Моите зелени баби

Ами не – не живеят в района на Петрич. Но всички странни привички, които едно време много ме дразнеха в тях, лека полека се превръщат в наша обща черта. Подбудите са различни, но независимо от това бабите ми /а и твоите, със сигурност/ поддържат едно модерно обществено поведение на опазване на околната среда с всичи сили. И ако живееха на запад, гордо биха могли да носят етикета „инвайърънментъли френдли”. Само че живеят в България, в която пестенето дълги години е било начин на живот. От бананите до тоалетната хартия всичко е било дефицитно и е изисквало редене на опашка или железни връзки. Последвалият капитализъм май така и не успя да ги отучи. И ето ги днес – такива, каквито ние трябва да бъдем. И веднага пускам примерите:

- Всеки, който желае, може да дойде до вкъщи и да преброи кутиите от сладолед, бисквити, баклава и т.н., грижливо измити и скрити из целия апартамент /за да не ги открием с майка ми/. Те се използват за всичко – например, идеално място са за прибиране на миналогодишния девисил, който отдавна е мухлясал, но все пак може и за нещо да потрябва... Все пак някои неща са се променили. Едно време дори кофичките от кисело мляко се използваха по няколко пъти, например като първо местожителство на бъдещи домати.

- Почти същата съдба като кутиите вкъщи имат и нашумелите полиетиленови торбички. Розови, зелени, жълти, те всички се сгъват, сливат се в едно шарено цяло и се прибират в Голямата Полиетиленова Торба - Майка. Бъдещото им предназначение отново не е ясно, но пък със сигурност не летят из улиците на София.

- Отношението на баба ми към водата също е много деликатно. За едно измиване на зъби и лице кранът се спира и пуска средно по 15 пъти. Знам го, защото тръбата минава през стената в моята стая и се чува нещо като „пссссссссс” всеки път.

- В къщата си в провинцията баба ми има чешма на двора. А там цяло лято има и вградено водоспестяващо устройство тип „кофа”. Използваната вода изчаква няколко часа в тази кофа и после отива да напои цветята и чушките в градината.

- Баба ми винаги се е отнасяла подозрително и към пластмасовите бутилки за минерална вода. Преди си пазеше по две 1.5l и през ден ходеше до банята да си налива. От това я отучихме.

- Разбира се, основно доказателство за зеленото съзнание е спестяването на енергия. Гаси се всичко, със силна ръка – директно от контакта, заради което устройства като компютъра ми са доста изстрадали.

- Като малка, когато й ходех на гости на село, сутрин никога млякото не се топлеше на печката /не дай боже в микровълнова/, а се оставяше до прозореца да се нагрее от слънцето. Видимите последици бяха, че винаги пиех студено мляко на закуска, а сега като се замисля, може би и леко вкиснато.

- Все пак, ако обявявам това поколение за защитници на околната среда, то със сигурност не трябва да пропускам и приноса на предишното. Още си спомням посещение на тоалетни на село, където вместо тоалетна хартия имаше грижливо нарязани вестници във формата на квадратчета, закачени на тел.

В момента не се сещам за повече примери, но със сигурност има.

А колкото и парадоксално да звучи, излиза, че комунизмът и съответно бедността, са изпитан учител за уважение към Околната среда...