понеделник, 22 декември 2008 г.

Топ 12 на Голямото четене



Снощи приключи 1-вият етап на Голямото четене - предаване на БНТ, което издирваше най-обичаните от българите книги. Верно, че не го води Драго Драганов, но все пак се справиха някак. Даже доста хубаво се получи, въпреки цялата условност на подобна класация. Беше на принципа Топ 100 - по 10 книги минават. После коментари в студиото. Участваха много писатели, актьори, журналисти - Антон Дончев, Теодора Димова, Богдан Русев и т.н.

Това са 12-те книги, избрани от целокупния български народ (или поне тази част, която може да чете, чете и има достъп до интернет). Срам ме е, но не съм чела "Време разделно" и "Майстора и Маргарита". Ще поправя грешката съвсем скоро. "Граф Монте Кристо" и "Властелинът на пръстените" не са мой тип книги. Въпреки че за втората спокойно можете да ме заядете - не, не съм я чела, но филма не го харесах. Нямам нерви да опознавам тепърва нов, измислен свят...

...Освен ако не е описан от Екзюпери или Дъглас Адамс. Тук именно беше и основното ми вътрешно колебание. Но все пак принцът и лисицата, и житните поля, и розата, и банкерът, и изобщо всичко в "Малкия принц" е толкова истинско, толкова семпло разказано и толкова вярно, че дори убийствената самоирония на Адамс не успя да го победи. Когато съобщиха снощи, че е сред 12-те насмалко да се просълзя от почти родителска гордост:)

"Под игото" е безспорно важен роман за българската история - пиесата и пиянството на един народ, са може би най-силните моменти от творчеството на Вазов. И все пак - смятам, че не е сред 12-те най-велики литературни произведения. Мое мнение, разбира се. Затова пък и "Тютюн", и "Осъдени души" си тежат на мястото. Димов винаги е бил една крачка пред цялата българска литература. А и трудно може да бъде определен като писател с някаква конкретна националност. Той просто пише. И пише страхотно. Въпреки че все още му се ядосвам, че така съсипа Борис накрая. :)

И последно - "На изток от рая" малко ме У(!)чудва, че присъства. Защото е хубава книга и ми беше много приятно да я чета. Но сега, замисляйки се, трудно мога да се сетя за какво конкретно се разказваше. Което, според мен, също е важно за качествената литература.

Значи -
5 български книги
4 български автора
3 фантастики
2 френски
1 руска
И нито една книга от 21 век

Властелинът на пръстените - Дж. Р. Р. Толкин

Време разделно - Антон Дончев

Граф Монте Кристо - Александър Дюма

Железният светилник - Димитър Талев

Майстора и Маргарита - Михаил Булгаков

Малкият принц - Антоан дьо Сент-Екзюпери

На изток от Рая - Джон Стайнбек

Осъдени души - Димитър Димов

Под игото - Иван Вазов

Пътеводител на галактическия стопаджия - Дъглас Адамс

Сто години самота - Габриел Гарсия Маркес

Тютюн - Димитър Димов

Всеки може да гласува от ето тук: http://4etene.bnt.bg/bg/web/default/main/index

4 коментара:

Konstantin каза...

Не че искам да се заяждам, ама все пак да кажа :-) :

1. Някак не върви да коментираш любими книги и да пишеш "Верно".

2. "Под игото" е безспорно важен роман за българската история - пиесата и пиянството на един народ, са може би най-силните моменти от творчеството на Вазов.

Вазов има 20 тома творчество. Колко от тях си прочела, за да можеш да правиш толкова генерална оценка?

3. Нямам нерви да опознавам тепърва нов, измислен свят...
...Освен ако не е описан от Екзюпери или Дъглас Адамс.


Това, ако не са предразсъдъци, не знам кое е. Как изобщо си имала нервите да опознаеш света на Малкия принц и забавните измишльотини на Дъглас Адамс? За "Малкия принц" си представям -- изкушаващо тънка книжка, а и не върви да не я чел човек. Но как се е промъкнал "Пътеводителят"?

4. Всъщност има и две английски книги и една американска, което е доста интересно. Оказва се, че западната литература е по-харесвана от руската.

zarichinova каза...

Мерси за коментара, оценявам, че четеш блога. И все пак - оценките ти са прекалено крайни. Смешно е да говориш толкова назидателно за литература. Всеки усеща книгите по свой си начин. Затова и класирането им е много трудно и спорно, а всяко мнение е субективно. Моето особено. И не смятам, че има нещо лошо в това. Са по точки

-Писах "верно", както и току що "са", защото ми харесва да си вкарвам думи от моя си речник в моя си блог. А и "верно"-то не се отнасяше до литературните произведения, а до Драго Драганов и идеята на цялото изречение беше да е несериозно.

-Вазов и неговите 20 тома не съм ги чела всичките. Кандидатствах обаче с литература, където конспектът включва най-много теми от Вазов. Чела съм му и прозата, и поезията, и от времето преди Освобождението, и от след това, и разказите, и романите, и поемите... и т.н. И (о! ужас) той не ми харесва с малки изключения, вкючващи споменатите две глави от "Под игото". Колкото и неортодоксално да звучи подобно изказване, аз не бих го чела, ако не бях българка и особено - ако не ми го налагаха в училище. Уважавам упоритостта му, но не и таланта му. Както и историческия принос на творчеството му, а не качествения. Той ми е популистичен, елементарен, прекален социалист. Смятам, че българите трябва да се гордеят от хора като Вежинов и Ивайло Петров не по-малко. И те да се спрягат по класациите. Казвам всичко това не за друго, а защото съм около 96% сигурна, че именно "Под игото" ще спечели Голямото четене.

-Колкото изказването ти до "Малкия принц", мога най-чистосърдечно да кажа, че го прочетох не само защото е "изкушаващо тънка книжка, а и не върви да не я чел човек", а основно защото е задължителна в 4-ти клас примерно. Още по-тъпо, нали? Само дето после съм я прочела още 10-тина пъти и всеки път откривам по нещо ново в нея. Освен това изкушаващо тънката книжка макар и да е фантастика не разказва за никъде другаде, освен за тук и сега. И си я прилагам в моя живот постоянно. Понякога не е нужно нещо да включва 20 тома или пък 7-8 предварителни изяснителни книги, за да е хубаво и да си остане в теб за цял живот.

Властелинът, както казах, съм го гледала на кино, така че имам представа за какво става въпрос и нежеланието ми да го чета не е продиктувано само от предразсъдъци и големина, а и от конкретни впечатления. Толкин е приел прекалено насериозно създаването на алтернативен свят и най-вероятно книгата е ужасно зарибяваща, но аз (пак) нямам нерви да я чета.

Докато Пътеводителят и Сбогом, благодаря за рибата, които са ми двете най-любими части от поредицата, мога да ги прочета още хиляда пъти. Защото Адамс може да разказва врели-некипели, но нито за момент не се взима насериозно. Което ценя и в хората, а явно и в писателите.

Така че виждаш колко глупав спор може да се получи на тема книги. Всеки е прав така или иначе...

Konstantin каза...

Писах "верно", както и току що "са", защото ми харесва да си вкарвам думи от моя си речник в моя си блог. А и "верно"-то не се отнасяше до литературните произведения, а до Драго Драганов и идеята на цялото изречение беше да е несериозно.

Пиши го в кавички тогава, за да подчертаеш ироничния момент :-)

Уважавам упоритостта му, но не и таланта му.

Е то все едно за Слави Трифонов говориш. Може и да не е гений Вазов, но е много талантлив. "Под игото" е един увлекателен роман, а "Чичовци" е просто велико. "Остра социална сатира на нравите в Предосвобожденска България." Предполагам нещо подобно е пишело в разработките, които така старателно сте учили :-). Поне на мен ми е една от любимите книги, за жалост е много актуална и днес. Всъщност чела ли си го или не е влизал в конспекта?

И (о! ужас) той не ми харесва с малки изключения, вкючващи споменатите две глави от "Под игото".

Времената, в които нехаресването на Вазов беше проява на свободомислие, са отминали. Та не се изкарвай голяма пънкарка ;-)

Колкото и неортодоксално да звучи подобно изказване, аз не бих го чела, ако не бях българка и особено - ако не ми го налагаха в училище.

А щеше ли да си чела Димов и Талев, ако не се учеха?

прекален социалист

И защо пък точно социалист??? Вазов е бил министър в консервативното правителство на К. Стоилов, обвиняван е от кръжеца "Мисъл" в липса на прогресивност. Творчеството му на места дори е националистическо.

а основно защото е задължителна в 4-ти клас примерно.

По мое време "Под игото" се учеше в 4-ти клас, не "Малкия принц" :-)

Освен това изкушаващо тънката книжка макар и да е фантастика не разказва за никъде другаде, освен за тук и сега.

Това важи и за "Властелина" според мен. Без да подценявам Екзюпери, в "Малкия принц" не съм бил запленен от красотата и могъществото на езика. Разбира се това е въпрос на вкус.

Казвам всичко това не за друго, а защото съм около 96% сигурна, че именно "Под игото" ще спечели Голямото четене.

Наистина ми е интересно как се спря точно на 96 :-)

Трябва да се провокират подобни разгорещени спорове, за да повдигнем популярността на блога :-)

Анонимен каза...

Без да подценявам Екзюпери, в "Малкия принц" не съм бил запленен от красотата и могъществото на езика. Разбира се това е въпрос на вкус.

Мисля,че красотата на езика не може да бъде въпрос на вкус,вкусът ти трябва да е изключително възвишен,за да може да оценява богатството на цял език!а конкретно за "Малкия принц"-прочети го в оригинал(тук мога да се похваля,че аз вече съм го направила) и след това отново помисли за "могъществото" ма Екзюпери!
А като говорим за богат език,Вазов точно в "Под игото" не обръща толкова внимание на езика,колкото на бурното действие,динамиката;)
Не бих искала да се проявявам като защитничка на Заричинова и всъщност много харесвам "Под игото",но изказването за "пънкарката" не ми хареса.В четенето всеки може да изказва мнение,дори!!! за "най-великия български писател" и времето на собствения вкус никога няма да отмине и не мисля,че може да се гледа на това като на бунтарство!