Монблан

Реших да си подредя няколко статии, които съм писала едно време, за да си ги имам накуп тук. Не се чудете - иначе въобще не са актуални.

Монблан

Как един парализиран българин изкачи Алпите

За приятелството, всеотдайността и екипното покоряване на върхове

На 8 септември 2009 г. 35 български алпинисти забиват националното знаме на връх Монблан, разделящ Франция от Италия. В тази новина няма нищо необичайно – върхът е висок 4810 м, климатът през това време от годината е благоприятен и покоряването на върха не е прекалено сложно изпитание за професионалните алпинисти. Пропуснатата подробност обаче е, че в групата присъства и парализираният Иван Кожухаров. След тежък инцидент някогашният опитен планинар се придвижва в инвалидна количка и все пак това не го спира да покори най-високия връх в Алпите с помощта на верните си приятели.


Иван пострадва на 1 август 1990 г., когато заедно с група алпинисти изкачват Алпите. Катерейки западната стена на връх Пти-Дрю, групата попада под огромен каменопад. Иван е тежко засегнат и остава инвалид за цял живот, придвижва се с инвалиден стол и не може да говори, а само шепти.


Подобен фатален инцидент би сломил почти всекиго. Иван обаче не се поддава на самосъжалението. Планината продължава да го вдъхновява, а приятелите му остават до него. Само 10 години по-късно той прави немислимото – успява да изкачи връх Мальовица (2729 м) в инвалидната си количка с помощта на другите алпинисти. Две години по-късно групата изкачва и Вихрен (2914 м), а през 2003 г. Иван лети с парапланер. През цялото време той не спира да планира покоряването на Монблан. Първият опит е направен на 23 септември 2007 г. Тогава обаче алпинистите успяват да стигнат само до Монблан дю Такюл (4248 м). Все още приятелите му не са наясно кой ще бъде най-удачният вариант за придвижването на Иван, срещат трудности с изкачването и се отказват да продължат до Монблан. Това обаче не спира Иван и той поема инициативата да намери спонсори, които да подпомогнат финансово начинанието.

Тренировките в България

Тренировките в България продължават. През януари тази година той покорява Мусала и преспива на открито. Температурата е минус 19 градуса. Иван няма усещане за студ и тогава направихме голяма грешка, от която се поучихме за следващото изкачване – преекипирахме го, навлякохме го с прекалено много дрехи и се оказа, че той всъщност няма усещане и за топлина, разказва неговият приятел Александър Шопов. Освен това става ясно, че инвалидната количка, оборудвана с леген отпред, който да предпазва Иван от снега, е подходяща за по-ниските върхове, но е неприложима за по-сериозните височини.
Групата се поучава от грешките си и започва да се подготвя за своята заветна цел – Монблан. Иван движи цялата организация. Свърза се с най-големия мобилен оператор в България и успява да договори спонсорство. В инициативата се включват и още много големи български фирми. Решава се, че той ще бъде придвижен догоре със спасителна шейна, която не е напълно подходяща, но пък върши много повече работа от инвалидната количка. Готовност да помогнат изявяват много млади алпинисти, някои от които изобщо не познават Иван. Дори се наложи селекция и много от желаещите трябваше да останат в България, разказва Шопов. Един от доброволците - Георги Георгиев, обяснява, че за рискованото пътешествие са използвани 1600 м въжета, които да подкрепят Иван по време на похода, изградени са 200 м парапети. Малко преди изкачването обаче пада лавина и част от парапетите са напълно разрушени. Доброволците бързо ги възстановяват и групата тръгва нагоре.


Шейната се тегли с противотежест – Иван е от едната страна на опорната точка, а от другата въжетата се дърпат от двама, трима или петима алпинисти в зависимост от стръмността на наклона. Част от групата се изкачва първа, за да изгради бивак на 4350 м височина, в който алпинистите ще спят, след като слязат от върха. Това се налага, защото след покоряването на върха групата няма да има време да слезе обратно по светло.

Рискът на приключението

През цялото време алпинистите са притиснати от времето, защото нито един лекар не може да каже дали Иван ще оцелее навън повече от 35 часа. Във всеки един момент можеше да се развали времето или да се влоши здравословното състояние на Иван, разказват алпинистите. Те отчитат риска от подхлъзване или скъсване на основното въже. Съществува и опасност от обезводняване, измръзване, преуморяване и изгаряне. За щастие това не се случва, Иван се чувства добре, а времето е благоприятно. Не случайно през цялото време в шейната с Иван се вози и иконата на Дева Мария.


Походът към върха е заснет от „Другата България”. Операторът обаче не е професионален алпинист и на един от планинарите – Петко Дотев, се налага да се преквалифицира в такъв, когато започва същинското изкачване. Той заснема колкото се може повече кадри от най-високата част. През цялото време се чудех дали да снимам или да помагам, защото в това начинание беше нужна помощ от всекиго, разказва Дотев.

Не безсмислено начинание, а сбъдната мечта

Някой би могъл да нарече това начинание напълно безсмислено, но всъщност то се гради на съвсем простички ценности като приятелство, като всеотдайност, казва Иван щастливо. Не е най-важното, че човек в количка се изкачи толкова високо, а че това беше едно колективно предизвикателство, с което дружно се справихме, добавя той. Според приятелите му е хубаво, когато хората с подобни проблеми покажат, че са способни на неща, които обикновеният човек не си е и представял.

Международното признание

След завръщането си от Монблан Иван получава изненадващ подарък - писмо от ООН. „Спортът позволява на хората с увреждания да постигат неща, които по-рано обществото е смятало за невъзможни. За да се подобрят условията в тази област, е важно да се повиши информираността и образованието, особено сред младежите по целия свят. За тази цел са необходими модели за подражание. Такъв модел за подражание е Иван Кожухаров.” Това пише в своето писмо Вилфред Лемке, специален съветник на ООН за „Спорта за развитие и мир”. Алпинистите са първите български спортисти, които получават такова високо признание от ООН.


Иван все още не е планирал следващото си приключение. Докато разказва историята си в пресклуба на БТА, вдъхновява един от присъстващите. Георги Василев, който от години живее на Хавайските острови, му предлага заедно да покорят нещо ново – вулканите на острова. Все още не е ясно кога ще се случи това. Засега Иван ще се върне обратно към обичайния си ритъм на живот. От инцидента насам той живее и работи в Швейцария и по собствените му думи по цял ден „тича” по задачи.

В Рибново решили, че се връща възродителният процес

Разбрахме от телевизията, че кметът и даскалът са арестувани, бяхме се събрали в кафето, никой нищо повече не ни обясни, разказва възрастен мъж, съдържател на кръчмата в центъра на Рибново. Някои се разплакаха, мислехме, че няма да ги пуснат повече, че възродителният процес се връща, казва още той. Мъжът коментира случилото се три дни по-рано, когато от ДАНС привикаха на разпит кмета на Гърмен Ахмед Башев и учителя по религия в Рибново Мурад Бошнак след получени сигнали за разпространение на радикален ислям в региона. Дядото стои в малкото си заведение, озвучено от попфолк тв канал и обикаля около 5-те маси, върху които са разхвърляни чаши и пакетчета захар с полуголи мадами по тях. Питаме го как снимките се връзват с религията, той се подсмихва и казва, че в тях няма нищо лошо.

В Рибново всички се познават. Рядко идват външни хора. Последните дни обаче са се нагледали на журналисти от всички медии, задавали са им въпроси, снимали са ги. Интересът към нас е огромен сега, ама ще мине много бързо след изборите, сигурни са местните. До селцето, в което живеят 3 хиляди жители, се стига по един-единствен път. Той тръгва от Гърмен и криволичи 25 км през гората. Тесен, но добре поддържан, пътят свършва там, където започва Рибново, оставяйки у пътника усещането, че се намира на края на света.

Почти всички момичета по улицата са забулени с кърпи, вързани по мюсюлмански обичай, но много по-шарени от обикновените. След събитията от последните няколко дни, хората постоянно са в кафето и обсъждат репортажите по вестниците и телевизията. Не се интересуват толкова от информацията, а чакат да зърнат лицето на някой познат и подскачат от удоволствие. Хората в региона живеят в такава изолация, че този интерес ги кара да се почувстват значими, казва една от служителките в община Гърмен. На нея обаче й се иска вниманието да не е провокирано само от скандали на най-високо политическо ниво.

Радикален ислям

Малко от местните разбират в какво точно са обвинени, думата „радикален ислям” или „ислямски фундаментализъм” не им е съвсем ясна. Знаят, че е нещо лошо, и го отричат. Казват, че не мразят християните. Обичам моя Бог, но той е в сърцето ми – като седнем в кафето с приятелки, не говоря за него – не мисля, че бихте могли да кажете коя каква вяра изповядва, просто няма външни белези, казва българомохамеданка от Огняново. Хората и от двете „скандални” общини – Сатовча и Гърмен, разказват една и съща история. Дойде ли празник - дали Байрам, дали Великден, всички се събираме заедно и празнуваме. На Айше даже й завиждали, докато учела в Югозападния университет в Благоевград. Колегите постоянно се майтапеха, че искат и те да дойдат в Гърмен и да празнуват двойно повече празници.

Училището в Рибново

Към училището в Рибново са насочени основните критики заради липсата на светско облекло, заради учителя по ислям Бошнак, който забранявал на момичетата да се обличат светски, да ходят на абитурентски бал, насилвал децата да бъде наричан „ага” вместо „господин”. Бошнак отрича всички обвинения. Оправдава се, че през свободното време някои се обръщали към него с „аге”, което било местният диалект за „бате”. Ислямът е задължително избираем предмет, което значи, че ако едно дете не иска да го изучава, е свободно да запише някой друг предмет, категоричен е Бошнак и твърди, че от общо 24 класа в училището, 4 не учат ислям.

Той отрича и обвиненията, че няма подходящо образование, като обяснява, че е завършил средното си образование в Македония, после е завършил Висшия ислямски институт в София, а сега учи социология и антропология на религията в Югозападния университет в Благоевград. Твърди, че хората, които са се свързали с Яне Янев, са само трима души от селото и конфликтът е междуличностен, а не на верска основа. Темата с радикалния ислям е използвана, само защото е модерна и е горещата тема на 21 век за целия свят.

Това е и мнението на кмета Башев, който единствен дава определение за поведение на радикален ислямист: трябва да ходиш по 5 пъти да се молиш в джамията, да не употребяваш алкохол, съпругата ти да ходи забулена, така че да й се виждат само очите. Освен това да бъдеш агресивен, въоръжен, да разпространяваш нелегална литература, мръсни пари, обобщава той. Аз си позволявам и да пия на празници, нямам време да посещавам джамията, съпругата ми е светски облечена, освен това от 20 години зад гърба ми стои Васил Левски, взех го от кабинета си в училището в Рибново, където 10 години бях директор. За мен Левски е модел за истински българин, който никога като Яне Янев не е делял хората по религиозен принцип, добавя Башев.

Престрелки от думи

Радикален ислям може и да няма в Рибново, но има краен, казва Недим Таламанов, бивш учител в училището и един от основните противници на кмета Башев. Той казва, че през последните няколко години нито едно момиче не отива да учи извън града. Според него кметът на Гърмен се е укротил, след като е привикан в ДАНС и не показвал истинската си същност. Преди това идваше тук на центъра, целуваше Корана пред всички. Беше нещо страшно при предизборната му кампания – отправяше призиви като към войниците в Афганистан, когато трябва да ги насъскват да се бият, обяснява Таламанов. Тържествата не започвали с „Дами и господа”, а с кланяне, с молитви.

По думите му след завръщането си от София, кметът се държал като холивудска звезда само за пред камерите и никога преди не се бил докосвал до българското знаме. Обвинява го, че откакто е станал кмет, строи хотели, кара скъпи коли, а същевременно училището се отдалечава все повече от светския живот. Според Таламанов има няколко момичета, които напоследък са започнали да ходят в училището напълно забулени, само очите им да се виждат. Нашите хора насилствено ги приспособяват към нещо, което тука никога не е било, казва Таламанов. Докато той говори, майка му влиза през минута при него, дърпа го и му шепти: „Ще ни разкъсат, ще ни убият – недей приказва повече”. Таламанов заявява, че се е свързал с Яне Янев, защото бил единственият политик, който е откликнал на сигналите му. Едно време мислел да се изнесе, но все се надявал, че нещата някога ще се променят и затова останал. Твърди, че е ударил мрежата от съзаклятници по най-болното място и затова са започнали всички да се бранят един друг.

На свой ред кметът Башев се присмива на обвиненията на бившия учител. Казва, че няма верига от хотели, а само една къща с пет самостоятелни стаи за туристи на името на жена си. Лицето Таламанов ми беше приятел до местните избори през 2007 г. - живели сме и сме учили заедно, но се разделихме около вота, когато аз се кандидатирах като независим, а той започна да гравитира около ДПС и загуби, обяснява Башев. Сега изведнъж се превърна в информатор на Янев, възмущава се той. Според Башев причината е опитът за уволнението му след една жалба срещу Таламанов, когато миналата година е обвинен за сексуален тормоз над една 50-годишна чистачка - вдовица с 5 деца.

По това време Таламанов бил шеф на чистачите в училището в Рибново и впоследствие изгонен. Оттогава той постоянно пише жалби срещу директора – за финансови злоупотреби, за тоталитарно управление, но проверките на МОН не констатираха подобни нарушения, твърди Башев. Тогава той реши да вкара в заговора и учителя по религия и да ги обвини заедно двамата, че насаждат религиозен фундаментализъм у учениците и да се свърже с Янев. Таламанов отрича подобни обвинения и казва, че е донос заради смелите му изказвания срещу статуквото. Обяснява, че жената е прекалено възрастна и е абсурдно да й е посегнал. Между тях все пак наистина възникнал конфликт, когато той й направил забележка за неизрядно свършена работа, тя го напсувала и той й забил „само няколко шамара” и казал „някоя груба приказка”.

Сатовча

Подобен е случаят и в съседната община Сатовча, която също нашумя напоследък с изказванията на Янев, че бившата директорка на училището е ходела с арабска носия на училище, а като излязла в отпуск по майчинство назначила съпруга си да осъществява контрол върху дейността по ислямизацията. Директорът Исмет Ушев също се присмива на тези обвинения, както и кметът Башев. Той не отрича, че е преподавател по ЗИП ислям и че ЗИП християнство няма, въпреки че около 40% от хората в Общината са християни. Но се оправдава с факта, че просто не са намерили специалист. Ушев не отрича и че е прекарал 8 месеца в Кайро на собствени разноски, за да учи арабски. Всеки език е богатство, не мисля, че има от какво да се срамувам, даже напротив – срам ме е, че не успях да го науча добре поради безкрайната му сложност, казва Ушев.

Той е категоричен, че жена му ходи светски облечена, че няма ученички със забрадка в училището и че преподава ислям по програма, одобрена от МОН. Подкрепя думите си, показвайки снимки на съпругата си и учебниците по предмета. Не насилвам никого да учи против волята си, има и други ЗИП-ове, които може да си избере. Въпреки това миналата година е имало три ученички християнки от 12 клас, които са се записали да изучават ислям. Ушев си обяснява това с интерес към философията на исляма. Той също оправдава обвиненията, отправени към семейството му, с междуличностни конфликти.

Истинският проблем

Къде е истината и дали хората се опитват да си решат личните проблеми, злоупотребявайки с една „модерна” тема, не става ясно от разговорите с учителите и кмета. Обикновените хора обаче имат различна теория върху нещата. Проблемът тук не е радикалният ислям, не съм чувала за подобно нещо, посреща ни Хайрийе* в магазина си в Сатовча. Проблем ни е насилието, корупцията, купуването на избори. Ако не отидеш да гласуваш, ще те подложат на тормоз – ще те уволнят, ще ти кажат, че мъжът ти има любовница, ще мъчат децата ти по телефона, ако имаш бизнес, ще настроят цялото село да не купува от теб.

По избори е страшно. Ако си с тях – получаваш два камиона дърва. Как да ги откажеш като парите ти идват от една малка нива, засята с тютюн или живееш на пенсия. Ще ги вземеш, разбира се. Не пускам празни бюлетини, няма смисъл – така и така ще ги изберат пак, разказва Хайрийе. Тя не отрича, че винаги е гласувала за ДПС. Не ги харесвам тукашните хора в партията, ама гласувам на местните избори за тях, защото ме е страх, гласувам за идеята, за свободата си, казва пък приятелката й Емине.

