Аз ♥ Мартин Заимов

Точно бях на финалната права от един дълъг маршрут - Халите - Испанската гимназия. Няма никакъв градски транспорт за тази отсечка. Като не броя трамвай 20, който мирише, бавен е и пълен с нервни пенсионери. Вървя си аз и си мисля как трябва да създам гражданско движение: "Без коли по Шишман", защото тази хубава улица е обезобразена от напаркирали нагълци.

След 5 минути вече си представях "Без никакви коли в центъра". Това малко след като една много упорито се опита ме блъсне пред "Билкова".

В края на пътя движението вече се казваше в главата ми "Да изравним "Кремиковци" със земята и да го превърнем в единствения паркинг в столицата" - оттам всички пеша или с градски транспорт.

И точно в този етап на невротизиране гледам някакъв човек, качен върху това =>>>
Седи си прилежно на светофара и си пише есемес на телефон с вид на айфоун. Още малко се загледах и се оказа Мартин Заимов, онзи усмихнат кандидат за кмет на София, който не успя да изпъкне някакси пред мъжеството на ББ. Много му се зарадвах, ама ми стана и малко мъчно за него - изглеждаше толкова малък на фона на обградилите го огромни джипове. Сега прочетох в блога му ето тук, че някакъв автобус го бил блъснал скоро и дори не му се извинил (не искам да ми става смешно като си го представя). Не е лесно из София за такъв ентуасиаст, който със сигурност може да си позволи също такъв голям джип, като тези около него. Но сигурно има вероятност... при някакви много извънредни обстоятелства... да се окаже... че човек може да има с какво друго да се похвали освен с колата си "хикс-зед-петица-две-тройка-а"-последен модел.

Няма нищо по-вбесяващо за мен от факта, че в София една кола се цени много повече от един човек. Дори по тротоарите. И всеки път като се мислят по-сериозни рестрикции, шофьорите започват да реват по медиите, че нямало къде да паркират. Мога да им кажа само, че това не е мой проблем. Да си продадат колите и да си купят сегуеи. Аз искам да мога да ходя!

БСП в трамвая

Официален клип на БСП. Рекламирал 47-мия конгрес на партията, ама така и не разбрах защо. Сигурно много "храна" ще похапне Сергей във връзка с него, ама все пак на мен ми беше забавно, докато го гледах. И ако си затворя очите за самата БСП като партия и управлението й през последните 3 години, смятам, че идеята е добра. Целят се явно към младите с модерни средства, в същото време предизвикват носталгия у старите с ретро трамвая и самия Стефан Данаилов като икона на миналото им, който все пак е и настоящ високорейтингов червен политик. И ако се опитам да анализирам Сергеевото поведение по най-позитивен начин, мога да заподозра, че у него живее мазохистично чувство за хумор и е готов да се бъзика със себе си. Особено след като в последните няколко седмици не спират нападките към него за сексуалната му ориентация от страна на столичния кмет. А има ли по-лесен начин да предизвикаш у българите асоциация към хомосексуалност от това да седнеш на ватманската седалка?

Идеалният продукт

Интересен Обаманализ, който мразех през цялото време, докато го четях. И все пак ме изненада трезвият поглед на авторката - хвърля кофа със студена вода върху главите на скандиращите в екстаз под прозореца й "йес уи кен". Идеалният продукт, щипка култ към личността плюс обичайна доза световна конспирация. Днес въодушевено цитирах на мама Капитал-ното мнение, че дори в моменти на криза американската демокрация продължава да работи, за разлика от европейската и в миналото, и сега. Тя ми отговори пренебрежително към тона ми, че американците просто са доказали за пореден път любовта към месии на всяко общество по време на криза, които да "оправят" проблемите. Аз пък й отговорих, че те поне са имали досотен избор. Да бе - с две думи и аз съм поредният човек под прозореца на авторката.

Хомосексуалността и здравата психика!

Мисля си, че прекалено много внимание отделям на столичния кмет в блога си. Не знам и аз кого убеждавам в неподравения му тон тип "патриотичен разговор на по ракийка в злореченската кръчма "Рибката". Там той би бил много на мода. За добро или не, политиката - истинската политика се прави на по-високо ниво на изразяване и дипломатичност. И затова питам какво означава следното изказване на политик, най-вероятно бъдещ премиер на държава-член на Европейския съюз, през XXI в.: "Бих направил всичко хората с хомосексуални нагласи да бъдат извън управлението на страната, защото това се отразява на психиката на народа и на вземането на важни решения."

Безброй въпроси възникват в главата ми, боричкат се помежду си и се опитват да излязат наведнъж:
-Какво точно бихте направили, драги ББ, докъде бихте стигнали, за да спрете хомосексуалното нашествие в политическите ни среди?
-Хомосексуалните ли са основен проблем в българската политика?
-Как по-точно би се отразило на вземането на Важните решения, ако хора с такава ориентация са част от политиката?
-Това с кого спиш отразява ли се на работата, независимо в коя сфера работиш? А какъв е предпочитаният от теб цвят? А каква музика слушаш? Например "Най" клуб отразил ли се е по някакъв начин на Вас лично?
-Хомосексуалните част ли са или не са от гореспоменатия народ?
-Не успявате ли да намерите повод за по-конструктивна критика към премиера?

и т.н. и т.н.

Плаши ме ББ. Все повече лае срещу БСП и ДПС. Все повече започва да ми звучи като Волен и Расате. А други партии за коалиране не останаха..

Аз пък бих искала бивши бодигарди да не ме представляват пред света. Но мен никой нищо не ме пита.

Obama президент!

We ain't ready to see a black president yet, пееше 2Пак едно време в "Changes". След вчера тази песен май не важи:)

Америка вече си има, и то доста блек президент. А тамошната демокрация се доказа вчера. Доказаха го огромните опашки от хора, огромната подкрепа и шоуто по улиците след това. Но наистина си беше шоу, зяпах телевизора и ми беше наистина много интересно, а хората, които показваха по площадите на Сиатъл, Ню Йорк, Лос Анджелис и Чикаго, бяха зачервени и щастливи като на рок концерт. Тези емоции, граничещи с истерия, вдигат ужасно много очакванията към Обама, точно както към всеки следващ политик-популист от Украйна, Боливия или България, примерно. Някакси го асоциирах с други мании - манията по "Хари Потър", манията по "Шифърът на Леонардо", манията по Майкъл Джексън, манията по "Титаник", манията по Симеон Сакскобургготски. Всички те бяха обичани, модерни, адски печеливши, но до един момент. После почнаха да се дънят и то не защото бяха толкова лоши/лигави/неспособни, а защото всеки ги е харесвал прекалено много, защото всички около него са ги харесвали прекалено много и когато някой "интелектуалец" ги попита аджеба защо са толкова луди по човека/книгата/филма, се оказва, че нямат отговор. Тълпата ги е носила. И идва нова мода, подхващана именно от най-интелектуално/снобарско/ъндърграунд настроените - да се подиграваме/мразим/отричаме точно това адски любимо до преди малко явление. Някой да пише в секция "любими филми" "Титаник"?

Та затова си мисля, че следващите избори ще са по-спокойни. Но се надявам Обама да оправдае очакванията и да донесе хубава промяна на целия изнервен свят:)