Етикети
- Босна (17)
- Джендър (45)
- Иран - Афганистан (35)
- Книги (63)
- Музика (131)
- Най-четени (73)
- Планини (18)
- Пътища (19)
- София (20)
- Текстове пътували навън (30)
- Филми (39)
- Хора (100)
вторник, 3 март 2009 г.
Дискотека на тихо
Ако някой случаен минувач беше влязъл в събота вечер в зала Универсиада, щеше да остане доста учуден от "младото поколение". Щеше да влезе в тиха зала, пълна с подскачащи хора, издаващи нечленоразделни звуци, с големи жълти слушалки върху главите си.
Добре, че не ме домързя да отида, защото цялата тази "Сайлънт диско" работа се оказа много забавна. Първо: защото се случва за пръв път в България и всички се чувстваха не съвсем на място, което придаваше чар на атмосферата. Второ: защото имаше два канала - единият хаус, а другият - рок, включително Доорс, Иги Поп, Нирвана, Стоунс. И двата стила до такава степен не се връзваха, че всеки слушател на съседния канал танцуваше като човек без никакво музикално чувство. Единият диджей, май Еди Пилър, дори затопли сърцата на публиката с "Детство мое", руско ска и "Казано честно" на Ъпсурт. И трето - имаше възможността да прекъснеш своето лично парти по всяко време, за да си кажеш нещо с приятел, да си поръчаш пиене или просто да си починеш от шума.
И един минус - като на парти пуснат песен, чийто текст не знам съвсем добре, ама всеки претендира, че я знае, започвам да си припявам и то - с разни мои си думички, защото никой не може да ме чуе. Е на това парти всичко се чуваше...:)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар