Преди дни една статия в CNN привлече вниманието ми и не можех да преценя дали одобрявам написаното от авторката или то е дълбоко некоректно. Статия 1 разказва за ужасните случки, свързани със сексуален тормоз, които е преживяла една американка на обменна програма в Индия. Момичето споделя колко й е трудно да каже истината, когато някой я пита как е прекарала времето си там и отговорите, които се очакват от нея, нямат нищо общо с историите, които реално са се случвали - например, как нощем не е успявала да заспи в хотел, защото е очаквала мъжът от рецепцията да престане да й звъни, дишайки в слушалката и направо да се качи в стаята. След като се е върнала от Индия е влязла в клиника за хора с ментални проблеми.
Статия 2 е отговор на 22-годишна индийка, която учи в Маунт Холиок, САЩ. Тя разказва за своите неприятни преживявания по време на програмата си в Париж. Момичето й благодари за отговорността да говори открито за сексуалния тормоз, който обикновено е обвит в тишина. Но разказва и че като чужденка с доста тъмна кожа е била подложена на непрекъснат такъв в центъра на Европа. "Having lived in three of the world’s megacities, Bombay, Paris and New York, I have been equally unprepared wherever I might be, for the simple reason that I am a woman."
Третата статия е писана от американка, която също е била на такава програма в Индия. Тя критикува първата заради генерализациите, които прави и които поставят всички индийски мъже на едно ниво. "I am black, and I have to deal with the fact that even today in America many people characterize my entire race by the choices made by some people who have the same color skin as me."
Статия 2 е отговор на 22-годишна индийка, която учи в Маунт Холиок, САЩ. Тя разказва за своите неприятни преживявания по време на програмата си в Париж. Момичето й благодари за отговорността да говори открито за сексуалния тормоз, който обикновено е обвит в тишина. Но разказва и че като чужденка с доста тъмна кожа е била подложена на непрекъснат такъв в центъра на Европа. "Having lived in three of the world’s megacities, Bombay, Paris and New York, I have been equally unprepared wherever I might be, for the simple reason that I am a woman."
Третата статия е писана от американка, която също е била на такава програма в Индия. Тя критикува първата заради генерализациите, които прави и които поставят всички индийски мъже на едно ниво. "I am black, and I have to deal with the fact that even today in America many people characterize my entire race by the choices made by some people who have the same color skin as me."
2 коментара:
Ха, доста се коментира по темата напоследък. И ти не изоставаш от тенденциите в критичния анализ.
Опитвам да балансирам разсъжденията си като виждам нещата от повече от една гледна точка. Моите 2 стотинки: Има хора с по-лабилна психика и не бива да се омаловажават техните страдания. Да се обърне внимание на колко е важно да си направиш добре проучването преди да си избереш дестинация за почивка/учене/работа/живеене като цяло, но пък и никъде не си презастрахован от изненади, които, за съжаление, не винаги са приятни, дори и на най-най-безлюдния остров. Изнасилвачи и психично нестабилни хора има навсякъде, безспорно. Много по-често би ги срещнал в многолюдна страна като Индия в големи метрополиси, на препълнени площади. (Но, тук отварям скоба за лично преживане, на което съм била свидетел, също така унижена и тормозена можеш да се окажеш като индийка из венецианските празни улички през декември в най-непиковото време за туризъм).
И все пак, Индия отдавна показа, че има над какво да работи спрямо правата на жените – дали свои, дали на чужди гражданки...
хм. и аз дълго се колебах кой е правилният начин да се говори за това, особено като става дума за сблъсък статистика-стереотипи-коректно говорене. и не можах да реша.
май основното, което дразни хората е, че жена от "запада" с обиден тон провокира разговора. жена, която няма как да осъзнава всички проблеми, с които ежедневно се сблъскват хората с различен външен вид в европа и сащ.
Публикуване на коментар