Да бъде ли разрешено
публичното кърмене? Прессъобщението, че БХК завежда дело от името на жена, която е изгонена от охраната на Мол, излезе в понеделник и предизвиква много интересни и изненадващи за мен коментари. От една страна, консервативни, пуритански, сексистки, кой-плаща-на-БХК и т.н., но те са очаквани. От друга обаче ме изненада отпорът, който хората с противоположно мнение дадоха. Мислех, че темата ще бъде осмяна и подмината, но истината е, че се получи дебат. И това е полезно. Защото темата е важна.
Защо е важна?
Ще попитате. И веднага ви казвам. Тук не става дума просто за гладно дете, което трябва да бъде нахранено. Ако беше така, то дебатът щеше да бъде за това дали моловете (а и други обществени места, ресторанти, паркове, институции) са длъжни да направят помещения за кърмене, в които жената спокойно да храни бебето си. Не. Става дума за нещо съвсем различно.
Става дума за женското тяло, за лицемерните морални норми, а и за тоталитарното минало, което формира мисленето ни.
Дебатът за кърменето на публични места е актуален далеч не само в България, а из целия 'цивилизован' модерен западен свят, особено в САЩ. Защо? Ми, и аз това се чудя, струва ми се абсурдно нещо толкова естествено да се поставя под въпрос. От една страна, изглежда сякаш в Европа и САЩ живеят много разчупени хора, сексуални революционери, чието ежедневие е обградено с голи тела (най-вече женски), разговори за секс и изобщо речник изпълнен с думи, препращащи към секс и гениталии. И все пак защо се страхуваме от женски гърди? Защо те предизвикват такъв дебат?
Жената и нейното тяло (като гърдите са най-ярък пример за туй) в съвременното западно общество, към което и ние се числим, са обективизирани, те са обекти, призвани да галят окото на мъжа. Бидейки обект, женското тяло трябва да отговаря на определени изисквания за форма, да е красиво, младо, стегнато и най-добре намазано с масло, за да лъщи. Тези тела са почти продукт, те могат да се подобряват, да се купуват, да се присвояват, да се обсъждат и са дотолкова стлизирани, че често не отговарят на реалността. В случая реалността е следната - женските гърди обикновено са по-големи и обли от мъжките, защото в някакъв момент от живота на жената може да й се наложи да произвежда мляко, с което да нахрани новороденото си дете. Кой и кога е забравил това (кой е решил, че не мъжките, а само женските гърди ще се приемат за сексуален обект, кой е решил кои точно части от човешките тела да са сексуализирани и, съответно, неприлични и причина за срам)... не е ясно, вероятно е бил богат и бял християнин, имал е земя и право да гласува, но и това не е важно за жените, които искат днес да хранят децата си, където намерят за добре. А и за всички останали членове на обществото, които биха искали да задават въпроси. Като например, защо изкуствено наложената сексуална функция на женските гърди да е по-приемлива от естествената й такава? Защо втората да е някак отблъскваща? Пфф.
Ще кажат, както жената има право да си разполага с тялото, така и аз имам право на възмущението си от гледката. Ще им кажа, гледайте в друга посока. Имайте правото си на възмущение, но то не е по-голямо от правото на останалите да живеят в общество, в което природно предопределените функции на тялото са по-важни от социално конструираните такива. В крайна сметка, телата ни са единственото, с което несъмнено разполагаме на този свят. И не виждам защо да позволяваме на хора, които все още ползват думи като "срамотии" да налагат контрол над тях.
После ще ми кажат (и не знам защо през цялото време си представям лицето на Мартин Карбовски) защо да не уринираме и дефекираме на публично място. Това ще го подмина, защото е тъпо.
Ще кажат, жените, които кърмят на публично внимание, търсели внимание. Всъщност онези, които търсят внимание, са бебетата им. За бебетата кърменето е от изключителна важност в първите 6 месеца и доколкото разбирам, често си го искат. И тук, неусетно изплува друг аргумент. Ама защо публично?
Жените, които искат да кърмят, може би имат и други неща за вършене, които са публични и чисто практически трябва да полагат грижи за детето си и извън дома. Или чакайте, чакайте! Дали пък не?
Дали от тях не се очаква да бъдат просто майки? Обитаващи само частната сфера? Хм.
И изобщо - дали да е разрешено кърменето на публичното място? Извинете, коя е тази публика, на която робуваме, която разрешава и забранява? Жената и бебето несъмнено са част от нея. И с това дебатът в България ми се струва някак по-специален. Имам чувството, че това е заради тоталитарното ни минало. Дали не сме
откърмени с разбирането, че много неща са забранени и неприемливи, и не бива да привличаме внимание, и т.н. Дали не сме свикнали да сме обградени от правила, да се съобразяваме с тях, без да се замисляме защо са там, какви аргументи стоят зад тях. Без да имаме право да зададем простия въпрос...
защо?
Затова не подценявайте този дебат.
PS: Реакцията към Анджелина Джоли и медицинските интервенции, които предприема, също ни казва много за социалните очаквания към женското тяло.
Тук има интересен коментар на Милена Фучеджиева, който, макар и да поставя Джоли в една идея по-юбер позиция от необходимото, има много силни попадения: "
Важното е, че сме свидетели на една физическа деконструкция, която ще накара много хора да променят мисленето си за рака, за страха, за женското тяло, за секссимволите, за феминизма, за волята да живееш заради децата си, но и заради света. [...] Анджелина Джоли в крайна сметка е един много рационален човек, който се движи в света с абсолютната яснота, че животът е кратък и трябва да сме максимално будни."
PSS: Дебатът има много допирни точки и с онзи за
раждането вкъщи.