Интервю с Ина Григорова, по бТВ, от Ню Йорк. Последната й поява беше в Капитал Лайт преди почти три години. Опитвам се да бъда позитивна, защото ми е важно героите от едно време, когато бях още малка и тъпа, да не ме разочароват, крадейки част от чара на носталгията по тийнейджърстването ми с Диана Данова и писмата й с изрезки от Егоист. Може би и аз имам прекалено високи очаквания към тази Ина, която искам вечно да остане в 90-те. И имам наглостта да си мисля, че я познавам, но, по дяволите, тя пишеше наистина готино, виж примерно тук, или тук, и тук*. (Повечето неща са супер трудни за намиране). А сега се държи предсказуемо, думите й се поддават на разшифроване. И не мога да се въздържа от критиките към това интервю. Първо, част от кофти впечатлението вероятно идва от прелитащия през екрана образ на Ирина Флорин. Но и самата Ина. Твърди, че се интересува от психология и би трябвало да й е ясно, че когато, някой е успешен, не казва неща от рода на "Пред мене има толкова много неща, които мога да започна, ако искам". Обиците й са изтъркани. Странно е, че се интересува от астрология. А това, че й скърцал българският след има-няма 5 години, е съвсем тъпо. Та, така - онзи сценарий с мечките и селото ми се сториха една идея по-симпатични и истински. Дайте я тая книга насам, да видя дали я харесвам още поне в писмен вид.
*Вижте направо 46 текста на Ина.
*Вижте направо 46 текста на Ина.
10 коментара:
Срещнах се няколко пъти с Ина в София преди да емигрирам в САЩ , а около година-две след мене замина и тя.
Присетих се за нея тази вечер и това интервю изскочи.
Беше интересно да се гледа от Америка, с постоянното накъсване резултат от бавната връзка на българските сървъри към света.
Още я харесвам, дявол да я вземе, въпреки, че имам вече две деца и съвсем не би трябвало да ми е до нея. Но я харесвам, какво да правя :-)
Но тези 10-12 години ми дават и друго око.
В това интервю видях една жена, която, макар все така отворена към света, не е намерила онова, което е търсила и просто продължава да търси.
Суров талант можеш да си на 18, но когато станеш на 28 и все още нямаш форма нещо не е наред.
Поне за мен.
А в това интервю не се вижда форма, вижда се безпорядък - може би (вече е може би!) блестящ, но си е безпорядък.
Познато ми е усещането на умора от високите очаквания.
Познато ми е удоволствието от това да си непознат в голям град.
Познато ми е желанието да следиш всичко ново в науката, да си променяш картинката постоянно, да не можеш да спреш на една идея.
Но не приемам на 30 години все още да правиш изказвания от типа "американците обичат". Това е един континент, дявол да го вземе, всякакви ги има! Гарантирам!
Все още бих се радвал да я видя наживо. Все пак й пуснах мухата да кандидатства в западен университет за стипендия, макар че не й помогнах както й бях обещал. Пустия му Мишо Хаваеца май беше...но това е друга тема :-)
И все пак...вече не е култ.
Желая й късмет, мисля, че ще има нужда от него!
Мерси за дългия и подробен коментар, такъв какъвто мен ме домързя да напиша. Прав/а си за безпорядъка. Не знам дали има възраст-граница за намиране на себе си и дали не трябва да позволяваме на хората да го правят и след 30. Но да, разочароващо е да видиш как някой твой тийнейджърски идол се губи в опита си да убеди себе си и околните в това колко куул е всичко..
Хора, търся една статия на Ина от Егоист, която така и не успях да прочета, а много ми се ще. Тя разказваше за нея в някакво предаване по канала, ама беше много отдавна. Не си споням дали името беше „Реквием“, но ставаше въпрос за група младежи тръгнали с кола към морето, които така и не се завръщат. Помощ, моля :)
О, боже мой, какво наистина стана с тази жена? Мисля си, вече, че май никога не е била изключителна в нищо, освен в текстове за поп-парчета, които по презумпция са леко тъпички. Римите ум/шум/куршум/парфюм постоянно се повтарят. Коментарите й за квантовата физика са доволно елементарни. Къде ги учи тия неща, в Гугъл? Какъв роман, какво чудо, прилича на леко изстрещяла, но все пак интелигентна домакиня на ръба на nervous breakdown. А никак не исках да звуча злобно. Жалко. Беше. Яка.
Тя не е умряла, защо сте толкова жестоки. Просто се остави да бъде запомнена, както я помним от Егоист и със стихосбирката, която не оставях като тийнейджър. Трябва ли да се е самоубила или взела свръх доза, за да я възприемаме като легенда и да я боготворим. Напротив тя е изключителна и аз ще я запомня такава.
Новини от/за Ина в последните години?
Ще ми е интересно да науча какво къде е и как е.
Надявам се някой все още да чете този блог или поне човекът, който го е създал. Също както предходният коментар, който е по-пресен, от 2017 и аз много искам да разбера какво става с Ина към днешна дата. Понякога ме обхваща дива носталгия по ерата на "егоист", " 1002 нощи" и като цяло по късните 90 и ранните 2000 когато тя беше, извинете ме за помпозната дума, икона на ъндърграунда. Всички, които тогава бяхме още твърде млади, анти-чалга културата, буквално поставяхме на пиадестал тази жена, присъствието и писането и. Знаете за какво говоря, щом сте тук. Това което успях да изровя от мрежата за нея е оскъдно, тя наистина е забулена в някаква мистерия последните години. Освен това,което вече вероятно знаете,е че е била женена, и че е живяла години в Боулдър, Колорадо. Писала е текстове за групата на вече бившият си мъж, а най-интересното, което открих всъщност е и най-новото, интервю от 2015 с бившият и съпруг, който споделя, че връзката им е приключила след 10 години, че благодарение на нея той вече дори не пие и общо взето топли думи. Най-странното е, че той я нарича Шей(Shaye), вероятно пазейки личното и пространство, знаете, колко много тя очевидно държи да се знае максимално малко за нея. Започнах да я търся в инстаграм, под всякакви възможни комбинации от имена. Нищо. Проверявах следвани и следващи от профилите на членове на групата на бившия и. Нищо. Мисля, че може би тя не е фен на социалните мрежи или и да е, профила и е мега дискретен и неоткриваем. Ако някой чете тук, много ще съм благодарна да сподели, ако знае нещо АКТУАЛНО за нея, особено бих се радвала, ако мога да видя нейн профил в която и да е социална мрежа. Името на бившият и съпруг е Michael Travis, а на групата String Cheese Incident. Той е единственият член без инстаграм също така... Ако някой е по-добър в ровенето из нета, на което силно се надявам, защото на мен ми отне уеекенд и резултата е почти нулев, или ако просто знае повече, моля нека отговори тук. Приятен ден и дано коментара ми е зарадвал някого.
Виж коментара ми след теб,малко, но това е което можах да открия ;)
Здрасти, мерси за коментара - аз чета. Но нямам никаква идея какво става с Ина. И всъщност тайно се надявам да няма инстаграм и никога да не си създаде такъв. А просто да публикува някоя книга.
Хей, и аз благодаря за отговора. Той ме накара да се задълбая още повече :D Но не в нета търсейки инфо за Ина, а в последните две изречения които си написала и в самия пост за интервюто. Особено частта, в която казваш, че ти е важно героите от едно време да не те разочароват. Но те се променят и то повече от генерално. Не само публични личности като нея, но убеден съм, че и хората, които са били около теб тогава, споделяйки онзи специфичен vibe на late 90's/early 2000's, нямат почти нищо общто с картинката, която са били по онова време. Както и ти, и аз, и всички минали през Билкова, Блейз, партитата на Метрополис, Стрийт парадите, Кева, Натфиз, кино Одеон и т.н. и т.н. мога да изброявам поне един час още.Дори като си представя, че е било преди 15-16-17-18... години и лошо ми става. За мен този спомен е безвременен. Все едно е било преди година-две или все едно никога не е било. Като някакъв сън наподобяващ на деветдесеттарски инди филм. Заради това аз всъщност не съм разочарована от нея, защото тя се оттегли в пиковия момент и не се появи никога повече, като изключим двете интервюта и си остана онази Ина, с която имам хартиена снимка от партито на Метрополис със Свен Вет, 2000-ната, когато косата ми беше зелена и изглеждах меко казано странно. But I loved it. А и от личен опит бих казала, че да емигрираш и да си толкова куул, колкото си бил в София, е просто нереалистично, it just doesn't work this way. Предполагам, че си живее в Ню Йорк, работи нещо, което дали я задоволява като човешко същество или по-скоро и плаща сметките е друга тема, която няма да отварям. Но сигурно се чувства по-спокойно отколкото в Сф с всичките очаквания, които хората имаха към нея и особено с ежедневието в онова тотално сбъркано(но очарователно) време. И поради тази причина ми се искаше да видя нейна снимка, скорошна, някъде из the social media world. Просто ей така, да и се порадвам, дори да е най-"обикновена" женица някъде там. Не вярвам, че би прописала. Нейното писане е "някъде там" също. То принадлежи на един свят, който вече не съществува.
Публикуване на коментар