вторник, 5 януари 2010 г.

Горан Брегович 2010




Скоро си броих концертите, на които съм присъствала. Имам предвид истинските големи или поне приятни концерти. И стигнах до 13. А понеже съм фаталист и мразя това число и всичко свързано с него /включително 12 и 14/, се ядосах и се опитах да изсмуча още един, ама въпреки старанието не успях. Дори в бъдещите ми планове скоро не влизаше нов. А аз бързо трябваше да разкарам гадното 13 от себе си.

И така, съвсем неусетно времето мина и дойде Нова година, а съответно и дългото планиране на това какво ще се прави, с кого ще се прави, къде ще се прави, или както казва Уди Алън: бяхме desperate to have fun.

Някъде по време на планирането, се появи и новината на БНТ, че Горан Брегович идва в България за Нова година, директно на площад Батенберг, което отчасти реши проблемът ми. И не само моят. Брегович може и да не е твоят най-любим изпълнител, както и моят, но със сигурност трябва да се види на живо. А шансът това да стане безплатно е рядък, в Лондон примерно билетите са по 85 паунда. Шоуто, което направи между 12 и 2, абсолютно си беше концерт и заслужено застава като номер 14 в личния ми /засега къс/ списък.

Отидохме към 11.30, пропускайки супа-дупа подгряващите Орлин Горанов и Кристина Димитрова. Той вече беше почнал, а площадът беше пълен с хора, всякакви, с вид на метъли, чалгари, хаусъри, басъри, скинари и обикновени чичковци, до един дружелюбни, не прекалено пияни, подскачащи и нехвърлящи пиратки, с което бяха свързани най-големите ми опасения. Застанахме най-отзад и играхме хоро, пихме водка, бира и се опитвахме да не си подпалим взаимно косата с бенгалски огън. Малко след 12 обаче тълпата почна да се разотива, а Горан все още започваше. Хора, защо си тръгнахте толкова рано? Та Ринге Ринге Рая, Едерлези, Месечина и /особено/ Калашников тепърва предстояха? Знам всъщност. За да мина аз най-отпред. Само час след като отидохме, вече държахме предните огради и подскачахме в екстаз нагоре надолу. Няма да ви говоря за умението на Горан да извлече вкуса, звука и ритъма на балканската култура и директно да си я вкара в музиката. Нито ще ви говоря за неговия Оркестър за сватби и погребения /чиито песни за сватби се изчерпаха след 5-ия бис и Горан заяви, че минават на тези за погребения, въпреки че после бързо се отказа/. Българските певици, които го следват по света, също няма смисъл да бъдат коментари. За тези неща пише достатъчно из нета. Думата ми е, че се получи супер хубавият концерт насред центъра на София, въпреки скептицизма на повечето ми приятели от типа: "Т'ва да отидеш на площада начи вече съвсем нямаш избор, дори ваш'те са те отрязали и са отишли на ресторант сами." Дотолкова, че след цялото това подскачане всичко по-късно ми се струваше прекалено спокойно за Нова година.

Така че догодина пак. Ама по-традиционно - Миро, Тони Стораро, Васил Найденов, Дийп Зоун Проуджект и ансамбъл за народни танци. Защото, доколкото може да се съди по мълвата, БГ звездите били супер възмутени как можело толкова пари да се дават на Брегович, а не на родните музиканти, които и без това едвам свързвали двата края. Съжалявам, че трябва да го кажа, но щом едвам свързват двата края и не могат да си намерят друго участие дори за Нова година, освен такова, финансирано с държавни пари, значи им е време да се преквалифицират. То се видя, че не става...


А Горан е на 60 години?

Няма коментари: