вторник, 17 септември 2013 г.

гладът, чорапът, смехът..



влизам тихо в книжарницата да питам за книгата. заглеждам се през пространството, докато чакам жената да я намери и после да помоля столична библиотека да приеме нея наместо онази, която лежи вкъщи, все още просмукана от дъжда на юлския протест. трябва да престана да ходя с платнени чанти, когато го дават лошо, мисля си и, докато си мисля, се завъртам на пета. пред очите ми се изпречва малка книжка с твърди корици. оказва се същият автор, когото търся. отварям на произволна страница и намирам това:


усмихвам се и някакво странно спокойствие се разлива през тялото ми като топъл липов чай на терасата вкъщи. 
обичам отговори. (обичам и липи, но това е друга тема.) обичам и необяснимите хубави случайности. усмихвам им се. и ги снимам с телефон. снимам и тази. и затварям. 
продавачката се бави. 
решавам да се върна към рафта, отварям пак същото и тръгвам да търся, но не го намирам. 
преравям всичките стотина страници.
нищо. 
продавачката идва. 
не й обръщам внимание. 
търся. 
няма го.
търся. 
затварят.
тръгвам си. ромоли дъжд.
вървя по раковска и един трамвай се шмугва покрай мен, а релси няма. стряскам се и поглеждам телефона. снимката е там, но липсва нещо. думата, която ме интересува, е изчезнала. няма го отговорът, няма я и нея. 
чудя се коя беше, а не успявам да се сетя.

на нейно място вече може да бъде всичко друго..

1 коментар:

Анонимен каза...

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."