Споменът за възродителния процес в Сатовча все още е жив и очите на Емине още се пълнят със сълзи, като описва миналото си. Учителката дойде при мен в детската градина и ми каза „От днес се казваш Рада”, разказва Емине. Дойдоха вкъщи един ден, съблякоха малкия ми брат да проверят дали не е обрязан. Когато разбраха, че е така, се разяриха.

Мюсюлманите поставят различно мъртъвците в гробовете от християните – трябваше да започнем да го правим по другия начин. И още по-лошо - накараха всички помаци да махнат надгробните плочи на родителите си и да им сложат нови – с български имена. Баща ми каза, че това никога няма да го стори и тогава го съкратиха от ТКЗС, където работеше, оставиха ни без работа. Семейството ми беше съсипано. Дори не разбирахме къде сме сгрешили, за какво сме виновни. Тези хора не ги наказа държавата за зверствата, които извършиха. Тях ги наказаха отгоре, дори по-лошо - наказаха децата им – болести, катастрофи. Дали е Аллах, дали е Господ, не знам, но някой горе си знае работата, обяснява Емине през сълзи. Ето защо гласувам за ДПС, допълва тя. Защото си върнах името, защото мога да си защитя правата, където и да отида.

Питаме я дали не мисли, че това е благодарение на демокрацията, а не на ДПС. По-сигурно е да имаш собствен представител да се грижи, категорична е тя. Питаме я дали е сигурна, че политиците се грижат за нея или за себе си, дали не вижда разлика в собственото си социално положение от това на Ахмед Доган например. Който и да е на власт – дали ще е Костов, дали ще е Първанов, все ще забогатяват на твой гръб, няма никакво значение, клати глава Емине и обезоръжава с практицизма си всички аргументи.

* Имената са сменени
** Източник: Новинар

Български разкази

Снимката е от вчера, 15 минути преди 10 пред Сатиричния театър в София. Направена е горе долу в средата на опашката. Хората се редят основно за моноспектакъла на Камен Донев "Възгледите на един учител за народното творчество", както и за "Български разкази" на Мариус Куркински и няколко други представления. За първите две няма намаление и струват 14 лв. Билетите за следващия месец излизат на 10-то число на предишния, демек вчера. За пръв път отивам да си взимам билети от първия ден и усещането за тържественост ме поглъща - там има хора от 6 ч. Дай хард фенове на Камен Донев, които искат да го гледат от първи ред. Седях 30 минути, не успях да дочакам и си тръгнах без билет за Мариус, защото бях на работа. Върнах се в 2.30, когато пък касата беше в обедна почивка. Докато се мотаех отпред, засякох самия Камен Донев със смешна зимна шапка, който също се мотаеше отпред. Накрая успях да си взема билет за в ъгъла, но това е. Поне имам. Мисълта ми беше... Ебаси якото! Културата днес е като бананите вчера. Търсена.

2011

2010 беше общо взето гадна в много отношения. 2011 звучи извънземно. Ако може да се вярва на старите сайфай филми, вече земята да е превзета от алтернативни форми на живот. Аз имам windows 7, a google ползва някакво дразнещо динамично търсене, от фейсбук научавам повече за юридическия стаж в министерство на правосъдието, отколкото от министерство на правосъдието. Въобще, извън извънземните, има известни промени напоследък. Но дано годината да е хубава. Да е топло, да се вдигнат заплатите, Бойко Борисов да замлъкне, Florence and the machine и The knife да направят концерт в България, да си купя фотоапарат.. И някакви други такива работи.

танк

"Плати си тоалетната, иначе ш'ти пратим танк!"
Париж, 2010

Смъртно наказание

Да пишеш импулсивни, неаргументирани мнения по форумите е дразнещо, но разбираемо – тези анонимни хора все някак трябва да си го изкарат на системата. Да го правиш в учебник по конституционно право обаче е недопустимо. Още когато учех за изпита си по Конституционно във втори курс, бях изумена от позицията на проф. д-р Стефан Стойчев относно смъртното наказание. Три години по-късно, докато уча за държавен изпит, пак се натъквам на забравения параграф, задраскан от химикалката ми и ограден с въпросителни:

„Известни са аргументите срещу смъртното наказание. Това са съображения, които се основават на квазихуманизма. Извършителят на жестоко умишлено убийство не се чувства задължен да прояви хуманизъм, но към него обществото трябва да е хуманно. Това е една трудно обяснима идея и е лишена от елементарна логика.”

Срещу отмяната на смъртното наказание има аргументи, да. Някои от тях са убедителни в степен, че да ме накарат да се позамисля преди да ги отхвърля. Интересно обаче как един професор пренебрегва всички аргументи в обратната посока и обявява решението на Народното събрание от 1998 г. за „лишено от елементарна логика”. Как един професор по право, пък било то и Конституционно, пропуска основни принципи на Наказателното право, а именно, че наказанието не е възмездие. И се възмущава от факта, че държавата смее да се държи по различен начин от „извършителя на жестоко умишлено убийство”. И продължава нататък:

„Да, законът няма право на емоции, но има право на справедливост и възмездие в името на най-висшата ценност – живота. Животът на невинната жертва е многократно по-голяма обществена ценност от живота на умишления убиец или на убиеца-рецидивист. Престореният сантиментален хуманизъм по отношение на загубилия чертите на човешкото същество убиец е отрицание и гавра със същинския хуманизъм.”

Думите, които ползва проф. д-р Стойчев, са сякаш специално подбрани, за да предизвикат бурни емоции у читателя: „невинната жертва” „сантиментален хуманизъм”, „загубилия чертите на човешкото същество”, „гавра”. У някой зрител на Биг Брадър може би да. Но бъдещите юристи трябва да бъдат отказани от проява на излишни емоции по отношение на правните въпроси. Смешно е да се опитваш да ги манипулираш на такова ниво. Да не говорим, че в горния параграф има вътрешно противоречие. Животът е обявен за най-висша ценност, а същевременно неговото отнемане с принудителни способи от държавата е ОК. Ами ако жестокият убиец размисли в затвора, ако лежи своята доживотна присъда и се отличи с добро поведение, ако присъдата му бъде заменена с лишаване от свобода за 30 години, ако впоследствие излезе и отиде на море и ако, както си седи, забележи, че дете се дави пред него и го спаси, тогава? Наречете ме идеалист, но не е ли всичко възможно в този объркан живот, който сам, без помощта на юристите създава кривуличещ път от причини и следствия. И защо на нечия съвест /на съдията или на адвоката или на служителите в затворите или на фактическия умъртвител или на лекаря, който установява смъртта/ трябва да тежи необратимото прекъсване на този път. Смешно е някой да бъде така категоричен и да поднася елементарни аргументи за нещо толкова сериозно, каквото е животът. Но накрая стигаме до най-солидният:

„Преобладаващото обществено мнение, включително и на множество юристи е против отмяната на смъртното наказание. Аргументите за отмяната не са убедителни. Всъщност истинската причина за отмяна на смъртното наказание е, че това е едно от условията за интегрирането ни в Европейския съюз, за да се приближим до неговите стандарти в наказателната репресия.”

И докато общественото мнение гледа Биг Брадър и новините на бТВ, ЕС е това, което явно тежи на професора. В изпъстрения с невинни подмятания срещу демокрацията в България учебник, ясно си личат политически пристрастия. Европа е поискала от нас да махнем смъртното наказание и понеже всички други аргументи срещу него, видиш ли, са крайно неубедителни, излиза, че единствената причина е ЕС. Обиждате България, проф. Стойчев. Аз пък не мисля, че тя е толкова лоша и е продала душата си на Запада за едното членство.

Не бих се задълбала толкова в тази тема, която за мен отдавна е изчерпана. Смъртното наказание не се прилага у нас повече от 20 години. Но сега говоря за учебника си. А авторите на учебниците трябва да ти дават факти, да те учат да мислиш и да изразяват мнение едва след като са разгледали всички мотиви „за” и „против” него.

Едуард Нортън

Вероятно съм последният човек, на когото до преди 2 седмици името Едуард Нортън нищо не му говореше. На So Independent Movie Festival го гледах в Leaves of Grass и бях ужасно впечатлена. После 25th hour. А тази Де Ниро-уона-би сцена е безумно силна. И така.



Yeah, fuck you, too. Fuck *me*? Fuck *you*, Fuck you and this whole city and everyone in it. Fuck the panhandlers, grubbing for money, and smiling at me behind my back.

Fuck the squeegee men dirtying up the clean windshield of my car - get a fucking job!

Fuck the Sikhs and the Pakistanis bombing down the avenues in decrepit cabs, curry steaming out their pores stinking up my day. Terrorists in fucking training. SLOW THE FUCK DOWN!

Fuck the Chelsea boys with their waxed chests and pumped-up biceps. Going down on each other in my parks and on my piers, jingling their dicks on my Channel 35.

Fuck the Korean grocers with their pyramids of overpriced fruit and their tulips and roses wrapped in plastic. Ten years in the country, still no speaking English?

Fuck the Russians in Brighton Beach. Mobster thugs sitting in cafés, sipping tea in little glasses, sugar cubes between their teeth. Wheelin' and dealin' and schemin'. Go back where you fucking came from!

Fuck the black-hatted Chassidim, strolling up and down 47th street in their dirty gabardine with their dandruff. Selling South African apartheid diamonds!

Fuck the Wall Street brokers. Self-styled masters of the universe. Michael Douglas, Gordon Gekko wannabe mother fuckers, figuring out new ways to rob hard working people blind. Send those Enron assholes to jail for FUCKING LIFE! You think Bush and Cheney didn't know about that shit? Give me a fucking break! Tyco! Worldcom!

Fuck the Puerto Ricans. Twenty to a car, swelling up the welfare rolls, worst fuckin' parade in the city. And don't even get me started on the Dom-in-i-cans, 'cause they make the Puerto Ricans look good.

Fuck the Bensonhurst Italians with their pomaded hair, their nylon warm-up suits, their St. Anthony medallions, swinging their Jason Giambi Louisville Slugger baseball bats, trying to audition for "The Sopranos."

Fuck the Upper East Side wives with their Hermès scarves and their fifty-dollar Balducci artichokes. Overfed faces getting pulled and lifted and stretched, all taut and shiny. You're not fooling anybody, sweetheart!

Fuck the uptown brothers. They never pass the ball, they don't want to play defense, they take five steps on every lay-up to the hoop. And then they want to turn around and blame everything on the white man. Slavery ended one hundred and thirty seven years ago. Move the fuck on!

Fuck the corrupt cops with their anus-violating plungers and their 41 shots, standing behind a blue wall of silence. You betray our trust!

Fuck the priests who put their hands down some innocent child's pants. Fuck the church that protects them, delivering us into evil. And while you're at it, fuck J.C.! He got off easy! A day on the cross, a weekend in hell, and all the hallelujahs of the legioned angels for eternity! Try seven years in fuckin' Otisville, J.!

Fuck Osama Bin Laden, al-Qaeda, and backward-ass cave-dwelling fundamentalist assholes everywhere. On the names of innocent thousands murdered, I pray you spend the rest of eternity with your seventy-two whores roasting in a jet-fuel fire in hell. You towel-headed camel jockeys can kiss my royal Irish ass!

Fuck Jacob Elinsky. Whining malcontent. Fuck Francis Xavier Slaughtery my best friend, judging me while he stares at my girlfriend's ass. Fuck Naturelle Riviera, I gave her my trust and she stabbed me in the back, sold me up the river, fucking bitch. Fuck my father with his endless grief, standing behind that bar sipping on club sodas, selling whisky to firemen, and cheering the Bronx Bombers.

Fuck this whole city and everyone in it. From the row-houses of Astoria to the penthouses on Park Avenue, from the projects in the Bronx to the lofts in Soho. From the tenements in Alphabet City to the brownstones in Park Slope to the split-levels in Staten Island. Let an earthquake crumble it, let the fires rage, let it burn to fucking ash and then let the waters rise and submerge this whole rat-infested place.

The September issue

Гледайте документалния филм за Анна Уинтър, дори да не се интересувате от мода. Анна ми е любим образ от много време, а Мерил Стрийп го затвърди в Дяволът носи Прада. Освен това саундтракът почва с "Destroy everything you touch" на Лейдитрон и щях да се пръсна от гордост:) Ето друга песен:

Бойко сутрин тази сутрин

(гледа право в камерата, накланя глава наляво, почти се чува изщракване на врат) "Ми да се самозакрият бе, мен ми омръзна вече..." Бойко Борисов по повод исканията на БАН за повече държавни субсидии. "Все едно ако им дадем 25 милиона, всичко ше цъфне и ше станат най-умните на света". Не че и аз не мисля, че в БАН е пълно със соц пиявици. Ама пък този начин на изразяване. Представям си да съм някой сериозен възпитан и тих учен и да се натъкна на Борисов лице в лице. Страшничко...

Breaking news

Сони пуснаха преди 4 часа новата песен на "Майкъл Джексън", която идва да промотира албум с неиздавани досега песни, който ще излезе на 14-ти декември.

Всичко би било идеално, ако хм... Майкъл участваше в тази песен. Защото освен "Breaking news" в самия край на песента и няколко семплирани изхълцвания... всичко друго е изпято от някого с глас, подобен на този на Джъстин Тимбърлейк, Дарън Хейс и да, евентуално Майкъл Джексън. Този някой може да е и компютърна програма, не ми пука, но с около 98% сигурност смятам, че това не е гласът на MJ.



Не съм само аз на това мнение и ми е интересно какво следва. Би трябвало щом с просто ухо се усеща фалшификацията, то една експертиза да го докаже несъмнено. А тук не става въпрос за Ара аудио и певица Демициляна, а за огромна компания и изпълнител, лесно разпознаваем в целия свят. Смешно е Сони да се самопре..ват така. Дори абсурдно. Абе за какво изобщо говорим???

Откакто пуснаха тази песен почнаха да изтичат снипети с други неиздавани песни на Майкъл за доказателство. Като например това тук. От Сони обаче ги трият веднага.

Евала, рОбот!

Тъпо е да пускам информация от други блогове, обаче този робот със сърце почти ме просълзи. Както и коментарите отдолу: "Евала, рОбот!" и "Един ден мъжа ми казва „Виждаш ли робота със сърце?“, той просто се беше появил и наистина има очи и сърце (в което пише LOve);))".

Все едно е истински този робот.

:)

Желязо

Един приятел преди много години спомена, че по пътя между Троян и Априлци бил видял Най-Гениалния Слоган На Света. Намирал се върху билборд, рекламирал бетонена компания и гласял: Нашият бетон е бетон.

И днес отнякъде тази реплика се завърна в главата ми. И си помислих, че Ивайло не е бил прав. Още По-Гениалният от Най-Гениалния Слоган На Света би бил: Нашият бетон е желязо!

шеф на КАТ в Каката

искам да съм шеф на КАТ в Каката и да си имам моя си снимка в униформа на бюрото, зад което си стоя аз с униформа... на бюрото...

(Лейтенант Самюъл П. С. Коли (р. 1955) е шеф на КАТ в Каката. Той няма полицейска кола и средства за комуникация. При инцидент лейтенантът взима такси до местопроизшествието за сметка на подалия сигнала. Месечна заплата: 900 либерийски долара ($16))

Държавен ГПН 2010

(Този пост е за студенти по право, за другите би бил скучен)

По примера на Карфичка, чиято информация ми беше доста полезна, ще разкажа и аз за държавния изпит по Гражданскоправни науки 2010. Моят план беше да стартирам с ученето в началото на септември, но се сблъсках със собствения си мързел, няколко обиколки из Рила и Пирин, различни неотложни срещи за по бира и в крайна сметка наистина сериозно започнах около 20 септември, което прави около 5 седмици учене. В тези пет седмици дисциплината беше обаче желязна - ставане в 6, учене до 1, после обяд, 1 час следобеден сън, 1 час доктор хаус и после докато мога да гледам. И така. Не бях приятна картинка.

В началото на септември най-потискащият фактор беше, че не знаех как точно се учи за държавен, защото в крайна сметка никой не ти обяснява, няма упражнения, няма срещи с колеги, няма най-елементарни указания. Първия въпрос го четох може би около седмица - от Мария Павлова, от учебника по МЧП, от няколко вида лекции, от закона. Бих препоръчала първите 2 въпроса да се четат накрая, защото така или иначе носят информация от целия конспект и ако човек тръгне да се задълбочава, ще се отчая още в началото. Пишех си малки таблици, от които впоследствие преговарях. Установих, че информацията, която запомням, е не повече от най-важното и в един момент се отказах от учебниците и минах изцяло на общите лекции, които са разпространени навсякъде, а най-накрая почти само на закона. Без да преувеличавам, ЗЗД трябва да се знае почти наизуст, огромна част от първата част на конспекта е гражданско право. А първия въпрос, по който човек говори, е изключителен фактор за оценката на изпита. Всички изпитващи са компетентни и много от допълнителните въпроси на устния са свързани с норми от ЗЗД /и ГПК също/.

Но подготовката е нещо съвсем индивидуално. Така че продължаваме с фактите. Писменият изпит беше на 23 октомври, събота. Аз първо бях решила, че ще имам 10 дни преговор, свалих ги бързо до 5, 4. Накрая ми останаха само два, в които преговорих само семейно, вещно и трудово, защото ги смятах за най-важни за казуса. Да не говорим, че и в нощта преди изпита изтече информация, че ще се падне или търговско, или трудово. Търговското ми се стори абсурдно дълго за преговор, така че попрочетох малко за трудовото и легнах да спя. Имахме среща в 6.30, въпреки че изпитът започваше в 8. Оказа се, че 272 е затворена. Били я отворили, част от колегите си запазили места и после я затворили. Значи някой е отишъл там в 6, дори по-рано... В крайна сметка отвориха, седнахме заедно няколко човека. Но имаше и хора, които изпратиха в 292, условните, тези, които са се прехвърлили от други специалности и от задочното. Средкова привика един студент да избере между два плика. Не знам точно какво стана, но се оказа трудовоправен, с малко граждански процес и семейно. Можете да го видите тук. В другия плик беше търговски казус, не чух точно, но ставаше въпрос за апортни вноски.

Следват 4 часа решаване. Които се оказаха почти недостатъчни, въпреки че звучат страшно много. Имаше 10 въпроса, на които да отговорим. После много бързо се прибрах вкъщи. Продължих да преговарям в някакви страшни мъки с главоболие и несигурност. В крайна сметка за пръв път ми се случваше да уча за изпит, на който не е ясно нито кога, нито дали ще мога да се явя. Все пак се получи максимално добре. Към 4.20 ч. в понеделник резултатите излязоха, сайтът не се срина. Почти всички бяхме минали. И общо взето ни бяха разпределили по номера. Аз съм от последните номера и бях на устен третия ден. Информацията на сайта изглеждаше горе долу така:

ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ

№ по Име , презиме, фамилия Фак.№ писмен дата за явявяне

1 Георги Георгиев Георгиев  6968 да 26.10.2010г.
2 Ваня Ванева Ванева  6976 да 26.10.2010г.
3 Рада Радева Радева  7099 да 26.10.2010г.

Така се оказа, че имам време да преговоря всичко. В крайна сметка на 28-ми отидох на изпита като бях минала по два пъти особената част и процеса и три пъти първата част /третия път - между 5.30 и 7.30 ч. на 28-ми/.

Имаше 6 комисии с шефове - проф. Средкова, проф. Калайджиев, проф. Стамболиев, проф. Марков, проф. Герджиков и проф. Вл. Петров, чиято комисия обаче е по-коректно да бъде с шеф проф. Русчев, защото така или иначе той определяше правилата там. Не знам какво щеше да стане, ако се бях паднала в първите две, но чисто психологически нямаше да ми повлияе добре. Калайджиев изпитва в комбина с Ани Станева и късаха хора, които бяха учили не по-малко от мен, чух само за една шестица при тях, а най-големите отличници имаха четворки и петици, което според мен е показателно, че нещо не е наред при тях. Или всички лоши студенти се падат в тази комисия, или критериите на двамата се разминават с тези на останалите. Което е гадно, защото в крайна сметка оценките на държавен трябва да имат еднаква тежест и са важни. Като виц за законите на Мърфи ми се струва историята на един колега, на когото му се пада въпросът за изпълнителни способи и Калайджиев му казва да говори направо за изпълнение върху акции и дружествени дялове, а на въпроса за непозволено увреждане му казва, че се интересува само от последната част - отговорността на държавата и общините. За комсиията на Средкова се чуваха спорни отзиви, а и Конов, който принципно е готин преподавател, пишел доста ниски оценки. Така че като излязоха комисиите в 8 без 15 на 28-ми исках всичко друго, само не тези две комисии. И се оказах късметлия. Паднах се при Стамболиев. Влязох веднага, той беше забавен, през цялото време ни говореше всякакви странични неща, абсолютно се успокоих и забравих, че предишния ден бях с температура и гадене от притеснение.

Та така. Моят ред дойде може би час и половина след като влязох. Изпитът беше в кабинет, но беше удобно и имах време да си подредя въпросите в главата и да преценя как да избегна подводните камъни. Истината е, че просто не трябва да млъкваш. Да говориш простичко и все неща, в които си сигурен. Защото при най-малката несигурност, потъваш в куп допълнителни въпроси, които могат да понижат много оценката. На мен ми се падна особени случаи на недействителност, основания за възникване на трудови правоотношения и международен граждански процес. След като свърших с последния въпрос, ме питаха за основанията по 303 от ГПК, за да видят как съм с нашия процес. Аз се сетих за 5. Те ми казаха, че трябват 6 за шестица. И така след около 2 минути мислене се сетих за последното - две решения между същите страни за същия предмет. Което директно материализира шестицата в книжката ми. Още не мога да повярвам, че успях да си взема този ужасен изпит, камо ли с такава оценка, защото никога не съм била от най-прилежните студенти. Но стана, с доста учене, много късмет и самообладание в последния момент и сега, като гледам назад, виждам, че не е било нужно да се притеснявам чак толкова много. Всъщност изпитът е дори по-лесен от гадните семестриални. Обемът му наистина е огромен, но пък на изпитващите им е ясно и отношението е много по-добро от обичайното. Айде успех на всички:)

Момиче за работа

Once upon a time in Pleven

Планината в рамка

БТС може да е соц организация, обаче е остатък от онзи готиния соц, в който разни вълшебства са почти безплатни. И предлага неща, за които обичайният турист не е и помислял и няма как да постигне сам. А някои от хората, които работят там, са достойни за филм. Докато четох тази статия в "Дневник", се замислих дали е позволено на журналистите да говорят за състоянието на хижите, както говорят за състоянието на болниците или университетите и да ги сравняват с тези във Франция и Австрия. Защото високо в планината отиват хора по собствено желание, стискат зъби, въпреки липсата на лукса, с който са свикнали в града и компенсират с чист въздух, гледка и спокойствие, а това хич не е малко. Уважавам и хората, които не го правят, заради лошите условия. Това е техен избор. Уважавам и хората, които отиват някъде наблизо за еднодневна разходка. Но тези, които тръгват за дълго, няма за какво да се оплакват. Те са си го избрали. И така е много по-интересно. В крайна сметка защо да гледаме планината през рамка от алуминиева дограма?

Не ме разбирайте погрешно, и аз съм гнуслива и бях ужасена, когато си легнах за пръв път в хижа. Обаче това лято имах възможност да осъзная, че всичко, което е нужно на един човек, за да заспи, е да бъде наистина изморен и да има покрив над главата, в случай, че завали. Нищо повече. Ако е топло и светло, добре, но не е задължително. Ако искаш да спиш в планината, си носи повече дрехи, дебел спален чувал и малко ракия. В статията се дава за пример хижа "Добрила", наистина е хубава, но - запознайте се с хижаря. Това е човек, който е способен да те остави да спиш навън в буря, ако не си предплатил. Няма нищо общо с Чочо и Румен от Тъжа. Или пък с непопулярната хижичка "Стражата" с Най-Добрия Хижар на Всички Времена. Защото в това е чарът на българската планина - може да е мизерно, но е диво, красиво и достъпно за всички. Когато се вкарат, макар и мънички инвеститорски интереси, разрухата идва бързо, заедно с мутрите. А и трябва да има някакви препятствия, за да се чувстваш по-удовлетворен после. Това е все едно /пак давам за пример "Плажът"/ онази сцена, където Леонардо и другите двама французи се оказват на една скала и пътят е само един - да скочат от високо в морето и да преплуват до "Плажът". Та, както и да е, мацката излиза най-смела, засилва се и полита в пропастта, а малко по-късно тримата са в нещо, подобно на рай и са щастливи. И, представете си сега как "Дневник" пише статия за ужасната инфраструктура до "Плажът" и в каква държава, по дяволите, живеем/живеят.

Така че хижата е ОК, ако няма опасност да падне върху теб. Стига хипстърски лигни.

Ликвидация

"Който е за ликвидация да влиза!", каза секретарката, гледайки изпитателно бледите лица на студентите, наредили се пред отдел "Студенти" на Юридическия факултет.

България на 3 морета и 1 океан

Дилма Русев, на половина българка, е почти сигурният нов президент на Бразилия - една от най-големите държави и най-бързо растящите икономики в света. Вече на българките им се налага да ходят до другия край на света, за да стават президенти. А тук само истински мъже си избираме..:)

Или, както обича да казва Никола Иванов Саранов - България на три морета и един океан (евентуално).

ейтбитбар

Ако вървиш по Раковска надолу, пресечеш Дондуков и продължиш още надолу, минеш Пожарната и продължиш още надолу... и още малко и видиш вляво някакви светлини от денонощен супермаркет в пресечката с Кирил и Методи малко преди онази голяма улица на 213, трябва да се поогледаш за входа срещу този супермаркет. Стара соц сграда и съвсем обикновен вход, чиято врата се отваря. После само надолу по стълбите и стигаш най-новото барче в София. Казва се 8-Бит бар и макар че е малко по-далеч от центъра, си заслужава. Правят се разни олдскуул партита като например това. Иначе се набляга на модерния напоследък и непускан почти никъде дъбстеп. Съответно чест гост е Балкански /който всъщност бил Кух и е супер сладък/ и пуска разни готини сетове, в които ремиксира Колдплей примерно. И така. Новото място за зимата. И без това дойде вече.

Modjo - Lady

Когато днес пуснаха тази песен по виейчуан или емтиви, или нещо подобно, изтичах до телевизора, препъвайки се в килима и оттам хлъзгайки се по паркета почти с риск за живота. Не исках да изпускам онзи момент, в който оставят смачканите банкноти, събуждането на тримата в леглото и като цяло онази усмивка върху лицето на момичето. Песента по някакъв странен начин сложи началото на съвсем нов период от живота ми, нещо средно между детство и възрастност и ме обвърза с най-любимите ми хора и моменти. Днес проверих от любопитство колко години са минали оттогава. И излязоха 10. И си помислих - дали този преходен период скоро няма да свърши и разни други работи..