Бежанците бяха поизчезнали от българските медии. Най-вече защото МВР прави и невъзможното, за да спре потока. “След около час един началник вика – сега, влезнат ли в българско, бой и наобратно. Викам – какво ще рече бой? Жени, деца там… Ами, вика, внимавайте, нали… Подбирайте ей така мъжете, това-онова. Ще подбираш – дръжки. И съответно – бой и наобратно", това от разказ на полицай, работещ на границата, записан от БНТ през декември.
През последните два дни обаче попаднах на няколко хубави неща.
Препоръчвам Темата на Нова от тази неделя, която беше за непридружените деца - деца, които са дошли тук без родители или роднини, сами или с познати на семейството, от които са били разделени впоследствие (тук съм сложила повече информация относно тези деца). Според информация от началото на февруари у нас живеят около 200 такива деца. В българското законодателство обаче има дупка и не е ясно коя институция може да назначи попечител или настойник, който да ги представлява пред държавата - например, за придобиване на статут, за налагане на мярка за закрила, за здравна грижа или, както се посочва в репортажа - за участието им във футболен клуб. Така, репортажът описва объркания живот на Бурхан, дете, което е "прикрепено" към сирийско семейство, което обаче скоро ще замине за Германия, понеже майката Секине е болна, вероятно от рак, но не е сигурна, защото е трябвало да избяга преди да й се направи второ изследване, а в България явно няма кой да й помогне да разбере и затова Бурхан ще трябва да бъде "отлепен" и после вероятно "прикрепен" към някое ново семейство.
Това, което най-много ме впечатли обаче беше декларацията на Общинския съвет във Вършец, съдържаща следното изречение: "Настаняването на непридружени деца бежанци ще изиграе крайно негативна роля в привличането на бъдещи инвеститори и посетители на града."
Утре в 17 ч. се открива и изложба в Народната библиотека със снимки на сирийски деца, разселени в своята страна. Снимките са правени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов и журналиста Нидал Хлайф.
А излезе и удобна статия в сайта pravatami за правния аспект на бежанския и хуманитарния статут. Просто и ясно.
През последните два дни обаче попаднах на няколко хубави неща.
Препоръчвам Темата на Нова от тази неделя, която беше за непридружените деца - деца, които са дошли тук без родители или роднини, сами или с познати на семейството, от които са били разделени впоследствие (тук съм сложила повече информация относно тези деца). Според информация от началото на февруари у нас живеят около 200 такива деца. В българското законодателство обаче има дупка и не е ясно коя институция може да назначи попечител или настойник, който да ги представлява пред държавата - например, за придобиване на статут, за налагане на мярка за закрила, за здравна грижа или, както се посочва в репортажа - за участието им във футболен клуб. Така, репортажът описва объркания живот на Бурхан, дете, което е "прикрепено" към сирийско семейство, което обаче скоро ще замине за Германия, понеже майката Секине е болна, вероятно от рак, но не е сигурна, защото е трябвало да избяга преди да й се направи второ изследване, а в България явно няма кой да й помогне да разбере и затова Бурхан ще трябва да бъде "отлепен" и после вероятно "прикрепен" към някое ново семейство.
Това, което най-много ме впечатли обаче беше декларацията на Общинския съвет във Вършец, съдържаща следното изречение: "Настаняването на непридружени деца бежанци ще изиграе крайно негативна роля в привличането на бъдещи инвеститори и посетители на града."
Утре в 17 ч. се открива и изложба в Народната библиотека със снимки на сирийски деца, разселени в своята страна. Снимките са правени в Сирия от фотографа Васил Къркеланов и журналиста Нидал Хлайф.
Няма коментари:
Публикуване на коментар