"И далеч преди правата на жените (благородна кауза) и отвъд споровете около феминизма, се воюва за сигурността и честта на нашите майки, жени и дъщери."
"Хората бранят жените си отпреди да признават правата им, и дори да не ги признават."
Това са две изречения - от статус на народния представител Радан Кънев и от негов коментар отдолу, публикувани в личния му профил във "Фейсбук" на 8 януари 2016 г. Поводът за тях са събитията в Кьолн в навечерието на отминалата Нова година, когато голяма организирана група мъже извършиха серия нападения над жени в града – повечето с цел грабеж, а част от тях сексуални посегателства, включително поне едно изнасилване.
Ако считаме, че полово базираният тормоз е проблем, не само когато го извършват араби и африканци, или пък мюсюлмани, то не бива да насърчаваме условията, при които той се ражда, включително мирогледите, които го легитимират. Еле пък ако сме политици. Разбира се, Радан Кънев не е единственият в България, който прави коментари изпълнени със сексизъм. Но тези двата ме жегнаха по две причини.
Първо, защото аз гласувам за него, а с такъв нелеп коментар той само ме отблъсква от себе си и фактически ме оставя без политически избор.
Второ, и най-важно – защото
такива изказвания са именно онова, което създава благоприятна среда за тормоз и насилие над жени
Определяйки жените като "нашите майки, жени и дъщери", той начертава граница между "нас", разбирайте - "хората" от втория му коментар.
Това "ние" – "хората" са мъжете, жените са нещо друго. Те са сведени до обекти, които имат нужда от един Радан Кънев, който да воюва за тях и да ги брани. Второ, това "наши", значи, че "ние" – мъжете, ги притежаваме. Те са наши майки или майки на нашите деца. Те са някакви раждащи тела. И преди да повдигнете вежди с присмех, помислете колко често сте виждали целокупния мъжки род да се определя като "бащи, съпрузи и синове"?
Трето, той изключва цяла група жени, които поради някакво стечение на обстоятелствата не попадат в нито една от трите категории, съответно не са притежавани от мъж. Какво правя аз, ако не съм "майка, жена и дъщеря" никому?
Ако трябва да се приказва сложно –
апроприацията на женското тяло, неговото обективизиране, одругостяването на жената (гледането на нея като на Друг), са онези разбирания, с които са израснали мъжете край гарата в Кьолн
И не само те, ами всички онези, които си позволяват да опипват непознати женски тела, да им шепнат мръсни думи по улиците, да проникват с членовете си в телата им без разрешение.
Ако трябва да го кажем просто – когато срещу себе си имаш човек, за когото си възпитаван цял живот, всеки ден, от баща си, от медиите, филмите, от изказванията на политици, че е обект, който притежаваш ("Хората бранят жените си, дори да не признават правата им"), и този обект е различен от теб, тогава пътят до мисълта да се възползваш или разпореждаш с тялото му хич не е дълъг.
И това, докато го пиша, си мисля за Кристина**, която обиколи цяла Южна Америка, научи испански по пътя и живя сама една година в бедните квартали на Богота, Колумбия. За Ани, която се върна от Австралия и стана учителка в едно забравено село с изцяло ромско население, където прекара няколко години сама. За ученичката ѝ Лена, която сама се грижеше за алкохолизирания си баща и цялото си разпадащо се семейство и продължаваше да е най-умното момиче в класа (и, впрочем, до чийто дом навярно няма да иде линейка, ако зависеше от един съпартиец на Кънев). За Мила, която на 19 замина сама за Япония да следва биология и 6 години по-късно откритията ѝ могат да имат сериозен принос в борбата с най-тежки заболявания.
Всички тези жени са много повече от някакви митични майки, жени, дъщери
Те са личности, които се справят сами с трудности, каквито вероятно Кънев не си и представя. Те са момичета, които спортуват, катерят планини, мият чинии, работят с опасни химикали, четат книги, борят се всеки ден и се оправят благодарение на себе си. Те не просто нямат нужда от Радан Кънев (като техен баща, съпруг или брат), от неговото "бранене" и "воюване", нещо повече – мисля си, че, ако се наложи, биха се отбранявали и воювали доста по-успешно от него и такива като него, които си придават важност само поради това, че са се родили с различни полови белези.
** Имената са сменени, защото не съм взела предварително разрешение от приятелките си.
Коментарът ми е публикуван в Дневник.
"Хората бранят жените си отпреди да признават правата им, и дори да не ги признават."
Това са две изречения - от статус на народния представител Радан Кънев и от негов коментар отдолу, публикувани в личния му профил във "Фейсбук" на 8 януари 2016 г. Поводът за тях са събитията в Кьолн в навечерието на отминалата Нова година, когато голяма организирана група мъже извършиха серия нападения над жени в града – повечето с цел грабеж, а част от тях сексуални посегателства, включително поне едно изнасилване.
Ако считаме, че полово базираният тормоз е проблем, не само когато го извършват араби и африканци, или пък мюсюлмани, то не бива да насърчаваме условията, при които той се ражда, включително мирогледите, които го легитимират. Еле пък ако сме политици. Разбира се, Радан Кънев не е единственият в България, който прави коментари изпълнени със сексизъм. Но тези двата ме жегнаха по две причини.
Първо, защото аз гласувам за него, а с такъв нелеп коментар той само ме отблъсква от себе си и фактически ме оставя без политически избор.
Второ, и най-важно – защото
такива изказвания са именно онова, което създава благоприятна среда за тормоз и насилие над жени
Определяйки жените като "нашите майки, жени и дъщери", той начертава граница между "нас", разбирайте - "хората" от втория му коментар.
Това "ние" – "хората" са мъжете, жените са нещо друго. Те са сведени до обекти, които имат нужда от един Радан Кънев, който да воюва за тях и да ги брани. Второ, това "наши", значи, че "ние" – мъжете, ги притежаваме. Те са наши майки или майки на нашите деца. Те са някакви раждащи тела. И преди да повдигнете вежди с присмех, помислете колко често сте виждали целокупния мъжки род да се определя като "бащи, съпрузи и синове"?
Трето, той изключва цяла група жени, които поради някакво стечение на обстоятелствата не попадат в нито една от трите категории, съответно не са притежавани от мъж. Какво правя аз, ако не съм "майка, жена и дъщеря" никому?
Ако трябва да се приказва сложно –
апроприацията на женското тяло, неговото обективизиране, одругостяването на жената (гледането на нея като на Друг), са онези разбирания, с които са израснали мъжете край гарата в Кьолн
И не само те, ами всички онези, които си позволяват да опипват непознати женски тела, да им шепнат мръсни думи по улиците, да проникват с членовете си в телата им без разрешение.
Ако трябва да го кажем просто – когато срещу себе си имаш човек, за когото си възпитаван цял живот, всеки ден, от баща си, от медиите, филмите, от изказванията на политици, че е обект, който притежаваш ("Хората бранят жените си, дори да не признават правата им"), и този обект е различен от теб, тогава пътят до мисълта да се възползваш или разпореждаш с тялото му хич не е дълъг.
И това, докато го пиша, си мисля за Кристина**, която обиколи цяла Южна Америка, научи испански по пътя и живя сама една година в бедните квартали на Богота, Колумбия. За Ани, която се върна от Австралия и стана учителка в едно забравено село с изцяло ромско население, където прекара няколко години сама. За ученичката ѝ Лена, която сама се грижеше за алкохолизирания си баща и цялото си разпадащо се семейство и продължаваше да е най-умното момиче в класа (и, впрочем, до чийто дом навярно няма да иде линейка, ако зависеше от един съпартиец на Кънев). За Мила, която на 19 замина сама за Япония да следва биология и 6 години по-късно откритията ѝ могат да имат сериозен принос в борбата с най-тежки заболявания.
Всички тези жени са много повече от някакви митични майки, жени, дъщери
Те са личности, които се справят сами с трудности, каквито вероятно Кънев не си и представя. Те са момичета, които спортуват, катерят планини, мият чинии, работят с опасни химикали, четат книги, борят се всеки ден и се оправят благодарение на себе си. Те не просто нямат нужда от Радан Кънев (като техен баща, съпруг или брат), от неговото "бранене" и "воюване", нещо повече – мисля си, че, ако се наложи, биха се отбранявали и воювали доста по-успешно от него и такива като него, които си придават важност само поради това, че са се родили с различни полови белези.
** Имената са сменени, защото не съм взела предварително разрешение от приятелките си.
Коментарът ми е публикуван в Дневник.
1 коментар:
Како ме спаси еден богобојазлив и доверлив зајмодавач {trustbridgefinancialservice943@yahoo.com}..
Здраво, јас сум Алмоханади и моментално живеам во Германија. Бог ме благослови со две деца и прекрасна сопруга. Ветувам дека ќе го споделам ова сведоштво поради Божјата милост во мојот живот. Пред три недели очајно ми требаа пари, па размислував да земам заем, но налетав на погрешни луѓе – некој што тврдеше дека дава заеми, а всушност беше измамник. Тој ми зеде 1.500 евра и потоа престана да ми одговара на пораките, што ме остави збунет и очаен. Но, Бог ми помогна: еден ден отидов во црква и по службата разговарав со една пријателка, која ме упати кон една компанија. Таа ми кажа дека добила 70.000 евра од г-дин Марк, извршниот директор на „Trust Bridge Financial Service“. Ја зедов неговата адреса за е-пошта, тој ми ги објасни правилата и условите кои ги испочитував, а по обработката на документите, ми го одобри заемот од 55.000 евра... Затоа, ако сте заинтересирани за заем, можете да го контактирате на оваа е-адреса: trustbridgefinancialservice943@yahoo.com или да испратите порака на +2349124847559. Ви благодарам; сигурен сум дека и вам ќе ви помогне.
Публикуване на коментар