сряда, 21 септември 2011 г.

Ина Григорова, Ню Йорк



Интервю с Ина Григорова, по бТВ, от Ню Йорк. Последната й поява беше в Капитал Лайт преди почти три години. Опитвам се да бъда позитивна, защото ми е важно героите от едно време, когато бях още малка и тъпа, да не ме разочароват, крадейки част от чара на носталгията по тийнейджърстването ми с Диана Данова и писмата й с изрезки от Егоист. Може би и аз имам прекалено високи очаквания към тази Ина, която искам вечно да остане в 90-те. И имам наглостта да си мисля, че я познавам, но, по дяволите, тя пишеше наистина готино, виж примерно тук, или тук, и тук*. (Повечето неща са супер трудни за намиране). А сега се държи предсказуемо, думите й се поддават на разшифроване. И не мога да се въздържа от критиките към това интервю. Първо, част от кофти впечатлението вероятно идва от прелитащия през екрана образ на Ирина Флорин. Но и самата Ина. Твърди, че се интересува от психология и би трябвало да й е ясно, че когато, някой е успешен, не казва неща от рода на "Пред мене има толкова много неща, които мога да започна, ако искам". Обиците й са изтъркани. Странно е, че се интересува от астрология. А това, че й скърцал българският след има-няма 5 години, е съвсем тъпо. Та, така - онзи сценарий с мечките и селото ми се сториха една идея по-симпатични и истински. Дайте я тая книга насам, да видя дали я харесвам още поне в писмен вид.

*Вижте направо 46 текста на Ина.

6 коментара:

Анонимен каза...

Срещнах се няколко пъти с Ина в София преди да емигрирам в САЩ , а около година-две след мене замина и тя.

Присетих се за нея тази вечер и това интервю изскочи.

Беше интересно да се гледа от Америка, с постоянното накъсване резултат от бавната връзка на българските сървъри към света.

Още я харесвам, дявол да я вземе, въпреки, че имам вече две деца и съвсем не би трябвало да ми е до нея. Но я харесвам, какво да правя :-)

Но тези 10-12 години ми дават и друго око.

В това интервю видях една жена, която, макар все така отворена към света, не е намерила онова, което е търсила и просто продължава да търси.

Суров талант можеш да си на 18, но когато станеш на 28 и все още нямаш форма нещо не е наред.

Поне за мен.

А в това интервю не се вижда форма, вижда се безпорядък - може би (вече е може би!) блестящ, но си е безпорядък.

Познато ми е усещането на умора от високите очаквания.

Познато ми е удоволствието от това да си непознат в голям град.

Познато ми е желанието да следиш всичко ново в науката, да си променяш картинката постоянно, да не можеш да спреш на една идея.

Но не приемам на 30 години все още да правиш изказвания от типа "американците обичат". Това е един континент, дявол да го вземе, всякакви ги има! Гарантирам!

Все още бих се радвал да я видя наживо. Все пак й пуснах мухата да кандидатства в западен университет за стипендия, макар че не й помогнах както й бях обещал. Пустия му Мишо Хаваеца май беше...но това е друга тема :-)

И все пак...вече не е култ.

Желая й късмет, мисля, че ще има нужда от него!

zarichinova каза...

Мерси за дългия и подробен коментар, такъв какъвто мен ме домързя да напиша. Прав/а си за безпорядъка. Не знам дали има възраст-граница за намиране на себе си и дали не трябва да позволяваме на хората да го правят и след 30. Но да, разочароващо е да видиш как някой твой тийнейджърски идол се губи в опита си да убеди себе си и околните в това колко куул е всичко..

Ерманд III Тилилейски каза...

Хора, търся една статия на Ина от Егоист, която така и не успях да прочета, а много ми се ще. Тя разказваше за нея в някакво предаване по канала, ама беше много отдавна. Не си споням дали името беше „Реквием“, но ставаше въпрос за група младежи тръгнали с кола към морето, които така и не се завръщат. Помощ, моля :)

Анонимен каза...

О, боже мой, какво наистина стана с тази жена? Мисля си, вече, че май никога не е била изключителна в нищо, освен в текстове за поп-парчета, които по презумпция са леко тъпички. Римите ум/шум/куршум/парфюм постоянно се повтарят. Коментарите й за квантовата физика са доволно елементарни. Къде ги учи тия неща, в Гугъл? Какъв роман, какво чудо, прилича на леко изстрещяла, но все пак интелигентна домакиня на ръба на nervous breakdown. А никак не исках да звуча злобно. Жалко. Беше. Яка.

Анонимен каза...

Тя не е умряла, защо сте толкова жестоки. Просто се остави да бъде запомнена, както я помним от Егоист и със стихосбирката, която не оставях като тийнейджър. Трябва ли да се е самоубила или взела свръх доза, за да я възприемаме като легенда и да я боготворим. Напротив тя е изключителна и аз ще я запомня такава.

Анонимен каза...

Новини от/за Ина в последните години?
Ще ми е интересно да науча какво къде е и как е.