понеделник, 30 март 2009 г.

Администрация



Не мога да разбера психиката на държавния служител и това си е. Рядко се сблъсквам с тях, но когато ми се наложи, ги помня дълго. Особено дразнещо е отношението към студента в Софийския университет, където действат определени правила.

Ти си секретарка примерно. Ако някой заблуден студент има наглостта да влезе в стаята по време на приемното ти време, правило номер 1 е да го стрелнеш с отвратен поглед иззад бюрото. Поглед като към хлебарка, появила се върху филия с масло точно час след като си напръскал целия апартамент с най-доброто на пазара. И бързо бързо този поглед да бъде отклонен, за да не остане с впечатление наглякът, че нямаш никаква работа в момента. Напротив, прехвърляш купища документи, отваряш папки, ако се наложи - сумтиш, но никога, повтарям никога не задаваш въпрос от типа на "С какво мога да ви помогна?" Ако достатъчно дълго не го удостоиш с внимание, имаш шанс той да се притесни и да излезе. Ако е някой от онези-невъзпитани-млади хора, които обичат да си задават въпросите, когато имат нужда от отговор, то най-вероятно ще трябва да го изслушаш. Най-добре е да го насочиш към сайта. "Там всичко си пише, защо питате неща преди да сте проверили?", е един добър вариант за начало на разговор, а ако сте късметлия - и край. При вариант Б - ако студентът е проверил, но в сайта очевидно нищо не пише, вече си загубена. Ще трябва да отговаряш. Тук идва обаче новата концепция - отговор с въпрос "Защо не сте попитали по-рано?", "Защо питате мен?" и, разбира се, победителят в класацията: "Не разбирам въпроса Ви". Ако студентът реши, че последното е желание за изясняване, трябва ясно да му се даде да разбере, че греши. В случая повдигане на вежди при всяка дума, опулване на погледа, придружено с леко цъкане върши изключителна работа. Ако всичко това не помогне, пусни едно заявление от типа "Извинете, но почивката ми започна преди 10 минути, елате пак след нея". Рядко обаче се стига до там. Защото на студента бързо му писва да се занимава с теб и не просто писва - може дори да прецени, че няма смисъл да се унижава, заради разни глупави въпроси по глупави теми (бъдещето му, например). Така че ти си свободна за почивка, кафе, цигарка и т.н.

Дори гореспоменатият сайт на СУ е доказателство за отношението на администрацията на Софийския университет към студентите и не само защото е адски неудобен. Когато цъкнеш в полето "Администрация" единственото, което излиза (освен една голяма грозна снимка), е ценоразписът: ТАКСИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ.

Няма коментари: