта огромни килоти, висящи от един балкон. Но апаратът ми не работи и ми се късаше сърцето, докато ги подминавах, без да мога да запазя гледката. Запазих си засега само настроението й. Както и настроението на един нов графит ала Банкси с лика на ББ, точно срещу Мухоморка.