понеделник, 17 ноември 2008 г.

Един концерт



Искам и за още един уикенд-филм да разкажа - "Shine a light" /или "Схине а лигхт", както ми пишеше на билета в киното/. За него нищо не знаех, освен, че се разказва за Ролинг Стоунс. Ако някой ми беше казал, че целият филм се състои в просто едно концертно изпълнение, сигурно изобщо не бих отишла да го гледам. Добре че никой нищо такова не ми каза. Скорсезе си знае работата.

Заснемайки този концерт, той успява да запознае зрителя с характерите на музикантите, с взаимоотношенията помежду им, с еуфорията им, докато свирят собствената си музика и за тези 2 часа те пуска директно в света на Стоунс. Не знам дали има статистика по въпроса, но ми се струва, че тези хора са най-добре пасващите си музиканти в историята на рок музиката. Кийт Ричардс е някакъв съвършен пример за спокойствиеи непукизъм. Ебават се с Рони Ууд един друг и се надсвирват. Чарли Уотс ми стана тоталният любимец - мълчи си през цялото време, а сцената, където си поема дъх след една от песните, е уникална. Жалко, че не мога да я намеря в Ютюб. И накрая Мик, който със сигурност крие най-много самовлюбеност в себе си, но все пак изглежда толкова искрено, докато е на сцената, че няма просто едно нещо, за което да се хване човек и да не му хареса. Дори абсурдно тесните дънки върху мъж на 65 години, шарените лъскави ризки, смешните движения - всичко това би изглеждало смешно, ако го правеше всеки друг. На него си му отива, дори смело мога да кажа, че изглежда секси още.Много ми харесват и бръчките на всичките - не смешно опънати като Пол Макартни и Браян Адамс примерно.

И все пак - не мога да си обясня какво ги държи тия хора в такова състояние на бликаща отвсякъде енергия вече толкова години. И преди да се усмихнеш тайнствено... Ми не - според мен е абсурд да взимаш толкова време кокаин и да си жив, камо ли да тичаш така по сцената. Освен ако не са на специална програма за приемане, примерно само преди концерт. Иначе просто не мога да си го представя.Другото, което не разбрах беше ролята на Кристина Агилера в концерта, която на фона на цялата тази непринуденост подейства доста ударно неприятно - полугола, с огромна изкуствена коса, и много грим, напъва се да звучи като рок звезда ама не стаа. Предполагам, че причината е същата, поради която и Ъпсурт взеха Галя и Лора да им пеят беквокалите. Така те самите изглеждат много по-готини:)

Другото, което дразнеше окото, беше публиката. Концертът беше в много малка зала за мащабите на Стоунс и, при положение, че там бяха Бил и Хилъри, Челси и дори баба й, мога да си представя какви са били цените на билетите. Та залата беше пълна с костюмари и жени, обсипани с перли и диаманти, което не се връзваше с музикантите. Америка. Шоубизнес. Какво да го правиш:)

Няма коментари: