Азиз Шакир–Таш е български поет. Арабист, философ, преподавател в истанбулски университети. От Смолян. На около 40 години. Пише толкова красиво. И съвсем неочаквано. Добре че беше Емилия да ми го препоръча. Тук има хубаво интервю с него.
Падения
Азиз Шакир-Таш
1.
Докато падах
някой се опита да ми подаде ръка.
Отказах -
падах си по тебе
2.
и особено в очите ти.
Ти също падаше в очите ми
и все по-ниско падах
за да мога да те виждам.
3.
Виждах,
4.
четири падения
не са достатъчни
за да попадна на вниманието ти.
Необходими са и по-падения.
Попадения
1.
Попаднах на жена,
а търсех тебе
2.
под дърво и камък.
Щом погледнеше накриво
се вдървявах и окаменявах
3.
и те търсех под дърво и камък.
Там намирах корени и змии.
Корените - пусках,
змиите - задържах,
за да задържа вниманието ти,
4.
но ти си тръгна
с идването на змияря,
който ми благодари
за змиите
и ви отнесе
5.
Аз си задържах
вниманието ти.
Преди & Сега
На Меа
Претърсвам пропастта.
Ако е с двойно дъно,
ще се върна и за теб.
На Меа
Бездънна се оказа пропастта
и легнах в нея вместо дъно.
Ако желаеш да се върна и за теб
ще трябва също да се хвърлиш.
Източник: Сега
Денонощно
Преспивам с нощта,
а тя си тръгва
с първия срещнат ден…
Кармата на премълчаните ти думи
Тишината страда
всеки път, когато се преражда
в твоето мълчание.
Повод за небе
Небето -
синина от удар
със Земя:
Опит
за самоубийство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар