Мили дами,

Надписи в дамската тоалетна на уважаваща себе си институция, която явно няма високо мнение за посетителките си...

Протест "Борилски"

Утре между 9 и 12 пред Съдебната палата ще има протест срещу оправдателните присъди на обвинените в убийството на студента Мартин Борилски. Малко късно се сещаме, разбира се, цели 9 години след ужасното престъпление. Но е хубаво да се отиде. Целта е конкретна, а искането оправдано. В сряда ВКС ще се произнесе по решението на първите две инстанции, които напълно оправдават обвинените в жестокото убийство - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Вариантът е да го върнат отначало за отстраняване на нередностите. А те не са малко. Ако на някого му е интересно как действа българската съдебна система понякога, може да види филма на Росен Босев от Капитал, направен от Ре-тв. Иначе Франция започна паралелен съдебен процес. И нещо интересно, което чух днес, е, че, ако /леле колко запетайки и всичките са си на мястото/ френският съд признае българите за виновни, има право да поиска те да бъдат екстрадирани от България. Ако българската държава не го направи, ще наруши чл. 37 от Договора за присъединяване на България към ЕС - няма да изпълни ангажимент във връзка с членството си. Ако пък го направи, по този начин отрича собствената си съдебна система и актовете на съдилищата си.

БГ Парламент

Интересно как журналистите ще си разпределят отразяването на изборите лятото. И по-специално дали с тях ще се занимава политическият или криминалният ресор в медиите. Братя Галеви нададоха глас от ареста и вчера обявиха чрез адвоката си, че се отправят към Парламента. Кандидати е имало всякакви. Ама ако вземат, че ги изберат наистина? Явно на пресконференциите след парламентарен вот винаги може да стане по-лошо. Ако на миналите избори изтръпнах по време на пресконференцията на Волен Сидеров, представям си какъв ужас ще изпитам на тези.

Разпъване

В сряда чух по радиото, че главният прокурор на Ню Йорк поискал доживотна присъда за един сомалиец - единственият хванат от някаква банда пирати, кръстосващи сомалийските морета. После го коментирах с няколко човека. Но чак сега се зачетох по-подробно във
фактите. В Ню Йорк са се колебали дали да го съдят като непълнолетен или като пълнолетен, защото не са знаели на каква възраст е точно. Това е безумно. Означава, че момчето дори няма документи за самоличност. И най-вероятно никой не помни точно кога е роден. Сомалия очевидно не е държава, няма институции, няма право, дори вода и храна няма. Така че не виждам как презумпцията за познаване на правото може да действа там. Това, че едно дете не е успяло да избяга, най-вероятно, защото е бил най-зеленият в бандата, не значи, че гневът на закона трябва да пада изцяло върху неговата глава. Сомалия има огромен проблем и светът не може да очаква, че хората тихо и възпитано ще продължават да умират от глад там. Не мисля, че пиратите ще се уплашат по някакъв начин, ако Абдул бъде осъден на доживотен затвор. Напротив, все тая е. Така или иначе алтернативата им не е много по-благоприятна.

Все пак не вярвам наистина да осъдят момчето до живот, но ми е интересно как желязна демокрация като тази в САЩ се пропуква под обществения натиск, точно както и в БГ. "Разпни-го" мисленето на тълпата размътва мозъка на цялата система.

Щраус, кисело мляко и вестник "Дума"

Новина на часа на агенция "Фокус" в 16.54 ч.

Берковица. Щраус бяга по шосето между Берковица и Вършец - това съобщи за Агенция “Фокус” главният редактор на вестник "Дума" Ивелин Николов, който шофира в този пътен участък. След щрауса се движи камион на фирма за производство на мляко.

И не, днес не е 1ви април?

Манго ft. Коелю

Внимание! Мислите на Пауло Коелю вече могат да бъдат намерени върху тениските на Манго! За тези, които са прекалено заети с фитнес, солариум и разходки по магазините вече има решение как да поддържат във форма своя дух и лесно да запомнят цитати, с които да блесват в компания. Не че искам да се подигравам, било благотворително. Но, съгласете се, че не звучи много философски.

