сряда, 18 септември 2013 г.

колко важно може да бъде едно писмо



Слушах по радиото сутринта, че голяма интрига се заформя следващата седмица по посоката САЩ-Иран. На Общото събрание на ООН в Ню Йорк ще присъстват лидерите на двете страни - Обама и Рухани. Въпреки че няма насрочени официални срещу между тях, имало шанс двамата да поговорят в кулоарите. Събранието идва точно след новината, че Обама е изпратил писмо на Рухани, в което го поздравява за изборната победа. Говорителката на иранското външно Марзие Афкхам (жена!) е казала, че Рухани от своя страна е отговорил с писмо, изразявайки вижданията си по "различни теми".

Това може да звучи като нещо абсурдно малко, но размяната на писма е грамаданска новина. Анализаторите гледат на нея като на възможна инициатива за по-голям контакт между враждуващите страни и дори като на първи стъпки към преки преговори в бъдеще. Иран и САЩ нямат дипломатически отношения от 1980 г., след като американското посолство в Техеран е нападнато и са взети заложници (история, за която Бен Афлек беше така любезен да ни разкаже в тъпия си филм Арго), от 1989 Иран добавя към името си "ислямска република" и загърбва светския облик на държавата.

И един ъпдейт от 19.09!

Рухани е почнал да освобождава политически затворници! Освободена е активистката за човешки права Насрин Сотуде и още няколко други жени. Смята се, че скоро това може да се случи и с лидера на Иранското зелено движение Мир Хосеин Мусави, който е под домашен арест от 2011 г.

2 коментара:

Анонимен каза...

"в тъпия си филм Арго" не е ли твърде силен епитет, все пак това не е документален филм?
Помниш ли какво казваха и какво пишеха за Асад преди години "реформатор, носител на демократичен полъх, амнистия и пр."

zarichinova каза...

Към Арго имах доста високи очаквания и твърде много ме разочарова. Иначе сигурно е силен епитетът.

А за Асад не си спомням. Била съм малка като е встъпил в длъжност. Сега ми е интересно да следя Рухани и проявите му. Не всичко е позитивно. Този сайт е интересен: http://www.irandailybrief.com/category/human-rights/, както и още няколко, които използват вътрешна информация, но я публикуват на английски на външни сайтове.

Скоро пуснаха за малко фейсбук и туитър, но после отново ги спряха. Продължават да се извършват екзекуции, а в затворите има още много политически затворници - журналисти, активисти. Но той дойде на власт едва през юли, освен това държавата не е светска и много решения са във властта на аятолаха. Да видим.