анти топ

http://bgtatko.bg/19761/anti-top-10-septemvri-2012-g/

[...]Сраснахте се с тези ламарини, бе хораааа! Не синя, а пурпурнорезедава на жълти точки да ви я направят Зоната! И ако може да е по 350 лева на час! Центърът е да си вършиш работа, а не да прескачаш железни барикади, залостени там от тумбаци с амортизирани крайници[...]

[...]От друга страна, онези пък, дето тръгнаха да споделят по Фейсбуците картинки колко гладни дечица можело да се нахранят с хонорара на Памито, и те съвсем откачиха. С чужди пари и измислена съпричастност, всеки е готов да „споделя”! Моля, дръжте се нормално – ако може![...]

[...]Иначе подобието им на парче не стига, че е крадено (както обикновено), ами е на ниво „напушена детска градина”[...]

m83

За този саксофон живея, ей!

Вече 10 месеца на пресекулки.

Първата част на албума е тук (без When Will You Come Home?). Албумът е вдъхновен от сънища и деца и сънища на деца.

А това видео ползва първата песен от него и показва ежедневието на разни мечета, вълци, риби, поточета и планини. Днес го намерих. И изтръпвам всеки път като камерата се приближава към мечките на склона около 00:58.

M83 - Hurry Up, We're Dreaming...Intro from Andrew on Vimeo.

We didn't need a story, we didn't need a real world
We just had to keep walking

We carry on, carry on..

Крадците на колелета

На Димитър Шалварджиев му писна и написа писмо на премиера Бойко Борисов! Борисов не му отговори, но пък тази сутрин го поканиха по телевизора да разкаже за това как през това лято му откраднаха две колелета на стойност около 3 хил. лв. Интервюто можете да видите тук.

Иначе тези от бТВ за пореден път се доказват като напълно неадекватни. Защо по темата за кражбите на велосипеди в студиото им е канен да коментира наци-политикът Боян Расате? Струва ми се, че не е популярен като експерт по темата. И да каже човек, че говори нещо съществено и обогатява зрителя със самото си присъствие, не - само популистични шитове. 

От Льоса до България

"причината повечето хора в България да не умеят да се изразяват и мислят, както и да не четат книги е че в училище са ги учили, че писателите са колоси, пред които може само да се прекланят."

На този коментар попаднах току що и ме впечатли. Написан е под един иначе странен пост, който случайно открих. Авторката разказва защо не харесва Марио Варгас Льоса. Не, категорично не съм съгласна с мнението й.

"Наистина се стреми да разплита отношенията между шофьори, добри госпожици, кръчмари и нисковалентни проститутки, но натоварва разказа с толкова много излишни подробности (коя песен звучала по радиото докато съзаклятниците си говорели, etc.), че затормозява интереса."

Ама как така! То точно тези безкрайни подробности наелектрезират напрежението и изненадват читателя. Чете си той за планираното покушение срещу страшния лидер и за всяка мимика, всяко потрепване, всяка мисъл, която минава през главата на съзаклятниците, чакащи жертвата си в колата. Всичко е детайлизирано с някаква безгранична педантичност, така че читателя съвсем реални тръпки го побиват. И изведнъж авторът - тресс - и почва да говори за песента по радиото или за стомашните неразположения на убиеца. Така сменя ритъма на действието, че читателят рязко се събужда и лекичко се усмихва, чувствайки се все едно някой току що го е измъкнал от фотьойла и го е пъхнал в самата история. Именно тези подробности правят историите толкова реалистични, като в истинския живот...

...като да се обясняваш в любов, а коремът ти да къркори толкова силно, че да заглушава думите ти. Там е чарът, умението да ce долавят детайлите, на които ние не обръщаме внимание и не можем да осмислим като нещо важно, като нещо, което провокира асоциации, което дори може да променя настроението ни.

Харесва ми Льоса, харесва ми приятелския тон, с който ми разказа за леля Хулия, все едно обикалям с него по улиците на Лима и подбирам с него и откачения му колега новините за радиото, все едно заедно се влюбваме в Хулия и изследваме любопитния Педро Камачо.

Харесва ми и убийствената му ирония в Панталеон и посетителките, където заедно правим публичен дом за военните, за да овладеем сексуалния им глад и да не изнасилват масово местните жени; с военна педантичност изчисляваме разходи, броим легла, подбираме жени, за да можем да отговорим на нуждите на гарнизона.

Харесва ми и структурата в Празника на Козела, книга, разказваща за диктатурата на Рафаел Трухильо в Доминиканската република - трите преплитащи се истории се развиват паралелно, но в съвсем различен ритъм: историческите данни за режима и за самия Трухильо; смъртно обидената дъщеря, измъчваща парализирания си баща с въпроси от миналото му; и убийците на Трухильо, които го причакват на магистралата може би час, на който обаче Льоса отделя стотици страници.

Не съм чела много негови книги, но тези си ги спомням толкова добре, мисля, именно благодарение на детайлите. Написани са елементарно, а остават в теб за дълго и те карат да мислиш.

Но думата ми беше за коментара, който цитирам в началото. Има нещо много вярно в него. И думата "колоси" е точно на място. Колосите не вдъхновяват, защото човек се чувства малък пред тях.

"Мюсюлманския" гняв

Брилянтна статия за т.нар. мюсюлмански гняв. Авторът се казва Руслан Трад. Доколкото разбирам, той е българин от сирийски произход, създател на първия български блог за Близкия изток и Северна Африка - ruslantrad.com. Задълбочено изследва реакциите след излизането на ето този нелеп филм - всички ли мюсюлмани убиват дипломати, кой преиграва с цялата история за арабския гняв, какво е станало по време на неотразените протести на хората в Кайро, Бенгази и Тунис срещу насилието, породено от филма.

Знаете ли, че по предварителни данни участие в протестите срещу филма са взели между 0,001 и 0,007% от 1,5 милиардното мюсюлманско население по света? Чухте ли, че папата е посетил Ливан в разгара на напрежението, а лидерите на Хизбулла са присъствали на неговата проповед, въздържали са се от коментари за филма по време на визитата му и са призовали за религиозна толерантност? Аз не знаех, не бях чула.

Lindsey Wixson for Garage Magazine

Lindsey Wixson - модел, чиито черти на лицето наистина изглеждат като нарисувани - в убийствена сесия за списанието на Даря Жукова (тук са още от нейните проекти, насърчаващи съвременното изкуство в Москва).

46 текста на Ина Григорова

1. ПСИХОдеЛИЧНО
   
   
2. Той, разбира се, знаеше,
3. че само това, което може да се сложи в думи,
4. може да се помисли,
5. но нея той мислеше в миризми и точки от газирана вода
6. и филологията в него даваше заето,
7. в главата му мравки отнасяха на гръб
8. кочана от ябълката на познанието,
9. той се навеждаше към тях в забавен каданс,
10. но не успяваше да спре оглупяването,
11. нея той мислеше здрав и все пак припаднал,
12. буден, а в кошмарна невъзможност
13. да спре да й разказва безкраен виц за борци,
14. нея той мислеше в крака по стъпала,
15. искаше да прати някой да й каже,
16. че го е блъснала кола и е в Пирогов
17. и тя да се натъжи,
18. нея той мислеше през облени в кръв полузатворени
19. от превръзката очи, без да го е блъснала кола,
20. нея той мислеше в мускулни спазми,
21. мислеше я героично без някога да се е бил изобщо,
22. искаше да я спаси от изнасилване и да я изнасили,
23. нея той мислеше в искания, но те не бяха
24. оформени като такива,
25. съществуването на мисъл преди езика
26. му се струваше невъзможно,
27. а нея той мислеше в солено, топло, червено
28. и в точки от газирана вода.

Ама че стихотворение! Четох го и си мислех, че някой ми се е мушнал в главата. Някой, някой - Ина Григорова. И се сетих после, че имам един критичен пост за нея и интервюто й от Ню Йорк, който впрочем е толкова тъп, колкото и въпросното интервю. Същевременно се оказва едно от най-четените неща тук. Ина обаче продължава да ми харесва безобразно много. И никакви тъпи интервюта не могат да променят това. Понеже съм насъбрала нейни текстове - и поезия, и проза - от егоист, капитал лайт и разни блогове, сега реших да ги кача, ако искате и вие да четете.

46 текста на Ина Григорова

Излязоха 46, като не знам дали всички са нейни или не, доверявам се на сляпо.

Във втората половина са неща, писани на английски, май през 2002 г. и все пак - най-новото, което съм й чела. I’ll provide the owl myself, възкликва тя на едно място, където си припомня детски Коледи, а на друго разказва за заминаването си към САЩ:

1. so I 
   took a bow
2. took a cab
3. took a plane
4. and landed on this side
   
   

Разбира се, нямам никакви права върху тези текстове и, ако някой се почувства ощетен, ще ги сваля.

И още малко по темата Ина (малката тъпа Гина).

слушах песен

My heart is beating in a different way

Чували ли сте онази музика, нашепваща за отдавна отминалите, загубените, процедените през пръстите ви лета, които никога няма да се завърнат, но всички онези чувства, които сте изпитвали, биха могли да се появят
отново на върха на езика ви, на върха на пръстите ви, да погъделичкат ноздрите ви, могат да се опишат с една дума, която не знаете, но бихте могли да налучкате. Един ден?

Чували ли сте the xx? Естествено, че сте. Може случайно да са прошумолявали покрай ушите ви изпод прага на някой бар, но може и самотно да сте изучавали всеки звук на хх, ходейки по някакви улици в някакви градове, потъващи в онова усещане за обреченост, обвито в пушек и себична романтика.

Все тая. Онзи ден излезе новият им албум. И има една песен, която ме кара да се чувствам влюбена. Повече, отколкото съм. Казва се Missing.

Песента е съвършена и изненадваща. Самоубива се на 01:18 и след точно 5 секунди възкръсва. Чрез Оливър Сим, който за пръв път допуска емоция. My heart is beating in a different way, извива той. Гласът му е дълбок, поглъщащ и почти незабележимо трепери. (По някаква причина се сещам за Ина Григорова и онова "Влача се на лакти из пустинята на твоето невръщане.") В хх the xx се бъзикаха с концепцията за модерна музика и се давеха в меланхолия и студенина, ала в Coexist загатват емоция.

Дори и това да не ви интересува, Coexist е перфектният албум за времето навън. Той е за чорапогащник, ботуши и дъжд, за шапка и чай, за одеяло и боровинки, за вкъщи.

Try, Unfold, Swept Away (която мога да чуя записана от Faithless, но в ударния ритъм на 90-те) правят впечатление в началото. Може и друга да излезе срамежливо впоследствие. Има време и ще пиша пак. Ако искате албума, мога да ви го пратя.

този див див jack white

КАРЕН ЕЛСЪН

+

ДЖАК УАЙТ

УЧТИВО МОЛЯТ ЗА ПРИСЪСТВИЕТО НА

ДЖЕКСЪН А. РАГ

НА ПАРТИ ЗА ОТПРАЗНУВАНЕ

НА ТЯХНАТА ШЕСТА ГОДИШНИНА

И ПРЕДСТОЯЩИЯ ИМ РАЗВОД

С ПОЛОЖИТЕЛЕН SWING BANG HUM DINGER,

КОЙТО ЩЕ СЕ СЪСТОИ В

НЕШВИЛ, ТЕНЕСИ

В ПЕТЪК, 10 ЮНИ, 8:00 П.М.

ПАРТИТО ЩЕ ВКЛЮЧВА ТАНЦИ, СНИМКИ, СПОМЕНИ, И НАПИТКИ
С АЛКОХОЛ В ТЯХ.
ТОВА Е САМО ЗА БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ И ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО, ЗАТОВА, МОЛЯ, НЕ ВОДЕТЕ СЪС СЕБЕ СИ ДРУГИ ХОРА И НЕХРАНИМАЙКОВЦИ.

МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ

НИ ДА ОТПРАЗНУВАМЕ ТАЗИ ГОДИШНИНА НА СЪЗДАВАНЕТО И РАЗВАЛЯНЕТО НА СВЕЩЕНИЯ СЪЮЗ, НАРЕЧЕН БРАК, С НАШИТЕ НАЙ-ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ И ЖИВОТНИ.

R.S.V.P.

София, август 2012

Sofia is getting more and more photogenic lately.

Снимка: Александър Сандев

10 грама самота на гранули

Които се разтварят незабележимо

И ние трябва да избираме

Между това да сме сами

Или несъбудени

понякога едва различавах себе си

'...жена ми ме беше приучила към тоя начин на съществуване през дългите години на нашия общ живот, толкова общ, че понякога едва различавах себе си...'

Павел Вежинов, Езерното момче

Западна Стара планина и компенсаторките

Интервютата, които се предават по скромните Офнюз бг, Пресклуб бг, Гневни млади хора и Отворен парламент, продължават.

Този път (вчера) темата е заплахата от разпродаване на уникални планински кътчета в Западна Стара планина. За повече информация можете да прочетете и в Медиапул. Гости в предаването са екологът Тома Белев и журналистката от Капитал Татяна Василева, която написа тази статия.

Watch live streaming video from angryyoungmen at livestream.com

Не подценявайте тези нискобюджетни интервюта и не мислете, че властта не ги следи. След предаването Тома Белев написа на стената си във фейсбук следното:

Тома Белев

Независимо от неверието на Владо Йончев днес в Разследване на седмицата с Гневни млади хора и Offnews , че нещо ще се промени след това предаване, нещото все пак се случи. След предаването проведох телефонен разговор с Мирослав Найденов, в който постигнахме съгласие, че целта на националния търг не е да продава пасища, при това такива в защитени територии и НАТУРА 2000 мрежата. Съгласието ще се изрази екологичните организации да му изпратим списъка на пасищата които са в НАТУРА 2000 , а той да издаде заповед, с която ги изключва от търга. Сега ще трябва да се поозорим малко с ГИС експертите и да се приключи случая. Желаещи да помогнат?

Афганистанска жена

Разтърсващ репортаж за жените в Афганистан, които се самонараняват, вследствие упражняваното върху тях физическо и психическо насилие.

"I came from school and my husband was standing in the yard. I was talking on the phone. He asked who I was talking to. I refused to give him my phone. Then we started arguing and fighting. He left and I went back inside the house. I took a gallon of fuel and threw it on my body and then I decided to burn myself..." 



А Надя Анюман е афганистанска поетеса, убита (вероятно) от мъжа си през 2005 г. Била е на около 25 години и е достигнала сравнителна популярност в една държава, където може да те обесят, ако те хванат да четеш Достоевски.

I am caged in this corner
full of melancholy and sorrow ...
my wings are closed and I cannot fly ...
I am an Afghan woman and so must wail.
—Nadia Anjuman

Белезите остават под бурката...