Обругаха "Спартакус"! Не можете да си представите какво беше учудването ми, когато, току що излязла от метрото вчера, минах през подлеза под Ялта...
Едно време там се помещаваше клубът, символ на България след 89-та. Може да ви се стори смешно, но наистина смятам, че беше някакъв пример за настъпилите промени и за свободата в мисленето на младите. След 50 години тотален тоталитаризъм и изравняване на мозъци, изведнъж в центъра на София цъфва /тоя пост не бих могла да си го прочета на глас/ клуб, където се събират предимно хомосексуални, слушат електронна музика, друсат се примерно и изобщо правят всякакви такива немислими неща. Не че всичко, което се е случвало там, е било достойно за похвала, но все пак е било различно, ново, модерно.. Аз съм била малка в най-силния му период и през ум не ми е минавало да ходя там, но съм слушала ужасно много всякакви истории. Отидох само веднъж, примерно половин година преди да го затворят, на нетипично за мястото транс парти и барманката беше някаква приятелка на един приятел и ни обясняваше какво става през обичайните нощи, което ми се струваше като приказка.. някаква особено извратена приказка. После се пусна слух, че ще строят метро. И почнаха да затварят обектите в подлеза лека полека - фото-студиото си замина май първо, затвориха изходите, пешеходците трябваше да минават отгоре, затвориха солариума, затвориха и Спартакус, но пък отвориха Ялта и фейсконтролката се качи по стълбите на новото си работно място и... повече не се и върна. Но все си мислех, че това все някога ще се промени, ще построят метрото и ще отворят пак старите места, включително и Спартакус. Някакси не си представях, че той никога вече няма да работи. И така минаха няколко години, може би 5-6. Метрото тръгна. В подлеза вече построиха Била, магазин за козметика и почти МакДоналдс, а около стария клуб някакви хора се суетяха и ремонтираха, но не ми беше ясно какво.
До вчера. Когато минавах през подлеза. И какво да видя. "КНИЖАРНИЦА". Книжарница на Софийския университет. Голямата табела се мъдреше там надуто все едно не й беше пръв ден. И ми стана едно такова.. странно. Освен че времето на протестите мина, май мина и времето на Спартакус. Ако през 90-те се ценяха крайните постъпки, наркотиците, свободата до неприлични граници, през 00-те нещата се промениха. Вече всички ходят на йога, пият зелен чай, спряха цигарите, интересуват се от световната политика и строят книжарници. Ох, докато пишех последните две изречения, се сетих за 5 милиарда изключения, които напълно ги опровергават. Но говоря условно.
Всъщност нямам нищо против бедната книжарница. Тя за нищо не е виновна в крайна сметка. СУ има нужда от книжарници и библиотеки, и от умни спокойни хора, които да ги посещават. И се надявам, че това ще е истинска университетска голяма книжарница с приятни продавачи, където да можеш да седнеш да почетеш, да има тиха музика и удобни мебели. Би трябвало да е така.
Просто на човек му става носталгично винаги, когато разбере, че времето на нещо е минало?
Едно време там се помещаваше клубът, символ на България след 89-та. Може да ви се стори смешно, но наистина смятам, че беше някакъв пример за настъпилите промени и за свободата в мисленето на младите. След 50 години тотален тоталитаризъм и изравняване на мозъци, изведнъж в центъра на София цъфва /тоя пост не бих могла да си го прочета на глас/ клуб, където се събират предимно хомосексуални, слушат електронна музика, друсат се примерно и изобщо правят всякакви такива немислими неща. Не че всичко, което се е случвало там, е било достойно за похвала, но все пак е било различно, ново, модерно.. Аз съм била малка в най-силния му период и през ум не ми е минавало да ходя там, но съм слушала ужасно много всякакви истории. Отидох само веднъж, примерно половин година преди да го затворят, на нетипично за мястото транс парти и барманката беше някаква приятелка на един приятел и ни обясняваше какво става през обичайните нощи, което ми се струваше като приказка.. някаква особено извратена приказка. После се пусна слух, че ще строят метро. И почнаха да затварят обектите в подлеза лека полека - фото-студиото си замина май първо, затвориха изходите, пешеходците трябваше да минават отгоре, затвориха солариума, затвориха и Спартакус, но пък отвориха Ялта и фейсконтролката се качи по стълбите на новото си работно място и... повече не се и върна. Но все си мислех, че това все някога ще се промени, ще построят метрото и ще отворят пак старите места, включително и Спартакус. Някакси не си представях, че той никога вече няма да работи. И така минаха няколко години, може би 5-6. Метрото тръгна. В подлеза вече построиха Била, магазин за козметика и почти МакДоналдс, а около стария клуб някакви хора се суетяха и ремонтираха, но не ми беше ясно какво.
До вчера. Когато минавах през подлеза. И какво да видя. "КНИЖАРНИЦА". Книжарница на Софийския университет. Голямата табела се мъдреше там надуто все едно не й беше пръв ден. И ми стана едно такова.. странно. Освен че времето на протестите мина, май мина и времето на Спартакус. Ако през 90-те се ценяха крайните постъпки, наркотиците, свободата до неприлични граници, през 00-те нещата се промениха. Вече всички ходят на йога, пият зелен чай, спряха цигарите, интересуват се от световната политика и строят книжарници. Ох, докато пишех последните две изречения, се сетих за 5 милиарда изключения, които напълно ги опровергават. Но говоря условно.
Всъщност нямам нищо против бедната книжарница. Тя за нищо не е виновна в крайна сметка. СУ има нужда от книжарници и библиотеки, и от умни спокойни хора, които да ги посещават. И се надявам, че това ще е истинска университетска голяма книжарница с приятни продавачи, където да можеш да седнеш да почетеш, да има тиха музика и удобни мебели. Би трябвало да е така.
Просто на човек му става носталгично винаги, когато разбере, че времето на нещо е минало?
2 коментара:
Така е то в Булгаристан - новият затвор на Слави Tрифонов и компания :D Честита да ни е "свободата"!
?
Публикуване на коментар