петък, 21 ноември 2008 г.

Аз ♥ Мартин Заимов



Точно бях на финалната права от един дълъг маршрут - Халите - Испанската гимназия. Няма никакъв градски транспорт за тази отсечка. Като не броя трамвай 20, който мирише, бавен е и пълен с нервни пенсионери. Вървя си аз и си мисля как трябва да създам гражданско движение: "Без коли по Шишман", защото тази хубава улица е обезобразена от напаркирали нагълци.

След 5 минути вече си представях "Без никакви коли в центъра". Това малко след като една много упорито се опита ме блъсне пред "Билкова".

В края на пътя движението вече се казваше в главата ми "Да изравним "Кремиковци" със земята и да го превърнем в единствения паркинг в столицата" - оттам всички пеша или с градски транспорт.

И точно в този етап на невротизиране гледам някакъв човек, качен върху това =>>>
Седи си прилежно на светофара и си пише есемес на телефон с вид на айфоун. Още малко се загледах и се оказа Мартин Заимов, онзи усмихнат кандидат за кмет на София, който не успя да изпъкне някакси пред мъжеството на ББ. Много му се зарадвах, ама ми стана и малко мъчно за него - изглеждаше толкова малък на фона на обградилите го огромни джипове. Сега прочетох в блога му ето тук, че някакъв автобус го бил блъснал скоро и дори не му се извинил (не искам да ми става смешно като си го представя). Не е лесно из София за такъв ентуасиаст, който със сигурност може да си позволи също такъв голям джип, като тези около него. Но сигурно има вероятност... при някакви много извънредни обстоятелства... да се окаже... че човек може да има с какво друго да се похвали освен с колата си "хикс-зед-петица-две-тройка-а"-последен модел.

Няма нищо по-вбесяващо за мен от факта, че в София една кола се цени много повече от един човек. Дори по тротоарите. И всеки път като се мислят по-сериозни рестрикции, шофьорите започват да реват по медиите, че нямало къде да паркират. Мога да им кажа само, че това не е мой проблем. Да си продадат колите и да си купят сегуеи. Аз искам да мога да ходя!

Няма коментари: