Честита Пролет!

От "Бял лист" ви пожелаваме весело посрещане на Новата година и честита пролет!:)

С ентуасиастите току виж сме се засекли утре вечер на площад "Батенберг".

Love. Actually without Thurman

Бих искала да съобщя за сериозна грешка във вестник 24 часа! Когато там пише, че на Бъдни вечер ще има филм с Ума Търман, очаквам, че на Бъдни вечер ще има филм с Ума Търман, а не някаква лигава манджа от хора, които се обясняват в любов един на друг. Разбирате ли - когато Ума участва, знаеш, че няма да е напълно зле. Знаеш, че може да е зле, ама защото всъщност се ебава с нещата, които са зле. Ако ще гледам филм, за който не знам нищо, винаги разчитам на актьорския състав. И знам, че ако някъде участват Ума или Уинона Райдър, или Мерил Стрийп, или Пенелопе Круз, или Натали Портман е малко вероятно да сгреша. Наречете го предразсъдъци, но обикновено съм доволна от малкото филми, които гледам по телевизора. Именно защото са плод на дълго подбиране. И така, 24 часа изпържиха на Бъдни вечер. И аз прекарах целия филм да чакам Търман да се появи и да размаже нечий череп, а виждах само Хю Грант, който се правеше на премиер така, че чак мен ме хващаше срам.

2010 не е 1984 / 14.01 / 11 ч.

"Национален протест: БЪЛГАРИЯ НЕ Е БИГ БРАДЪР! 2010 НЕ Е 1984!"
Това е надсловът на протеста, който ще се проведе на 14-ти януари 2010 г. пред Народното събрание. Стартира в 11 ч. А организатор е предимно интернет.
Ако ви звучи познато - да, май датата, часът и мястото се превръщат в един вид традиция. И ако миналата година не подкрепях протеста поради съображения, най-вече свързани с липсата на концепция, то тази година съм на първа линия /директно срещу органите на реда и вероятно рамо до рамо със скинарите/.
Недейте с лека ръка да цъкате "игнор" на събитието във фейсбук, защото политиците следят мрежите повече от нас, колкото и невероятно да звучи. Този път е ясно какво искаме: Да не се приемат промените в Закона за Електронните Съобщения, позволяващи достъп до разпечатки от телефонни разговори и данни от интернет трафика.
Ясно е и срещу кого е насочено: МВР, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, коалицията в сянка АТАКА-ГЕРБ.
Това не е опит за бутане на правителството. Нито някаква оценка за дейността му. Конкретно гражданско искане. И колкото повече, толкова по-добре. Само с ясни послания може да започне изграждането на някакво гражданско общество в България 20 години по-късно.
Така че аз ще бъда там, може да се засечем.
А за останалите - песен:

ЗЕС

И така в шеги и закачки, полицейски акции с имена на американски екшъни, интриги на дребно в силовите служби и махленски конфликти межу парламентарните групи промените в Закона за Електронните съобщения си минаха на първо четене. И, вече не съм сигурна дали мога да продължавам да си пиша, с когото си поискам. Само правителството не бива да забравя, че партиите минават в опозиция, а законите остават.
Протестира ми се.

Американско европеидно кино

От последната /разочароваща/ Киномания изгледах два филма удивително приличащи си като сюжет. Първият - "Whatever works" на Уди Алън, вторият - "Elegy" на Изабел Коаксет или както се произнася името й. И двата филма са хубави, в смисъл доста над средното ниво. Първият е комедия, вторият - драма, която бие почти на трагедия, но и двата засягат въпроса за връзката мъж-жена с около 30 години разлика в полза на мъжа. Но, докато в първия героите са неестествено инфантилни, всичко е забавно и има преувеличен хепи енд, то във втория всичко е в минорна тъмна светлина, героите мислят в близък план, комплексират се и тихо страдат без причина, докато не намират наистина големите проблеми и... пак самотно страдат на тъмно. И двата филма са американски. И в двете крайности. Не искам да анализирам, нито да разсъждавам на глас.


Просто ми е интересно как хората минават през едни и същи проблеми, но възприятията зависят изцяло от тях. А именно възприятията и реакциите, породени от тях, изграждат усещането за живота. И на двата филма не им достига по нещо, така че паралелното гледане определено им помага. Поне в моята глава.

