Пак направих грешката да се зачета в коментарите на родолюбиви българи относно "нелегалните" чужденци. Притесняват ме не крайните типове, тях ги има навсякъде, а това, че тезите им се възприемат масово, без да се мисли.
Първо. Ако се чудите откъде идват те, сирийските деца, с които вече живеем заедно в една държава. И защо са тук, понякога дори сами.
Източник: БНТ
Към края на ноември по данни на Oxford Research Group (ето и пълният доклад) в Сирия загиналите деца са 11 420.
389 - убити от снайперисти.
764 - екзекутирани.
над 100 – измъчвани.
Много от случаите са в Халеб/Алепо - град, който се намира близо до Турция. Затова бежанците, например, в софийския бежански лагер във Военна рампа идват предимно от този град.
Таргетирането на децата е неслучайно, ползва се, защото е мощен военен инструмент поради влиянието, което оказва върху обществото. "Когато знаеш, че детето ти е било измъчвано, убито, губиш желанието си за живот".
Към септември по данни на УНИЦЕФ децата, избягали от Сирия, са над 1 000 000.
Към март по данни на Save the Children (ето целият доклад), международна неправителствена организация за защита правата на децата, изнасилването на децата е друг военен инструмент, ползван за наказване на обществото. Изпълнителният директор на организацията Justin Forsyth припомня, че в повечето военни конфликти над 50% от изнасилванията са именно срещу деца. По думите му така e и в конфликта в Сирия, но това е феномен, за който се докладва рядко поради деликатността на въпроса, особено в консервативни общества. Въпреки това именно страхът от сексуално насилие е една от основните причини, посочвана от семействата, за това защо бягат от домовете си в Сирия.
България е първа сигурна държава за бежанците от Сирия, и деца, и възрастни, макар да няма граница с нея. Това е така, защото Турция поддържа "географско ограничение" по Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. - не е задължена да я прилага към хора от страни извън Европа, каквато е Сирия, и да дава бежански статут на търсещите убежище. Освен това няма механизъм, по който България може да й "връща" хората, преминали границата, защото Турция не е в ЕС и съответно не се прилага Регламент "Дъблин ІІ" и дори нямаме двустранна спогодба с нея, която да урежда подобно прехвърляне. (Все още не знаем дали и кога ще влезе в сила споразумението за реадмисия между ЕС и Турция.)
Второ, дори отвъд въпроса за Сирия, нелегални хора няма. Има хора, пребиваващи на територията на дадена държава без легално основание. Човек да бъде нелегален звучи чудовищно. Кой е собственикът на неговата нелегална глътка въздух, на това поточе, от което пие вода, на онзи облак, към който е погледнал? Хартии и картончета не могат да легитимират съществуването ни.
България за пръв път се сблъсква с тези въпроси, не и за последен. Имаме и ние нужда от един Ману Чао, който да ни изпее това: "Да живея вече ми е забранено, казaха ми властите. Сега вървя само с мъката си, сама върви и моята присъда, да бягам е моята съдба, защото нямам документи. Изгубен съм в сърцето на огромния Вавилон. Наричат ме "нелегален".
Първо. Ако се чудите откъде идват те, сирийските деца, с които вече живеем заедно в една държава. И защо са тук, понякога дори сами.
Към края на ноември по данни на Oxford Research Group (ето и пълният доклад) в Сирия загиналите деца са 11 420.
389 - убити от снайперисти.
764 - екзекутирани.
над 100 – измъчвани.
Много от случаите са в Халеб/Алепо - град, който се намира близо до Турция. Затова бежанците, например, в софийския бежански лагер във Военна рампа идват предимно от този град.
Таргетирането на децата е неслучайно, ползва се, защото е мощен военен инструмент поради влиянието, което оказва върху обществото. "Когато знаеш, че детето ти е било измъчвано, убито, губиш желанието си за живот".
Към септември по данни на УНИЦЕФ децата, избягали от Сирия, са над 1 000 000.
Към март по данни на Save the Children (ето целият доклад), международна неправителствена организация за защита правата на децата, изнасилването на децата е друг военен инструмент, ползван за наказване на обществото. Изпълнителният директор на организацията Justin Forsyth припомня, че в повечето военни конфликти над 50% от изнасилванията са именно срещу деца. По думите му така e и в конфликта в Сирия, но това е феномен, за който се докладва рядко поради деликатността на въпроса, особено в консервативни общества. Въпреки това именно страхът от сексуално насилие е една от основните причини, посочвана от семействата, за това защо бягат от домовете си в Сирия.
България е първа сигурна държава за бежанците от Сирия, и деца, и възрастни, макар да няма граница с нея. Това е така, защото Турция поддържа "географско ограничение" по Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. - не е задължена да я прилага към хора от страни извън Европа, каквато е Сирия, и да дава бежански статут на търсещите убежище. Освен това няма механизъм, по който България може да й "връща" хората, преминали границата, защото Турция не е в ЕС и съответно не се прилага Регламент "Дъблин ІІ" и дори нямаме двустранна спогодба с нея, която да урежда подобно прехвърляне. (Все още не знаем дали и кога ще влезе в сила споразумението за реадмисия между ЕС и Турция.)
Второ, дори отвъд въпроса за Сирия, нелегални хора няма. Има хора, пребиваващи на територията на дадена държава без легално основание. Човек да бъде нелегален звучи чудовищно. Кой е собственикът на неговата нелегална глътка въздух, на това поточе, от което пие вода, на онзи облак, към който е погледнал? Хартии и картончета не могат да легитимират съществуването ни.
България за пръв път се сблъсква с тези въпроси, не и за последен. Имаме и ние нужда от един Ману Чао, който да ни изпее това: "Да живея вече ми е забранено, казaха ми властите. Сега вървя само с мъката си, сама върви и моята присъда, да бягам е моята съдба, защото нямам документи. Изгубен съм в сърцето на огромния Вавилон. Наричат ме "нелегален".
1 коментар:
Благодаря за интересната статия, радвам се че ни пишете и това,което чета, че България е първа сигурна държава за бежанците от Сирия, и деца, и възрастни, макар да няма граница с нея до някъде е доста притеснително. Това е така, защото Турция поддържа "географско ограничение" по Конвенцията на ООН за бежанците от 1951 г. - не е задължена да я прилага към хора от страни извън Европа, каквато е Сирия. Но все па ние бедна страна и не знам как ще се справим с толкова хора, ние дори с нашите цигани не можем да се справим.
Публикуване на коментар