неделя, 14 декември 2008 г.

Забрадки, гълъби, деца




Истанбул е град на крайностите. Красив и грозен. Богат и беден. Европейски и азиатски. Културен и първичен. Светски и мюсюлмански. Всичко се преплита там, както във всеки голям град между другото. И все пак - различността му е уникална поне за мен. И ми харесва. Колкото и времето срещу пространството - 3 дни срещу истанбулската огромност да са несравними. Поснимах малко. Фотоапаратът не е най-високо качество, но е достатъчно. За моите си първи спомени от там.

Стресна ме фактът колко много жени са със забрадки. Не го очаквах. Готина мадама, с конвърски и арт гадже с афро прическа - забрадена. Просто за себе си не успях да си го обясня докрай. Дали вярата им е толкова силна, дали им се налага от родители и съпрузи, дали е просто традиция, която ограничените европейци, отгледани с полуголите жени от МТВ не могат да разберат. Представа нямам.



Навсякъде из града са разпръснати уреди, приличащи отдалеч на детски играчки. Отблизо се оказват фитнес уреди, а разположението им до морето ги прави идеални. Тук две жени тренират на пътечката.

В града има места, в които жените не влизат. Аз ги избягвах, но на гарата, купувайки си кафе, не забелязах, че влизам в чайна, пълна единствено с мъже. Отговорът бяха втренчени, очудени погледи. А реакцията ми да изляза и да пия отвън. Като наказана:) Жените много рядко се виждат по улиците. Особено сами. Затова пък мъжете често вървят прегърнати и дори хванати за ръце. Традиции.

Децата обаче са диви и щастливи и няма спирачки. Пуснали са ги на свобода и те тичат и играят футбол насред улиците.





Освен котетата, има и много птици в Истанбул. Основно чайки и гълъби. Но и те имат различно поведение от българските. Най-малкото са хиляди пъти повече и когато литнат едновременно... е вълшебство.




Пране, разбира се. Моята слабост виси от балконите във всички части на града. Шарено и усмихващо се пране.


Любопитна табела, доста военно присъствие, чаша прясно изцеден сок само за левче, хитър начин за недопускане на нахални шофъори в забранени улици и изхвърлени кокали от месо из целия град са само част от поводите ми за задаване на въпроси, ако си намеря някой местен.





Няма коментари: