сряда, 11 март 2009 г.

Филми



Тече София филм фест и ходих на два филма подред тия дни. Първият - руски, вторият - мексикански. Първият - Хартиения войник, много го рекламираха, нещо като нашия Дзифт, награди разни от фестивали (включително някакси гордо звучащата голяма награда на Стела Артоа), дълбочина, режисьорски хватки, чудеса... Не знам кой му е дал тия награди, ама за мен най-вълнуващите моменти бяха, докато ровех из чантата си, търсейки часовник. Актьорите - супер, режисьора - също, ама идея никаква, диалог има, ама без смисъл, една меланхолия, едни драми, една душевна тъмнина. Със сигурност е имал някакво убийствено послание, ама аз се изнервих и не го търсих. Както и да е - да не ставаме негативни. Втория - Кумбия Кайера, отидох да го гледам само защото видях, че е мексикански. И не сгреших. Едно бижу - само музика, никой не говори, а всичко се разбира, правят отвреме навреме секс супер натуралистично, повечето хора си личи, че са ги хванали от улицата, за да участват, всички усмихнати, шарени. И в никакъв случай единият филм не е разполагал с по-голям бюджет, да речеш. И в двата имаше бедност, мизерия, проблеми, сложни любовни триъгълници. Просто в единия героите се давеха в проблемите си, а във втория им се надсмиваха. Ако се сблъскаш с нещо, мислейки позитивно и слушайки кумбия, ще те заболи по-малко. Май обичам кино, правено от хора, около които е греяло слънце, докато са снимали.




2 коментара:

Magdalena каза...

chuh che 12 na Mikhalkov triabwa da e mnogo hubaw, http://www.imdb.com/title/tt0488478/

a inache ako ne si gledala, gledai Utomlyonnye solntsem, http://www.imdb.com/title/tt0111579/

zarichinova каза...

ехей - ще ги гледам, стига да ги има в замундата:) усещам, че го приемаш това за руското кино лично. ама не отричам, че има и много хубави филми. аз по-скоро се дразня на тази криворазбрана идея за дълбокото европейско кино, което на всяка цена трябва да бъде мрачно и без никакъв сценарий.