Над 1400 са бежанците в България, капацитетът за настаняване е изчерпан
... казва днес министър Цветлин Йовчев. "Поток"... "вълна" от бежанци... "рискове и заплахи за нашата сигурност за продължителен период"... "актуализира се националният план за противодействие на тероризма"... "конфликти между бежанците или с местното население"... - с такива думи борави вътрешният ни министър, когато говори за сирийските бежанци, достигнали България. И не спира вече от една седмица.
Но нека погледнем за какви хора говорим, нека си представим себе си на тяхно място, а защо не и самия Цветлин Йовчев:
Цветлин Йовчев влиза в момента в България, успял е да избяга от Сирия, в която има двегодишен конфликт, според официалните данни от началото му там животът си са загубили поне 110 хиляди души. Цветлин Йовчев сега бяга от смърт, случаен куршум или нарочен, ако е неудобен някому, от химически оръжия, независимо дали пускани от Ал Кайда или от Асад, или от когото и да било друг. Всъщност резултатът от доклада на ООН за това кой точно е отговорен за химическите оръжия няма голямо значение за Цветлин Йовчев (ако имате сили, можете да видите редица ужасни кадри, като тези). С неимоверни усилия Цветлин Йовчев е останал жив за тези две години, но хора са умирали около него. Ежедневно. Негови близки, приятели. Цветлин Йовчев е избрал да тръгне в посока Турция, защото е преценил, че няма как да осигури на себе си и семейството си бленуваната сигурност в Ирак или Египет... Платил е на каналджии и е успял да премине границата с риск за живота си. Цветлин Йовчев е преминал Турция, в която вече има толкова много бежанци и липса на условия, че бежанците там се вдигат на бунтове. Пътувал е, вероятно нелегално из цяла Турция, почти без багаж, може би дори пеша. Сега Цветлин Йовчев преминава границата и е щастлив, защото влиза в страна от ЕС, в която, ако не друго - поне се надява да е в безопасност, освен това еврокомисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи, е българка.
Според Българския наказателен кодекс преминаването на граница без необходимите документи е престъпление, за което можеш да влезеш в затвора, НО, ако търсиш убежище, какъвто е случаят на Цветлин Йовчев, не подлежиш на наказание (чл. 279, ал. 5). Спрямо него се прилага Законът за убежището и бежанците. Обаче Цветлин Йовчев трябва да подаде молба, но както често става и на него не му се дава шансът физически да подаде такава на границата и няма преводачи, пък Цветлин Йовчев говори само арабски и съвсем малко английски. Без да е подал молба, Цветлин Йовчев влиза под действието на Закона за чужденците, съответно го третират като обикновен чужденец, който носи наказателна отговорност. Осъден е условно, и то за един ден, правосъдието в тази млада страна-членка се е оказало изненадващо бързо. Наред с всички проблеми, които това му влече, когато получи статут и почне да търси работа, вече миналото на Цветлин Йовчев няма да е чисто.
И още нещо. Да не забравяме, че Цветлин Йовчев може да бъде дете, чиито родители не са имали такъв късмет по време на войната или по време на бягството. Може да е едно от тези 1 млн. деца.
Да си бежанец, особено политически, не е някаква прищявка. Обикновено означава, че си нямал друг избор, г-н Йовчев. Затова, моля, следете речника си и не всявайте омраза и страх сред обществото, защото не решавате, а само задълбочавате проблема.
Бежанците от Сирия са над 2 млн. души. България се оплаква от своите 1400. Като що за малки, малодушни същества изглеждаме ние?
Над 1400 са бежанците в България, капацитетът за настаняване е изчерпан
...казва Йовчев. Аз бих казала - увеличете ни го този капацитет и измислете дългосрочна стратегия. Това не е нито първият, нито последният конфликт, до който България ще се оказва близо. Харесва ни или не, ние сме на кръстопът, пресечка на цивилизации, Европа, Азия, християни, мюсюлмани, богата история... В учебниците ни това го пишеше наред до информацията за това, че България е Най-Красивата Страна на Света и различни други факти, предназначени да вдъхват национална гордост. Този регион обаче често е размирен, а
Да не говорим, че мирът в България също не е константа. Утре можем да се окажем нападнати от Путин, примерно. И дори не, може да стане земетресение. Българите не са застраховани от оставане без дом и родина. И само можем да се молим да не сме един ден ние представяни като част от беззъба, гладна тълпа, която бавно пълзи към някоя държава наоколо с цел да я погълне и после изплюе.
*Препубликувано от Дневник
3 коментара:
Мога само да кажа, думи и аргументи, които тежат на мястото си.
(Само да отбележа, градът, който някои медии наричат Алепо, винаги е наричан Халеб на български и това изглежда е по-близо до оригиналното произношение)
Опа. Благодаря ти много, че ми каза за грешката. Сега ще я оправя и ще го имам предвид в бъдеще.
Доста "капацитетно" изказване.
"По думите му в момента се набелязват сгради, които след преустройство да могат да се използват за настаняването на бежанците."
Като знам как работим, дакато се намерят ресурси (ако се намерят), докато се адаптират схеми за тяхното източване и се направят ЗОП-ве за правилните хора новородените сигурно ще навършат пълнолетие.
Извън шегата, дори и да приемем, че ситиацията с бежанците за прецедент, какво правим с онези между 5-6 хил. бездомни и около 30-40 хил. живеещи в пълна социална изолация и висока степен на материални лишения, с 0 переспектива за изход и за тях "капацитет" все недистига, пък те не са тук от 2 години.
Публикуване на коментар