Борис Христов е поет

Борис Христов е поет, роден е през 1945 г.
някъде около Перник. Бил е учител там
и журналист,
а после и сценарист.
Днес, освен че напомня външно на Хемингуей,

живее в село
Лещен, из Родопите.

Поради това на места го определят като отшелник.

Чувах думите на "Стената" откъслечно
и не долавях смисъла, нито разбрах името, само си записах
"ако трябва сега да извикам, извикал бих само:
"Аз викам."
Чак днес,
докато се взирах разсеяно в нея, открих тази бележка
върху корицата на една тетрадка със слонове, които се движат,
но това е друга тема.
Хубаво е, даже още по-хубаво като е цяло, като го чувам и виждам ясно.
Ето:

СТЕНАТА

Пак ще живея - една ръка ако имам,
и ще се радвам, че тъкмо тя е останала.
Пак ще се топля с листото през зимата
и от листа ще си правя сандалите...

Бяхме тръгнали да разбием стената
и на площада да изгорим като слама,
но в една дупка изгубих моя приятел,
а след него и другите - двама по двама.

Без да мисля тогава, че дойдох да живея,
аз затворих очи, за да нямам свидетели -
и я блъсках, и дращих, и вих срещу нея,
докато не покапа кръв от ръцете ми.

И припаднал накрая в дивия бурен,
плаках тайно от гняв и обида -
извикаш ли нещо, няма кой да те чуе,
каквото напишеш - няма кой да го види.

Последната моя надежда тогава издишах
и сам си отрязах крилата наболи -
какво е човекът, щом малката мишка
може спокойно да мине отдолу!..

Но свършва живота, ще прекипи като сода -
всичко друго е вятър и стихове.
И ако трябва сега да извикам свободно,
извикал бих само: "Аз викам."

Ако имах и малко сили в ръката
и трябваше да напиша някоя дума,
написал бих смело върху стената:
"Това е стена!" И нищо друго.

1979

Сега, като го намерих, продължавам да се ровя и откривам красивата поезия и още много думи, подходящи за скриване и откриване:

ужасно е да гледаш как по хълма се задава - задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава. - моята глава тогава ще бъде къща на щурците с камъчета обзаведена - и няма път и влак, а като камъче отронен стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен - тъкмо заспива главата бълбукаща - към сушата, където моята надежда се задъхва като риба.

И в някоя нова сутрин ще ги намеря в тефтера, за да се заровя в още думи, напомнящи ми разни работи, които отдавна съм забравила.

А на вас, ако ви е интересно, в Литернет има публикувана негова поезия.