А за ценителите - италианският "Не мърдай", напомнящ на "Елегия" не само заради главната актриса и в двата - Пенелопе Круз. Това е истинското произведение на изкуството. Без излишни думи, без излишни чувства, а до края - минаваш през смях, мислене и чак до задушаващи сълзи.

Коледа и други препятствия

Плувам през море от хора насред Мол Ъф София, настъпвам кашмирени жилетки, разпилени книги на Гогол и основно - кал и локви, като се опитвам да не се пребия и същевременно да не обидя лелчето, която чисти. За четвърти път влизам в евтиния магазин на 1вия етаж и размишлявам дали да не си измия ръцете, купувайки за всички по един голям дебел суичър, намален на 20 лв. Аз бих се зарадвала /...честно/. И за четвърти път се отказвам, защото другите не са аз. И всъщност това е проблемът. От мен се очаква да купя нещо хубаво, полезно и на нормални цени. А "те" не са "аз" и "аз" не знам "те" какво разбират под хубаво, полезно и на нормални цени. Лутам се и се потя от рязката смяна на температурите. Чувствам се загубена сред стотиците неподходящи подаръци. И само мисля: На тях какво би им харесало - зелено май не носят, този тип яка не я харесват, това не е ли прекалено спортно, това не е ли прекалено късо, това не е ли прекалено тънко, червено, евтино, безвкусно, шарено, лъскаво, голямо, малко, навяващо неприятни асоциации, скучно... По дяволите на тях изобщо какво им харесва? Защо са ми приятели? Защо са ми роднини, като изобщо не си приличаме? Защо трябва да се чувствам длъжна да купувам подаръци?

И така не намразваме ли малко "другите", докато се опитваме да им изберем най-подходящия подарък?

ГЕРБ–Атака.gov

Филтър

Коментирано

14:30 ГЕРБ и "Атака" правят референдум за новините на турски, 555 коментара
09:04 Руският посланик в НАТО: Източна Европа е виновна за напрежението между Москва и алианса, 192 коментара
15:05 Борисов: Поредицата престъпления не са случайни, 113 коментара
19:21 Само "Атака" остана до ГЕРБ за електронното следене, 99 коментара
19:25 Редакционен: Опасна глупост в градация, 96 коментара

Горе е днешният списък на Дневник с най-коментираните статии на сайта им. Само един един бърз поглед води до две от най-спорните теми около новите Народно събрание и правителство: референдума "за" и "против" новините на турски по БНТ и следенето на трафика в интернет и разпечатките от телефонни разговори за нуждите на МВР. Първото - дългогодишна мечта на "Атака" в лицето на Волен Сидеров, второто - на ГЕРБ в лицето на всичките бивши сътрудници на министерството, които не са малко в партията. На мен ми прилича на сделка. Освен това ми прилича на коалиционно управление. Още по-лошо - прилича ми на коалиционно правителство, изградено от Атака и ГЕРБ. На малки лъжички стигнахме до там и сега дори не се замисляме. Първо Синята коалиция не получи министерски кресла и съответно ГЕРБ се отказа от нейната парламентарна солидарност, после РЗС се разпадна, а сега вече популистките и опасни идеи почнаха да минават тихомълком и без много прозрачност.

Гошо

Варненският ъндърграунд идол Гошо от Почивка се завръща с чутовна сила. За съжаление, само в ютюб, защото от известно време популярният рапър живее, работи и твори в Испания. Гошо прави един своеобразен реверанс към феновете си по цял свят, отговаряйки с охота на онлайн въпросите им пред личната си уеб камера. Видимо за всички, въпреки разстоянието, той продължава да поддържа силна връзка с почитателите си, а разговорът създава усещане за почти телесен допир до истинското „аз” на звездата. Видеото е записано от www.kiro.bg. Инджой!

Данъчни облекчения

Законът за данъците върху доходите на физическите лица има един спорен текст 22а, прокаран най-вероятно от НДСВ през 2008 г. Чак днес попаднах върху него и се разтърсих за повече информация. Така и не ми стана ясно дали новият парламент го е запазил или не. „Правителството” обаче било помолило депутатите да бъдат благосклонни към младите семейства. И ако се доверим на Дневникот 7 декември, явно „Правителството” е било убедително, защото първоначално премахнатият текст е върнат. Според текста на 22а, ако си ипотекирал единственото си жилище, ако си млад /до 35 години/ и ако си женен, ще имаш данъчни облекчения върху ипотечния заем. Само дето законодателят не е поискал от теб да си бял, висок над метър и седемдесет, християнин и да не биеш жена си повече от 3 пъти седмично.
С две думи – ебаси дискриминацията!
Какво става, ако си самотна майка, имаш един ипотекиран апартамент, а бащата на детето ти е умрял преди да успеете да се ожените? Какво става, ако си на 30, имаш един ипотекиран апартамент, но не си намерил подходящия човек и пред алтернативата на Пешо от първия етаж с едва завършено средно, жълти зъби, солидна доза патриотизъм и ужасна майка, предпочиташ да си живееш в ипотекирания апартамент сама? Какво става, ако имаш един ипотекиран апартамент, а си хомосексуална? Какво става, ако си имаш мъж и дете, имате един ипотекиран апартамент, ама просто не искате да се жените и се обичате достатъчно и без заветната хартийка? И последно – какво става, ако си феминистка, тотален социопат, през ум не ти минава да се жениш, ама си гениален биолог и си намерила лекарство против рак и СПИН? Ти по-лоша ли си от някакви други двама души – той от Тутракан, тя от Павликени, чиято основна заслуга към бг обществото е, че са се оженили, техните са си дали всичките спестени пари, за да напълнят душите на бабите и да се похвалят пред роднините, диджей Миленката Джи със сребриста риза, вкарана под кафявия колан е поздравявал неуморно цяла нощ „младото семейство” с най-новото на Тони Стораро, а след приключване на веселбите младите са решили да се преместят да живеят в София, където се наложило да си ипотекират жилището, въпреки че техните неколкократно им предлагали да стегнат наследствената къща в Павликени и младите да останат там да движат семейния бизнес и съответно икономиката на Павликени?
А и освен това – какво става, ако си на 36, а си женен, ипотекиран и с новородени тризнаци?
Въобще откъде накъде ще дискриминират по този начин обществото? Според мен хората трябва да се третират еднакво винаги и обществото да подпомага само болните хора. Другите да се опра’ят.

Разни хора, разни чалгари

Студентка от УНСС, празнуваща светлия Студентски празник - 8 декември.


(тъй като снимката не е съвсем ясна, уточнявам, че студентката е облечена цялата в чорапогащник, има черни кожени гащи и две парчета кожен плат на гърдите)

Making of...

Жените ясно. Ама защо трябва да създаваме кифла-уона-би лайфстайл и на децата?

Природата като пречка на туризма

Интересен казус от последните дни "Туристическият бранш срещу бТВ". Документалният филм на бТВ за положението в курорта Слънчев бряг разгневи хората, които се занимават с туризъм.

БТВ напоследък доста залагат на този формат, тип "ние сме сериозна телевизия". Обсъждат се драматични човешки истории или обществени проблеми, а компетентен леко прегракнал глас зад кадър реди умнозвучащи констатации. Въпреки че тази телевизия ми е далеч от любима и "журналистическите й разследвания" /особено криминалните/ често изглеждат манипулативни, дори поръчкови, този път смятам, че са си напълно прави. Повече за сблъсъка можете да прочетете тук. Но с две думи филмът казва "Слънчев бряг се е превърнал в едно лайно", а туристическият бранш заявява "Така е, но ние не трябва да го казваме на глас, защото ще изгоним туристите". Ето и линк към самия филм . Последният път, когато ходих в т.нар. курорт някакви мутри пребиха едно германче, което посмя да си поръча бира от "техния" бар в дискотеката. Когато охраната дойде, се оказа, че са си лични приятели със "собствениците" на бара. А германчето беше изнесено във вътрешността на клуба в някаква стая. В хотела да се спи беше абсурд. Спомените ми се от "Води ме в някоя квартална кръчма" плюс хиляди комари, размазани по стените на скъпия мизерен хотел. Постоянно се блъскаш в пияни туристи, най-ниския слой в богатите държави. И т.н.
Случаят от петък, когато незаконния лифт към Седемте рилски езера се събуди с прерязани жици, е подобен. Природозащитници, които "явно си нямат работа" според някои мои приятели, са решили да вземат нещата в свои ръце, след като държавата се оказа неспособна да спре незаконното съоръжение.
Въпросът е трябва ли да си затваряме очите за очевидните нередности, само защото в краткосрочен план работят за българската икономика /или още по-точно за бизнеса на добре облечените господа/? Може ли обществото да бъде поставено пред избора природа срещу туризъм? И изобщо природата помага ли или по-скоро пречи на българския туризъм?

Равенство между половете = Математическо равенство

Докато вчера се обличах за работа, слушах с едно ухо Дойче Веле. Коментираше се, че всички основни постове в ЕС най-вероятно ще бъдат заети от мъже. Освен президента на ЕК, преизбрания Барозу, Лисабонският договор създава и още две ключови позиции - президент на ЕС и външен министър. Ключови, ключови, колко да са ключови. Това зависи само от личностите, които ще ги заемат, за да не останат просто някакви сложни органи, чиито функции са известни само на студентите, които учат право на ЕС и то само за няколко седмици - по време на сесията. Журналистът по Дойче Веле обясняваше каква вълна недоволство се е надигнала сред феминистките в ЕС, не можело всички постове да се заемат от мъже, нямало равенство между половете. 12 часа по-късно чух, че човекът, който ще отговаря за външната политика на Общността оттук нататък, е жена. Изненадващо не само за мен и журналистите, а доколкото разбрах и за самата Катрин Аштън, досегашен еврокомисар по търговията. Разбира се, информацията от нея си я набавих чрез Гугъл. Досега не бях чувала името й. Като се поразрових още малко, ми стана ясно, че вчера не само по Дойче Веле са се възмущавали срещу възможността само мъже да управляват ЕС. Натискът очевидно е бил огромен и така се е стигнало до консенсуса. Само че на мен ми е интересно трябва ли бъдещето на ЕС да се свежда до чиста математика? До разпределение на ръководните места по някакви критерии, гарантиращи липса на дискриминация - възраст, пол, политическа принадлежност, етническа принадлежност, националност... За този пост ни трябва: "Германка, на около 45, християндемократка, най-добре хомосексуална" примерно. Това не е ли лицемерно? И не спъва ли работата на институциите? Ако един мъж е по-добър от една жена лошо ли е той да бъде предпочетен? Или аз разсъждавам предателски спрямо собствения си пол?

Пас

За пръв път, откакто навърших 18, не гласувам на избори. Въпреки че избираме кмет на града, в който живея вече 23 години, въпреки че това е важен орган, от който зависи много, въпреки че ще има избран със сигурност със или без мен, въпреки че избирателното право на жените е отскоро и за него са се борили и умирали, въпреки че презирам всички, които не намират време да гласуват, аз днес не гласувам. Цялата ми желязна логика досега беше, че независимо за кого, трябва да се гласува. Днес си изневерявам сама. И няма да го направя, защото повече от всякога просто няма за кого. Изкуствената битка по повърхността ГЕРБ–БСП отдавна ми звучи като изкуствената пропаганда в някои роман на Оруел. Подставените лица в кандидатите и на двете страни ме отвращават. Не искам да гласувам за БСП, гласувайки за Кадиев /въпреки че уважавам образованието и идеите му/, нито за Бойко Борисов, гласувайки за Фандъкова /която за мен не е подходяща за кмет на София/. Не искам да гласувам за подкрепения от Зелените Теодор Дечев, защото ми е смешен. Не искам да гласувам за разни малки нелепи партии от изкривен нихилизъм, нито за кандидати, издигнати от хора с психични проблеми. Днес ще гласувам за ниската избирателна активност. Не че очаквам да трогна някого. След 2 години ще го мислилм пак.

KADIEV.BG

Това е билборд на кандидата на Коалиция за България за кмет на София. Не сте много наясно с изборите? Вие сте над 60? Трудно можете да си представите какво е интернет? Изобщо не знаете как се отваря интернет страница? Почти не можете да четете на латиница? Е, не се притеснявайте сега, де. Да не сте единиственият, я! Обикновено гласувате за БСП, нали? В това няма нищо лошо, разбира се. Интересно обаче как от този предизборен плакат ще научите името на вашия човек... Защото него просто не го пише. Хмм.

Добро утро, посткомунистически свят!

Не си спомням 10 ноември 1989. Била съм едва на 3. И все пак винаги изтръпвам, когато чета за падането на Берлинската стена. Това сигурно е било най-силната емоция на цяло едно поколение, най-истинскaтa, най-идеалистичнaта, изпълнена с огромни очаквания. Хиляди хора се събират, за да разрушат символа на разделението. След свободата и еуфорията обаче идва отрезвяването, което сивее на фона на розовите планове. Това съвсем ясно си проличава, ако изместим камерата малко по- на изток и стигнем до нашата България. Демокрацията е сладка за известно време. Но постепенно на нея се гледа с все повече недоверие, с почти лошо око, докато не се превръща в мръсна дума. Тук и без това имаме опит с потъпкване на ценностите и разочарование след сбъдване на мечтите /поне ако съдя от творчеството на Вазов след Освобождението/. Така че Прехода се възприема едва ли не като най-черна точка в българската история, сякаш сме забравили, че той е продукт на 50 години тоталитаризъм. Харесва ми какво бяха написали L'europeo в броя си, посветен на 1989, цитат от Милош Форман.

„Сега в посткомунистическия свят хората са малко объркани. Наистина трябва да решите къде искате да живеете: в джунглата или в зоопарка. Защото, ако ви тегли към красотата, ако обичате свободата, джунглата е вашият свят. Но там сте в опасност, трябва да споделяте живота си със змии, акули, пиявици. Ако предпочитате сигурността, вие се нуждаете от зоопарка. Там сте защитени. Всеки ден имате малко храна. Но живеете зад преграда и мечтаете за прекрасната джунгла... Ще се изненадате да разберете колко много хора предпочитат да живеят в зоопарка.”

Перфектно се връзва с моите досадни мрънкащи съвременници, които си искат зоопарка обратно. И си спомнят сирене "Крема", което наистина тогава беше по-вкусно, но пък забравят опашките за тоалетна хартия.

Днес в София не съм чула да има митинг, манифестация. Първо реших, че така и трябва - все пак този род събития са по-скоро типични за тоталитарното общество, отколкото за свободното. Свободното манифестира свободата си всеки ден, ходейки по улиците, пътувайки, четейки, говорейки. Но означава ли свободата забрава? Затваряне на очи? Тотален капитализъм до степен пълна липса на време за идеализъм? Не трябва ли годишнините от 10 ноември 1989 г. да се почитат със същото уважение, което отдаваме на 3 март? Хубаво е, когато един човек забравя лошите моменти от живота си, но когато един народ го прави, това е глупаво и опасно. Защото лесно може да допусне същите грешки..

106-те дни - мнения

"07.11.2009 09:17
plamen_penev Пловдив, България Ха-ха-ха! ГолЕм смЕх! Не били предупредили бандюгите, че ще им пратят онези маскираните с пушкалата...
А Борисов е мъжко момче! Малко е неадекватен, няма спор, но в момента България има нужда точно от такъв "неадекватен" човек ... не от напудрените защитници на "човешките права" ... на престъпниците."

Копи-пейстнах коментар във вести.бг под статия за задържани в Русия българи. Ясно изобразява всичко, което не ми харесва в защитниците на ББ.

От няколко дни се засилих да чета по-политически новини след дълга пауза. Конкретният повод бяха изминалите 100 дни от началото на управлението на кабинета Борисов и най-вече темата на Капитал от миналата седмица. Тя предизвика буря от коментари в capital.bg. Като цяло коментаторите заемаха две позиции. "Бойко е добро момче, иска да направи нещо, евалата, може да не знае езици, да не се държи като политик, да прави нелепи изцепки, но пък вие (лояласали, нафталинови творения на прехода, псевдо интелектуалчета, изостанали напълно от модните тенденции в политиката, жалки комунистчета или костовистчета, все тая) тези слабости сте длъжни да му ги простите и да го уважавате, защото е дошъл да ви спасява лично в най-лошото време. Другите пък сложно обясняваха, доказваха и опровергаваха, мъмреха и назидаваха, като основната им теза беше: "ББ ни излага, манипулира медиите, Капитал манипулира нас, ние не сме тъпи, няма да ни хванат за канарчета" и т.н. мненията са достъпни за всички, които искат да проследят тази чутовна форумска битка. Вторите се изразяват сложно и с чувство за превъзходство. Първите пък са по-безцеремонни, по-категорични. Все едно се е родило ново гласуващо поколение в България. Такова, което досега не се е интересувало от политика, състоящо се от млади хора, склонно към изграждане на култ към ББ и отричащо всичко в политиката до юли 2009 г.

