Капитал-ЪТ

Разгледах днес няколко фото-репортажа от фликър и Вести.бг за вчерашните протести в Лондон и останах изненадана до каква степен младите хора са намразили капитализма и неговите конкретни лица - банкерите. Едно време си мислех, че Диана е луда, а сега се оказва, че комунизмът се превръща в мода. За човек израснал в среда, в която говоренето в соцстилистика и използването на думи като "капитализъм", "буржоазия", "народ", "работническо семейство" предизвикват моментална асоциация с "дефицит", "инфлация", "празен магазин", "банани на нова година", "опашки за тоалетна хартия" и ей такива красиви неща, (фак това изречение още продължава) е трудно да приеме, че хора на неговата възраст са готови да си рискуват живота в масови мелета в името на една непреживяна мечта. Ффф свърши. Само дето съм сигурна, че това не е последното дълго изречение, което се пише по темата. Тепърва ще се говори за извадената от гардероба идея за равенство между хората, силно миришеща на нафталин, но все пак напръскана с модерен и /ще ме прощават - капиталистически/ парфюм. Защото след протеста, повечето хора са отишли до някой банкомат, изтеглили са пари, влезли са в огромния супермаркет и са си купили по една бира, Хайникен примерно.. В момента се чувствам разкъсана, защото наистина нямам мнение дали този тип протести ме дразнят или не. Не мисля, че банкерите са толкова лоши, учили са хората, работили са. И винаги ще заемат по-високо място в йерархията от един пънкар с незавършено средно образование от крайните квартали на Лондон. Но от друга страна, ако живеех в Лондон, вероятно и аз щях да съм на протеста и да си искам свободата обратно, без да се интересувам кой е длъжен да ми я върне. Просто защото понякога човек има нужда да се почувства като част от едно цяло, предполагам.