Reach out, touch...

Току що, купувайки си принцеса с кашкавал в кафето до работа, станах неволен свидетел на някакъв много странен кавър на Personal Jesus. В сингъла влиза добрепознатият ритъм /барабани ли са, бас ли, не му разбирам/, някакъв уош наконтен рапър, припевът "Reach out" и... сюрприз - "Touch me" и една от онези еднакви руси американски миньончета, дето списания тип Пийпъл от години се опитват да превърнат в звезди, ама така и не се получава. В повечето случаи са актрисо-певици между 15 и 19, с липса на особени таланти и удивителна прилика с Бритни Спиърс. Отвреме навреме се оказва, че са препили в някой хотел, предрусали на парти или, в най-добрия случай, имат хомосексуална връзка. И така, докато си купувам принцеса с кашкавал, ги виждам върху корицата на някое списание. После се губят и идва ред на следващата. Само че не разбирам защо, вкопчвайки се с нокти в американския шоубизнес, трябва да наакват и качествената музика.



Personal Jesus че е комерс, комерс е, ама не го заслужаваше. Малко късно се сещам, доколкото виждам в ютюб, песента е от октомври м.г. Но моментът, в който я видях, съвпада с издаването на "Sounds of the universe". Вече три дни албумът живее официално в онлайн пространството. Аз го имам от доста по-рано и доста по-неофициално. Така че през цялото време, имах чувството, че вариантът, издаден на 20 април, ще бъде различен. Доколкото чувам из ютюб обаче си е същият, което не ми харесва. Очаквах нещо повече. Примирих се с цикличността на "Wrong" и дори ми хареса, но не вярвах, че целият албум ще е такъв. Още не съм го качила в плейъра си, така че нямам кой знае какви наблюдения и все пак - докато го слушам, си представям пиратско копие. Че е някаква демо версия или че нещо не е наред с аранжиментите и през цялото време ми идва да засиля малко темпото. Примерно: "In Chains" - съсипващо секси глас от страна на Дейв, прелюдия - тип излитане на космически кораб, начало - запомняща се всепроникваща мелодия и текст, постепенно включващи се нови и нови елементи, но се губи моментът на удара, така типичен и така любим за мен. Като в "Stripped", "Walking in my shoes" или "A Question Of Time" примерно. Сигурна съм, че за концертните изпълнения ще се постараят, но май точно на това разчитат.

Сега се замислям, че те са група, която залага на концертните изяви и за тях засилват звученето, ритъма и дават всичко от себе си. Така че може би имат нужда от по-семпло звучащи студийни албуми като фон за сравнение. Което може пък от друга страна да се превърне в тенденция в един момент. Така или иначе публиката става все по-непослушна и глезена, заради конкуренцията, а и защото много като мен предпочитат да подкрепят самата група, отивайки на концерта, а албума намират някакъв друг начин да си го слушат, вместо да пълнят джобовете на хора, които нямат нищо общо със създаването на музиката.

Самите песни още не съм прослушала достатъчно, но така или иначе на албума няма да му бъде простено това лято, поради липса на конкуренция. Албуми, които съм слушала по стотици пъти, придобиват сякаш физиономия в главата ми. Знам коя за какъв момент е, така че фактът, че сега не мога да различа лицата на повечето песни в "Sounds of the universe" може и да не значи, че са еднообразни.

И все пак - първите 4 песни са направени по една схема. "Fragile Tension" май ми е най-енергизираща, въпреки че много ми напомня за звученето на "Playing the angel", най-вече "Lilian". Шедьовърът на албума за мен е "Little soul".



Има нещо странно ретро, като за филм от 50-те. Нещо драматично като в "Where the wild roses grow", но не мога да определя точно какво в мелодията го прави такова. Малко ме дразнят тези стържещи компютърни звуци, които ги има в целия албум. В един форум ги наричат ПТА, ама уикипедия не можа да ми каже какво означава това. И последната, която ми хареса, е "Jezebel", може би заради гласа на Мартин, който след "Shake the disease" и "Home" е гаранция за приятна балада, тамън като за да ходиш посред нощ пеша по улиците и да се взимаш насериозно.

Та така - това ми е мнението за албума на първоначално слушане. Малко постничък, малко изсмукан от пръстите, малко немелодичен и все пак с тенденция да бъде слушан много. Особено след концерта. А по отношение на постничкото, няма за какво да се притесняват момчетата. Според мен и "No Line On The Horizon" на U2 страда от същия проблем. Тази година от старите лица с нови албуми май само "Invaders Must Die" на Продиджи ме обля като свеж пролетен дъжд. В този ред на мисли някой да е забелязал колко по-зелено е навън в сравнение с последните 6 месеца?:)

Chicken

Тъмно червена/о пролет/лято

В случай, че ви е писнало от яркочервени ръце и крака през последните 3 лета, в които огненият цвят се завърна с трясък на модния пазар и точно в този момент се чудите кой ще бъде модерният цвят за Вашите нокти през сезона Пролет/Лято 2009, мисля, че мога да дам отговор почти със сигурност. След кратко и абсолютно неволно проучване на женските ръце из улиците на София и по снимките из списанията, стигнах до извода, че аз далеч не съм първата, която е избрала тъмно червеното за цвят на ноктите си през пролетта. Даже напротив. Интересното е, че до този извод стигнах чак, когато започнах да се мажа. Стана така, че в момента, в който зимата си отиде, заедно със семплия ми прозрачен лак, реших да намеря нещо ново и отиващо на гардероба ми. Отидох до местното магазинче без концепция и изведнъж реших, че тъмно червеното е точно това, което търся. Не за пръв път си задавам един въпрос. Как така в един и същи момент всякакви жени и редактори на списания преценяват, че търсят едно и също нещо? Дали в главите ни е вграден манипулиращ ни чип, прещракващ през всеки сезон?

Бронетранспортьор

Търси се Иван Костов. Линк към лигаво шоу. Случайно попаднах на него, докато си перях кецовете и сестра ми ме извика да видя дъщерите на Костов, които му изпратиха доста забавно послание. В повечето случаи шоуто е много сълзливо и разни звезди изслушват обясненията на свои приятели, които им обясняват колко са готини и това провокира сълзи в очите им. В този случай почти нямаше подобни моменти. Предизвикателството на дъщерите към баща им беше да каже "бронетранспортьор". И това изобщо не ми се стори забавно преди той реално да го произнесе. Останах впечатлена от факта, че е веган и йога, че чете много и че може да подскача като първокласник. Върна си обратно някаква част от симпатията, която изпитвах към него и която беше позагубил напоследък заради своята недиалогичност, лош подбор на кадри, инат и т.н. Хареса ми, че човек след сериозен професионален крах е намерил сили да не се удави в алкохол, цигари и жени, примерно, а реално да работи над духа и тялото си.

Капитал-ЪТ

Разгледах днес няколко фото-репортажа от фликър и Вести.бг за вчерашните протести в Лондон и останах изненадана до каква степен младите хора са намразили капитализма и неговите конкретни лица - банкерите. Едно време си мислех, че Диана е луда, а сега се оказва, че комунизмът се превръща в мода. За човек израснал в среда, в която говоренето в соцстилистика и използването на думи като "капитализъм", "буржоазия", "народ", "работническо семейство" предизвикват моментална асоциация с "дефицит", "инфлация", "празен магазин", "банани на нова година", "опашки за тоалетна хартия" и ей такива красиви неща, (фак това изречение още продължава) е трудно да приеме, че хора на неговата възраст са готови да си рискуват живота в масови мелета в името на една непреживяна мечта. Ффф свърши. Само дето съм сигурна, че това не е последното дълго изречение, което се пише по темата. Тепърва ще се говори за извадената от гардероба идея за равенство между хората, силно миришеща на нафталин, но все пак напръскана с модерен и /ще ме прощават - капиталистически/ парфюм. Защото след протеста, повечето хора са отишли до някой банкомат, изтеглили са пари, влезли са в огромния супермаркет и са си купили по една бира, Хайникен примерно.. В момента се чувствам разкъсана, защото наистина нямам мнение дали този тип протести ме дразнят или не. Не мисля, че банкерите са толкова лоши, учили са хората, работили са. И винаги ще заемат по-високо място в йерархията от един пънкар с незавършено средно образование от крайните квартали на Лондон. Но от друга страна, ако живеех в Лондон, вероятно и аз щях да съм на протеста и да си искам свободата обратно, без да се интересувам кой е длъжен да ми я върне. Просто защото понякога човек има нужда да се почувства като част от едно цяло, предполагам.

Администрация

Не мога да разбера психиката на държавния служител и това си е. Рядко се сблъсквам с тях, но когато ми се наложи, ги помня дълго. Особено дразнещо е отношението към студента в Софийския университет, където действат определени правила.

Ти си секретарка примерно. Ако някой заблуден студент има наглостта да влезе в стаята по време на приемното ти време, правило номер 1 е да го стрелнеш с отвратен поглед иззад бюрото. Поглед като към хлебарка, появила се върху филия с масло точно час след като си напръскал целия апартамент с най-доброто на пазара. И бързо бързо този поглед да бъде отклонен, за да не остане с впечатление наглякът, че нямаш никаква работа в момента. Напротив, прехвърляш купища документи, отваряш папки, ако се наложи - сумтиш, но никога, повтарям никога не задаваш въпрос от типа на "С какво мога да ви помогна?" Ако достатъчно дълго не го удостоиш с внимание, имаш шанс той да се притесни и да излезе. Ако е някой от онези-невъзпитани-млади хора, които обичат да си задават въпросите, когато имат нужда от отговор, то най-вероятно ще трябва да го изслушаш. Най-добре е да го насочиш към сайта. "Там всичко си пише, защо питате неща преди да сте проверили?", е един добър вариант за начало на разговор, а ако сте късметлия - и край. При вариант Б - ако студентът е проверил, но в сайта очевидно нищо не пише, вече си загубена. Ще трябва да отговаряш. Тук идва обаче новата концепция - отговор с въпрос "Защо не сте попитали по-рано?", "Защо питате мен?" и, разбира се, победителят в класацията: "Не разбирам въпроса Ви". Ако студентът реши, че последното е желание за изясняване, трябва ясно да му се даде да разбере, че греши. В случая повдигане на вежди при всяка дума, опулване на погледа, придружено с леко цъкане върши изключителна работа. Ако всичко това не помогне, пусни едно заявление от типа "Извинете, но почивката ми започна преди 10 минути, елате пак след нея". Рядко обаче се стига до там. Защото на студента бързо му писва да се занимава с теб и не просто писва - може дори да прецени, че няма смисъл да се унижава, заради разни глупави въпроси по глупави теми (бъдещето му, например). Така че ти си свободна за почивка, кафе, цигарка и т.н.

Дори гореспоменатият сайт на СУ е доказателство за отношението на администрацията на Софийския университет към студентите и не само защото е адски неудобен. Когато цъкнеш в полето "Администрация" единственото, което излиза (освен една голяма грозна снимка), е ценоразписът: ТАКСИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ.

Бифор=Афтър

Inside a 40 watt light bulb
Originally uploaded by elvis_payne

В 8.20 ч. снощи с няколко човека бяхме на Копитото. Идеята - да видим как София изгасва за 60 минути по време на т.нар. "Час на земята". Въпреки че долу в града беше първият пролетен ден, в планината имаше сняг до колене и ужасно силен вятър. Треперехме от студ и пиехме вино, чакайки нещо да се случи. Мислех си колко яко би било да имаме снимки от този бифор енд афтър тип.
20 минути по-късно изводът беше ясен - снимката бифор и снимката афтър изглеждаха по абсолютно еднакъв начин. Явно голяма част от софиянци прецениха, че един човек, една лампа и един прозорец нищо не променят.

Музика и видео

Три песни с три видеоклипа, които ме изкараха от равновесие преди 2 вечери, докато прекарвахме вечерта в един гостоприемен апартамент и всеки се опитваше да се добере до компютъра и да се пребори за своето.

Първия го намерих аз случайно, излезе тамън след версията на Бьорк и Пи Джей Харви на Satisfaction. Смесица от песни на тях двете и Тори Амос, а момичето, направило клипа /май аматьорка/ се е справило убийствено. Вторият е сравнително новият сингъл на Продиджи, в които никога не съм се залушвала преди. Момиченцето от видеото e доста по-призрачна версия от дъщеричката на семейство Адамс. Третото видео... ох третото е дълбоко хомофобско, неморално и напълно неподходящо за моя възпитан блог, ама освен това е и адски смешна е**вка с разни други песни, така че не мога да се въздържа да споделя творчеството на Бичето тук. Освен това самият начин, по който се произнася звучната българска дума "Дибидюююс" е впечатляващ. Поне аз ще си го спомням, като се разхождам из блога.

Една година около света

Ако сте в София между 16-ти и 30-ти април, имате свободно време и минавате покрай Червената къща, бихте могли да влезете вътре и да разгледате една уникална изложба на непрофесионалната фотографка и бивша финансистка Виктория Оризарска със снимки от целия свят. Виктория е като извадена от глупава книга на тема "Как да променим живота си в 10 стъпки" или нещо в този дух, само дето тя наистина се е преборила с посредственото ежедневие на добре платен специалист и е поела по пътя. В нейния случай съветите не са много - заделяте по някой лев някоя и друга година, заявявате на шефа си, че напускате работа, напъхвате в една раница най-важното и тръгвате. Това е само романтичната част, разбира се - без визи и самолетни билети. Но все пак тя твърди, че едно околосветско пътешествие, направено от сама жена, изобщо не е толкова сложно, колкото звучи. Минала е през Европа, Азия, Нова Зеландия, Австралия, Южна и Северна Америка и е направила много хубави снимки. Сега ги представя пред българска публика с благородна цел: събиране на средства за стипендии на млади момичета в Лаос, отпаднали от училище заради финансови проблеми. Парите ще бъдат дарени на фондацията Room to read. Входът за изложбата е левче.
До момента личните й усилия са направили възможно обучението на 7 момичета от Непал, Индия, Бангладеш, Лаос, Камбоджа, Виетнам и Шри Ланка за период от 10 години. И като се има предвид, че в развиващите се страни са необходими само $250 на дете за година в училище, дори това левче може да помогне, ако отидат повече хора.

Повече информация има тук. Снимките горе са собственост на Виктория и са от Перу, Индия и Нова Зеландия.

Бира по залез слънце в Борисовата

Peaches
Originally uploaded by Sweet La La's photos

Случвало ли Ви се е някога да сънувате следния кошмар - "намирате се в голям красив парк, след дълъг работен ден. Ден, изпълнен с всякакви изнервящи фактори - хора, задължения, телефонни позвънявания, липса на време и т.н. Като се замислите за него, все още получавате сърцебиене и долната ви устна започва леко да трепери, така че се налага да я прехапете. Но.. бързо спирате да мислите, защото вече сте далеч и вечерта е пред Вас. Лято е, топло е, пълно е с млади хора, а слънцето залязва с цвят на узряла праскова в жълто, оранжево и червено. Току що са Ви звъннали приятелите да Ви обяснят точно коя пейка търсите. Стигате до тях, вадите от раницата си една току що извадена от хладилника бира, отваряте я по някакъв начин и в този момент една огромна полицейска палка Ви праска през ръката, бутилката пада на земята, чупи се с трясък и изчезва. А зад Вас се чува смях, подозрително напомнящ онзи от Трилър: "


Е, не е нужно да ми казвате, ако не се е случвало. И без това се чувствам достатъчно глупаво. Но този сън ще бъде реалност в София след по-малко от месец, демек тамън навреме за лятото. Наредбата на Столична община е странна от историческа и географска гледна точка. Нечувана. Хората са потресени. Като и през ум не ми минава, че ще се трогнат и наистина ще я изпълняват. Защото, ако в Щатите е нормално, то в Европа подобни рестрикции се посрещат с огромно въпросително.

Един проблем на българския законодател е, че не деференцира различните престъпления адекватно и превръща обикновени добронамерени хора в престъпници. Така марихуаната беше сложена преди време в общия кюп "наркотични вещества", наред с хероина и халюциногенните наркотици. Сега бирата влиза в графата "алкохол" и точка. И аз не смятам, че трябва да се допуска всякакви алкохолици да бродят из паркове и градинки, да ти се нанасят в компанията, да фъфлят глупости, плюейки те по лицето, да муфтят за цигари, а в по-тежки случаи - да са агресивни, нападателни и т.н. Но бира след работа не те прави алкохолик и не пречи никому. Дори е доста по-здравословна, отколкото да гниеш в някое опушено мазе или пък в някоя лъскава чалготека.

Според мен в свободна Европа всеки избира сам мястото, където да си пие бирата и би трябвало да бъде наказван, ако не може да контролира държанието си, а не поради простия факт, че държи нискоалкохолна течност в ръцете си.

PS: Само се колебая дали горната част на наредбата звучи по-тъжно или тази тук: "Столичани над 16 години вече няма да могат да се люлеят на люлките."

Голото четене

Нямаше да ми пука много за поредната класация, издържана в почти риалити вариант, ако в нея не ставаше дума за книги и то избирани в интернет. Сигурен признак, че в нея не са участвали редовните лумпени от Бигбрадър, Сървайвър, Мюзик айдъл и всякакви такива. А са гласували най-малкото хора с достъп до интернет. Това ме ядоса най-много.

Защото за пореден път изглежда сякаш българите са хора комплексирани, завистливи към чуждите постижения, с повече от тесен кръгозор, нечетящи, а дори и четящи - без елементарни способности за сравнение. И освен това, че са едни истински големи Патриоти, чието самочувствие се крепи върху историята. Същата тази история, която легитимира омразата им към всичко извън тях.

Защото... с цялото ми уважение към Дончев, Димов и Талев, те са там, поради факта, че са българи. Ако бяха написали романите си в чужди държави на чужди езици, нито един уважаващ себе си Патриот нямаше да гласува за тях, нещо повече - съмнявам се, че дори би чул имената им. За книгата, преборила се за първото място, изобщо нищо няма да кажа, защото пак ще бъда възприета като "елитарна пънкарка" или нещо подобно.

Факт е, че от 8 творби в топ 8, 5 са на български автори. Факт, доказващ, че хората чели или нечели са гласували на национален признак. Друго обяснение няма.


Топ 8 Голямато четене:

ЗАГЛАВИЕ АВТОР

1. Под игото Иван Вазов

2. Време разделно Антон Дончев

3. Тютюн Димитър Димов

4. Железният светилник Димитър Талев
...
...
...
8. Осъдени души Димитър Димов


Само ще кажа, че това родолюбие от последните няколко години ми идва в повече. И съвсем сериозно смятам, че заплашва демокрацията в България, давайки път на всякакви идиоти, възползващи се от него и самоопределящи се като политици или общественици.

ББ съветва бащите ни

Съжалявам, че тук постоянно предъвквам все едни и същи личности. Но няма как да не им обръщам внимание предвид факта, че след по-малко от година може би изпълнителната власт в държавата ще бъде съсредоточена в ръцете им. Разгледах преди малко клиповете във вибокс от снощния Мюзик Айдъл, уж да чуя разни талантливи пеещи хора, да проверя дали тази година не е попаднал някой нов Иван Ангелов и т.н. приятни неща. Но нищо подобно не намерих. Срещу мен отново се изпречи... кметът на София, размазан в някакво кресло рамо до рамо с чалгаджийката Ивана. Какво той прави в развлекателно риалити шоу наистина не искам да знам. Спрях да му обръщам внимание на популизма.

Истински ме притесни обаче откритият му призив към българите за саморазправа. Ставаше въпрос за много тъжен случай. Едно от момичетата в МИ, талантливо и красиво, е сляпо от 4 години. Причината, по думите на Иван и Андрей, е побой, нанесен от бившия й приятел - барабанист в ПИФ и Сленг. ББ първо коментира, че "в случая с този гамен просто трябва да се стигне до край - като е луд - в лудницата", като искам да подчертая отново, че става въпрос за кмета, а не за съдия, нито за прокурор или следовател, запознал се подробно с доказателствата по този случай. Самата дума "лудница" също е некоректна, както между впрочем и "цигани", но айде, простено му е - той нали трябва да бъде разбиран от "материала".

Не съм безчовечна, но не мога и да поглъщам всяка информация, подадена ми от някакви водещи, за които също има доста доказателства за неспазване на закона. И когато след тази подадена информация, някакъв човек, претендиращ да бъде политик, е помолен за съвет към други жени-жертва на насилие и даде следния отговор: "Тея, които имат бащи - по-здрави, да го намерят и да му го върнат два пъти" просто полудявам. Полудявам наистина. Живеем в правова държава, държава, в която не родителите на пострадалия раздават правосъдие. А в която има следствие, доказателства и съд.

Защото ако бащите на "тея" хванат и пребият Пещо и го ослепят, а после се окаже, че "тея" всъщност са пострадали от Гошо... какво правим, г-н ББ? Имаме трима слепци грубо казано.



ББ-изказването - след 8:00 мин.

За мен един истински политик в едно сериозно предаване, чувайки за подобен случай, трябва да отговори: "Ще се запозная с доказателствата по делото и тогава ще коментирам, a дотогава - бих дал няколко конкретни съвета за промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за МВР и т.н. като например... Съвети, до които съм стигнал след подробни разисквания с експерти и практикуващи юристи". Ама това скучничко звучи, нали? Друго си е да дадеш ударно решение на проблема.

Soundtrack

Хората обичат да слушат музика, докато ходят, защото всеки е главният герой в собствения си филм и има нужда от подходящ саундтрак:) Обмислях го снощи, докато ходех.. и слушах музика...

Солд Аут

All Michael Jackson O2 dates are now unfortunately sold out. Е хубава работа! Не стига, че от 9 сутринта се мъча да се добера до две билетчета за който и да било концерт на което и да било място, ами от един час и повече се появи този неприятен надпис. Грубо казано, билетите за 50 концерта на Майкъл Джексън от юли до февруари в един единствен град на стадион, който побира 20 хиляди души, са продадени за около 4 часа. Мисля, че не греша, но това са 1 милион билета... Не мога да си го обясня по никакъв начин, освен с факта, че като се добереш, купуваш хиляда бройки, за да ги продадеш после по разни иксчейндж сайтове за по 1000 лири и нагоре. Жалки капиталистически спекулантчета! А аз си мислех, че вече никой не слуша Майкъл и през юли той ще ми пее на ушенце - на мен и на още 10тина 50-годишни плешиви чичковци, които навремето са впечатлявали мадамите с разни смешни подобия на лунната походка.

Това, което ме радва е, че Майкъл пак направи рекорд. И това ще го мотивира да стане от инвалидната количка, да си махне фереджето от лицето и да се раздаде (като) за последно. Което пък може да го накара и да се махне от Острова за малко и да поразшири турнето. Дотогава, ако някой познава някого, който познава друг, който има билет и иска за него по-малко от 500 долара... - аз съм човекът.


Снимката е оттук