Няма какво да се лъжем. Моето мнение не се различава много от това на втората група. Скоро няма да успея да преглътна образа на ББ, въпреки че донякъде се научих да го уважавам. Но особено бях разочарована от статията на Капитал не защото видиш ли си позволяват да имат мнение, различно от моето, а защото се опитват да го наложат по много елементарен начин. С нехайно махване на ръка те /според запознати - самата Галя Прокопиева/ принасят в жертва критиката към най-големите недостатъци в характера и начина на поведение на Борисов, за да изтъкнат плюсовете му. Което пък създава у читателя някакво глождещо съмнение, че нещо не е наред в новата политика на вестника. Статиите там все повече ми приличат на мненията на разни Пламен-Пенев-ци - ББ може да е неадекватен, ама е мъжко момче (удивително).

За съжаление форумът на Капитал под статията за управлението на ББ изцяло копира политическата реалност в България. Хората отново са разделени на две в политическите си виждания, както и през по-голямата част от т.нар. преход. Само че сега вижданията им се сблъскват върху една съвсем тънка и посредствена плоскост: ЗА и ПРОТИВ Бойко Борисов. Алтернатива няма.

ПС: Препоръчвам много коментара на Веселин Стойнев, написан за в. Култура и публикуван в Медиапул. Нямам представа кой е този човек, но му завиждам, че той е написал този забавен анализ.

Шварценегер акростих

Най-вероятно това е било големият скандал на миналата седмица, но аз чак сега попадам на него. Когато ми казаха, че Арнолд Шварценегер е напсувал политическите си опоненти, някакси изобщо не се учудих. Впечатлих се обаче, когато се оказа, че го е направил по-толкова... деликатен начин. Когато намерих какво не е наред в това писмо, се почувствах все едно съм решила много сложна кръстословица.

Welcome to НСС

Преди 2 дни бях на практика в следствието в София. Имаше някаква безумна лекция на зам. директора, която беше нещо като "10 лесни стъпки към пълна политическа некоректност". Примерно "едно време гледахме да не назначаваме жени, защото като се окаже на нощно дежурство, току виж сме пропуснали някое убийство - хъ-хъ-хъ".

Заведоха ни и в ареста. На един от етажите се правел ремонт и там нямаше задържани, така че спокойно можехме.. да потънем в атмосферата. Полицаят, който ни пазеше, заяви, че това, което виждаме било лукс в сравнение със ситуацията по другите етажи. Само да отбележа - банята и мивката са в същата стая, в която са и трите легла. Одеала рядко има. Ако има пък, не мисля, че някой би искал да ги пипне. Прозорци има, но стъклата са замазани и не се вижда абсолютно нищо. Има някаква стая, която явно се ползва за готвене, а върху огромната тава, която беше зарязана там, личаха следи от последните 20 манджи, готвени в нея. Няма да продължавам. Ще пропусна и онази гняс между решетката и прозореца.






Та въпросът ми е как като престоиш дори една нощ там /получиш и бонус - недоброжелатени съкилийници и пазители на реда/ няма да ти се прииска още на другия ден да извършиш ново престъпление. Ей така - просто, за да прее*** системата. Да не говорим за варианта да носиш нещо нередно в чантата си, което примерно някой приятел ти е дал заедно с носните кърпички и телефона си. И да се озовеш там. В БГ презумпцията за невинност рядко се зачита, но дори и виновността да е напълно доказана, никой не заслужава подобно отношение.

След две седмици сме в затворите. Чудя се какво ли е положението там.

Софийските подлези

Вчера ми обясняваха защо в малките подлезчета из София вече няма охрана от "Егида", но аз така и не разбрах. Били се разбрали със Столична община да охраняват, ама срещу това да получат правата върху всички рекламни билборди около подлезите, после дошъл Бойко Борисов и нещо не се доразбрали и т.н. подробности. Това, което ми е ясно е, че от около 2 години подлезите пак са заприличали на това, което си спомням от детството си през смутните мутренски времена в началото на 90-те. Не знам какъв е проблемът на "Егида" и "Столична община", но по-добре да го разрешат по някакъв начин, защото дори и някой възрастен чичко да си седи кротко в кабинката, пак създава някакво усещане за спокойствие. А когато и него го няма, няма и осветление, нито покритие, а подлезът продължава да е пълен с всякакви тунелчета и вратички, в които всеки може да се прикрие успешно, преминаването е доста неприятно. И все пак - когато най-близкият цивилизован подлез е на 10 минути, обикновено все пак избирам 30 секунди дискомфорт.