Днес България отново е осъдена от Европейския съд - този път заради забележителните усилия на един прокурор да угоди на Русия и да й върне чеченски гражданин. Г. неслучайно е получил бежански статут в две страни от Европейския съюз - Полша и Германия - за неговия живот съществува риск, ако се върне в Русия. Стъпвайки в България обаче, той се оказва заловен от услужливите власти и почти екстрадиран в Москва.
Спасява го Европейският съд, от който на 14 септември 2012 г. са поискани привременни мерки, забраняващи екстрадицията. Искането е уважено в 16:30 ч. на същия ден. Така е стопирано изпълнението на решението на Великотърновския апелативен съд. Този съд малко по-рано е успял да намери пролуки в българската законова уредба и да се произнесе с окончателно решение, решавайки да предаде Г. на Русия. Рисковете за живота му след екстрадиране са напълно пренебрегнати от съда. (Повече за решението на ЕСПЧ - тук.)
А фактите са такива, че в Русия правото на национално самоопределение е свещено, когато става дума за присъединяване на територии. Но когато говорим за многовековен категоричен стремеж за отделяне, следват мъчения, изчезвания, смърт и разбира се, обвинения в тероризъм. Русия успява лесно да 'продаде' проблемите в кавказките републики, Чечня, Дагестан и Ингушетия, като част от проблема с международния тероризъм. Интересно интервю по темата от 2009 г. има тук.
Спасява го Европейският съд, от който на 14 септември 2012 г. са поискани привременни мерки, забраняващи екстрадицията. Искането е уважено в 16:30 ч. на същия ден. Така е стопирано изпълнението на решението на Великотърновския апелативен съд. Този съд малко по-рано е успял да намери пролуки в българската законова уредба и да се произнесе с окончателно решение, решавайки да предаде Г. на Русия. Рисковете за живота му след екстрадиране са напълно пренебрегнати от съда. (Повече за решението на ЕСПЧ - тук.)
А фактите са такива, че в Русия правото на национално самоопределение е свещено, когато става дума за присъединяване на територии. Но когато говорим за многовековен категоричен стремеж за отделяне, следват мъчения, изчезвания, смърт и разбира се, обвинения в тероризъм. Русия успява лесно да 'продаде' проблемите в кавказките републики, Чечня, Дагестан и Ингушетия, като част от проблема с международния тероризъм. Интересно интервю по темата от 2009 г. има тук.
В държавата Русия, например, съществува Закон срещу тероризма, според който се забранява погребването на терористи, убити при противодействие на техните терористични дейности - при тези случаи телата им не се връщат на роднините, а местата, в които са заровени, не се разкриват на роднините. Повече - тук.
Та, тази държава е заявила, че гарантира, че жалбоподателят, който счита за чеченски терорист, няма да бъде изтезаван и подлаган на нечовешко отнасяне, ако им бъде върнат обратно. Българските власти? Доверили са се безрезервно. Не и ЕСПЧ. Според Съда в Страсбург руските гаранции не са достатъчни, тъй като в миналото руските власти, дори когато са искали да предотвратят подобни практики, не са успявали да упражнят ефективен контрол върху силите за сигурност в Северен Кавказ. ЕСПЧ намира, че жалбоподателят е лишен от гаранциите срещу изтезания и нечовешко отнасяне в случай на екстрадиране, които Член 3 от Конвенцията изисква. България ще плати 2377 Евро разноски по делото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар