с всеки изминал ден ставаше все по-гъста.
жителите на града се будеха сутрин и не виждаха нищо освен себе си.
а мъглата продължаваше да се сгъстява.
постепенно хората спряха да ползват автомобилите си, защото стана твърде опасно.
започнаха да се губят по улиците.
извървяха пеша километри към офисите си и накрая не успяваха да ги намерят.
понеже мъглата продължаваше да се сгъстява
влизаха в чужди сгради и оставаха там.
така правеха и вечер след работа.
ако се изгубеха на път за домовете си, просто преспиваха някъде другаде.
толкова беше гъста мъглата,
че навсякъде имаше достатъчно празни легла.
неусетно всички заживяха чужди животи.
в този трескав бял град на слепци
хората пипнешком размениха ролите си.
съвсем скоро това започна да им харесва.
4 коментара:
Звучи като алегория със "Слепота" и "Проглеждане" на Жозе Сарамаго.
за съжаление - не съм ги чела, но наистина благодаря за коментара.
започна да им харесВа
и ти имаш право
Публикуване на коментар