сряда, 27 януари 2010 г.

IRM



"Ядрено-магнитният резонанс най-често се използва за диагностика при съмнение за тъканна травма на хрущял... Предимствата на тази диагностика са, че е по-безболезнено от артроскопията и артрографията и не нарушава структурата на ставата, дава повече 3-D проекции и изображението не е моментно, а е записано на филм... Цената на този вид изследване е 160.00 лв."

Не, за щастие нищо ми няма на хрущялите. Попаднах на тази информация, докато се опитвах да разбера какво значи името на една песен, която слушам почти постоянно от няколко дни.



Звукът на заден фон, всъщност не е просто готин трип-хоп семпъл, а е това, което пациентът чува, докато се намира в гореспоменатия скенер. Усещането вероятно е ужасно - сам, заклещен в някаква машина, чудиш се какво ти има и нещо прищраква и потупва около теб. Хем звучи страшно, хем много студено, хем създава някакъв невероятен ритъм. Вероятно Шарлот Гейнсбур и Бек /продуцент на албума й, който носи името на скенера/ са се подлагали на подобно изследване и са усетили скрития бийт на неприятното преживяване. А и не са първите:



Не съм срещала много истински добри музиканти, но малкото от тях имат нещо общо помежду си - усещат музиката навсякъде около себе си и не спират да потропват с пръсти по масата. Не от нерви,... от музика. Рядко обаче успяват да претворят тези звуци в музика. Веднага се сещам за Амон Тобин, който успява да семплира звука от скърцаща детска количка, движеща се надолу по асфалта. Сещам се и за "Танцьорка в мрака", където целият филм се върти около тази идея.



Всъщност съм сигурна, че Шарлот Гейнсбур е гледала този филм на Ларс Фон Триер. Защото тя е новата муза на режисьора-сценарист или най-малкото играе в последния му филм - Антихрист /който аз така и не гледах/.

Шарлот въобще не е случайна. Тя е дъщерята на онези двамата страстно обичащи се френски актьори/певци - Серж Гейнсбур и Джейн Бъркин /която в крайна сметка е англичанка/. Дори баба й - Джуди Кембъл, е известна актриса за своето време. А неправилните, но ужасно чаровни черти на Шарлот вече привлякоха и Холивуд. Има зад гърба си "21 грама", филм с Джони Деп и участва в "I'm not there", онзи объркан биографичен филм за Боб Дилън, където аз лично за пръв път я гледах и след който си казах, че трябва да я запомня. Но това така или иначе не беше трудно, защото съвпаденията около нея са прекалено много. Достатъчно е да напишеш името й в Уикипедия и можеш да прекараш цял ден, четейки препратките.

Няма коментари: