Мисия Лондон

От много време не ми се беше случвало да гледам български филм, без да ми е неудобно. Онова засрамено усещане, в което имам чувството, че съм едновременно и главната актриса, и режисьорът, пък и звукарят... Мисия Лондон не е такъв филм. Напротив. Ако изключим типичните български смешки, спокойно човек може да реши, че гледа американска комедия, добре изиграна, с готин саундтрак, отличен звук и направена с чувство за хумор. Това не е филм, който е нещо кой знае какво, няма да промени мисленето на зрителя, да го събуди за нов живот, да му покаже извечните истини и да го разтърси отвътре. Но това не е и целта му. И мисля, че така е добре. Може би за да се роди някаква качествена субкултура в България, първо трябва да се изгради качествено комерсиално изкуство - за да направим "Не мърдай", първо трябва да изиграем "Бандитки"... Примерно. Така че съм доволна, че снощи подпомогнах този филм в новия хипер мега як мол "Дъ Мол" с пуканки и кола в ръка.

..Освен това сцената с представянето на българското изкуство пред британската кралица си беше убиец. Особено Крум, който не само че се появи след Паисий, ами и демонстрира любимия епизод от българската история на няколко поколения писачи на детски учебници - пиене на алкохол от череп и други типично мъжкарски дейности.