Референдум-манджи

Днес прелиствах съботните вестници на две на три и попаднах на статия в Стандарт за политическата система, в която се съобщава, че Слави Трифонов изпратил писма до "Дондуков" 2, Министерския съвет и Народното събрание, в които призовава за референдум за преминаване от пропорционална към мажоритарна избирателна система. Не спирам да се учудвам от този социален феномен Слави. Това беше човекът, който едно време провеждаше интервютата с кандидат-президентите, след като малко по-рано е провел такова със Сашка Васева примерно. Той беше човекът, който преди последните парламентарни избори събра на една маса всичките си сценаристи и покани един след друг представители на основните политически сили, след което всички дружно сринаха доверието в тях /не без основание все пак, но по крайно популистичен начин/. Впоследствие той беше този, който беше безкрайно притеснен от факта, че човек като Волен Сидеров е събрал народното недоволство и е стигнал до Народното събрание. В същото време той промотираше ББ до безкрайност и му даде думата вечерта след като излезе статия за същия този ББ в авторитетно американско списание, в което се твърдеше, че той стои зад немалко поръчкови убийства в страната ни. Защитата беше пленителна. Същият той канеше изпълнители на класическа музика и ги караше да свирят чалга. Канеше и популярни чужди изпълнители и им говореше за българските проблеми по напълно непреводим начин. Това е и човекът, чийто рейтинг се срина почти колкото доверието в политическите партии напоследък. И направи музикален албум в познатия стил, в който ругае и псува на поразия. Този същият човек до скоро нямаше завършено висше образование. И въпреки че май успя да го завърши, то е музикално.

Това, което мен ме интересува, е какво точно го кара да си мисли, че е компетентен по някаква друга тема, освен чалгата /въпреки че и там певческите му дарби са поставяни под въпрос/. И то сега - когато никой вече не го бройка. Всъщност аз си задавам и отговора - явно по този начин си прави пиар акции, след като стана ясно, че драматизмите с тежки болести вече се поизчерпаха.

В конкретния случай ме притеснява фактът как точно той е преценил да се изказва по теми, които са дълбоко противоречиви. По които трудно можеш да имаш крайно мнение, черно върсъс бяло няма там. Освен ако нямаш лични интереси, защото мажоритарната система промотира хора, не толкова политически идеи. Но оставям настрана конспирациите относно негова бъдеща политическа кариера. /Леле леле за секунда си представих картинката - 4 години ББ премиер и след него още 4 - СТ/

Проблемът за мен е, че напоследък с лека ръка се промотира идеята за референдумите. Без кой знае какъв обществен дебат. Някакви хора като Първанов и Слави ги предлагат и казват, че това е нещо добро, защото народът участва активно в политическия живот. Той хубаво, че участва. Ама кой точно народ? Знаем колко е ниска избирателната активност на най-важните вотове - тези за народни представители. Представете си колко би била тази за някакъв си референдум... В такъв случай един глас наистина ще има значение. А тези които имат интерес от "да"-то или "не"-то със сигурност биха отделили финансов ресурс. Другото, което притеснява са самите "да" и "не", защото обикновено в политиката много трудно може да има точен и едносричен отговор. Колко лесно е манипулируем българският народ, а и не само българският? Безкрайно. Направи едно чело на 1-ва страница на ВАЦ-овете, подай точните въпроси в "някоя сутрин", избери точните експерти и накрая си вземи някой шут с негледаемо шоу да ти прати тук-там по едно писмо. И ето ти едносричният отговор на населението за някой и друг блок, ама не сутрешен. Има и още.

Всичко трябва да се подлага на обсъждане. Ако не на друго, поне на това ме научи факултетът, в който уча. И особено любимият ми асистент по конституционно право, който ти задаваше въпрос на упражнение. Примерно одобряваш ли референдумите. И винаги те караше да се изчервиш в крайна сметка от глупостта си. Защото с еднакво адекватни аргументи защитаваше и едната и другата теза.

Така че ако някой ще разпраща писма и ще обсъжда с народа някакви теми, то нека поне първоначалния тон го дадат специалисти с обективно мислене. Не примерно виолончелисти, или историци със съмнителни цели...