This is it Movie

Предполагам, че рекламната кампания на Сони не е подминала и вас, така че няма как да не сте чули, че миналата седмица излезе "This is it" - документалният филм, който показва последните дни на Майкъл Джексън по време на репетициите за 50-те му концерта, които трябваше да се състоят това лято и есен в Лондон. Краят на историята е ясен на всички, които през последните 4 месеца са живяли сред хора /достатъчно е да напишеш само "mi" в гугъл и първото предложение, което излиза, са 266-те милиона резултата, препращащи към Джексън/.

Отидох да гледам прожекцията с много хора, повечето от които не знаеха нищо повече за краля на попа освен белите чорапи, бялото лице и "Billie Jean". И това, от което те останаха най-впечатлени, не бяха нито визуалните ефекти, нито танците, нито музиката въобще, а фактът, че Майкъл Джексън дъвче дъвка, докато говори, лигави се и въобще се държи съвсем обикновено с всички хора около себе си. Филмът го показва нормален, а не като някакъв особен вид извънземно, за каквото го мислят повечето хора.

Най-странното в него е разликата между сценичното му поведение и реалното. Докато при първото излъчва някакъв особен вид енергия, самоувереност примерно, то през останалото време стои с леко прегърбена стойка и очевидно не може да намери място за ръцете си, докато говори с непознати хора, като някакъв срамежлив първокласник.

This is it не е нито сълзлив, нито холивудски. През цялото време през ум не ти минава, че на екрана е сниман човек, който 5 дни след снимките на филма ще умре. Всичко е адски енергично и поне аз едва се сдържах да не скоча да пея и танцувам. Освен репетициите се показват кратки диалози, разни хора, които хвалят Майкъл и други, които обясняват колко се гордеят, че работят с него. Показват се и снимките на три 3-Д клипа, които са били планирани за турнето - нови версии на Thriller /с мъртъвците, които излизат от земята/, Earth Song и Smooth Criminal. Има и едно уникално изпълнение на I Just Can't Stop Loving You, което е най-ценната част от филма в чисто музикантско отношение.

За разлика от последните му два концерта - през 2001 в Ню Йорк, тук Майкъл изглежда определено доста по-добре, като изключим, че е адски слаб. Музиката му звучи спокойно, с много джаз елементи, очевидно не си е поставял за цел да танцува и пее като едно време, а го прави, защото му доставя удоволствие. Което прави филмът много приятен и неминуемо повдига много въпроси за смъртта му.

Препоръчвам го на всички, дори на хейтърите. Това са разумно вложени 7 лв.

Т'ва новото поколение начи

Действието се развива преди около две седмици. Гара "Север" в Пловдив. Това е леля Николинка, доколкото разбрах от случайно минаващия покрай нея съсед. Заедно трябваше да пътуват до селото си, някъде около Карлово. Той предложи да седнат да си лафят, но леля Николинка отказа. Беше заета да раздава възпитание... с изпитателен поглед. Опита се да въведе и чичо Наско (вляво-седнал) в аферата, но той отказа - боляли го краката от мускулна треска. През уикенда обикалял Родопите за манатарки и сърнели и имал мускулна треска. Леля Николинка обаче не пожела да чуе историята му, а продължи да се взира нервно пред себе си. Обектът - група тийнейджъри от съседно до Пловдив село, които за уикенда пък били на екскурзия в Пловдив (в средата). Те даваха мило и драго леля Николинка да продължава да ги гледа вторачено. И се раздаваха като за последно. Подритваха се, говореха си на копеле, спореха миналата нощ кой най-много водка е изпил, слушаха хип-хоп от телефона си, някои, особено бунтарски настроени - пушеха и плюеха в краката си. Леля Николинка нищо не каза през цялото време. Наблюдавах четиридесет минути, докато ми дойде автобусът. Като се качих тя още беше там, права, въпреки че беше обяснила на чичо Наско колко много кръстът я стягаше в еди-коя си област. Отвреме навреме само поприцъкваше с език. И си я заснех. Да си имам пример за непримиримото желание на различните поколения да се дразнят помежду си. Което очевидно им доставя някакво особено удоволствие. На едните да се правят на свети води ненапити, а на другите - на по-тъпи, отколкото са.
Лошото е, че съм се хващала и от двете страни. Остарявам ли:)

Салата "Айсберг"

Вероятно това не е най-хубавата снимка, която можех да направя на новата ми любима салата "Айсберг". Но моля да бъда извинена, защото нямах време за фотосесии. Освен това салата "Айсберг" е свикнала на подобни унижения. Хората я мислят за зеле и пренебрежително я подминават в супермаркета. Защото не просто прилича на зеле, ами и струва три пъти по-скъпо от него.

Всъщност салата "Айсберг" е вид зелена салата /което пък за пореден път повдига у мен въпроса каква е разликата между салата и маруля и защо хората не са измислили друга дума при положение, че салатата си е салата, а не вид зеленчук/. И освен това е много вкусна.

За разлика от обикновената зелена салата/маруля не е пълна с буболечки, мини охлювчета и обикновени гасеници, а е чиста, което е за предпочитане, въпреки че е и показателно за изкуствеността й щом дори гъсениците не я желаят. Ама в крайна сметка харесвам големите градове, част съм от "пластмасовата цивилизация" и, наречете ме повърхностна, но предпочитам храната си изкуствена, отколкото пълна с безгръбначни.

Отклоних се от темата обаче. Салата "Айсберг" струва около 2 лв., а от нея може да се приготви количество като от примерно две марули, които през този сезон са около левче. Може да бъде намерена в големите супермаркети. В моя случай - Била под СУ. Върви с авокадо, краставици, зехтин, сол, лимон, черен пипер, червено вино и зимно настроение.

Фандъкова върсъс Уинтър

Стилна, проверена и удобна за поддържане... прическата на Анна Уинтър вече и у нас:)

Тикви

Pumpkins on sale
Originally uploaded by aremac

След повече от месец почти плътно отсъствие от София, свързано с учене за извънредна сесия и последвано от старта на позакъснялото ми лято, най-сетне съм тук за дълго.
През цялото време бях постоянно обливана от вдъхновение за писане, но наоколо нямах бели листа и резултатът е напълно празен "септември 2009". Промяната е, че имам нова работа, която вече не е свързана с новини и нон стоп висене пред компютър, така че блогът може би ще позападне или просто ще се промени. Трябва да отбележа, че до вчера например не знаех кои са кандидатите за кмет на София, че Соломон Паси няма да става шеф на НАТО и че Обама сериозно е взел Нобелова награда за мир, а не е просто опит за сензация от 1-ва страница на 24 часа.
Затова пък днес открих, че на мойта улица вече има мекичарница, а голямата купчина дини на кварталния пазар е заменена от тикви. Което като се замисля е един от хубавите признаци на есента. Има нещо симпатично в тиквите!

2 песни 1 китара

Хм.. не.. наистина китарите звучат еднакво.

Няколко софийски детайла

Всъщност три. Три клишета.

Първо - няма лоша реклама. /Има разсеяни дюнер-босове/.





Второ - хората започват да оценяват наистина хубавите неща, когато ги загубят. /До преди това ги зарязват по тротоарите и не си представят колко ще им липсват през есента, като лятната еуфория отмине/.


Трето - времето е пари. /Особено неприятно е, когато ти се налага да чакаш нещо, което дори не фигурира в плановете на Столичен автотранспорт/.

Виктория Бекъм он дъ мейкинг

Стартира нова продукция на бТВ...

Напълно нов, несъздаван до момента формат...

Документалното риалити от 13 едночасови серии...

Епизодите ще въведат зрителите в личните пространства както на някои от най-популярните, така и на по-малко известните на медиите...


футболни половинки у нас!!?

Шоуто ще разказва за емоциите, амбициите и предизвикателствата, които съпътстват живота им?

Каква е дозата светски блясък и каква - дозата очакване и самота???

Хаха прочетох го до края, за да намеря уловката. Такава няма. Те са сериозни!

:)

Тудум Тудум

Ако трябва да сме съвсем точни, тазгодишният Спирит ъф Бъъгъз не започна на 14-ти по план, а 24 часа по-рано - в нощния влак София-Бургас.

Още час преди тръгване на Централна гара са се струпали стотици муадежи, придърпващи последни цигарки и борещи се за вниманието на лелката в единствената лафка, предлагаща алкохол. Всяка компания крепи презаредени с батерии колонки, самари и дъски за поредната нова водна мода. Държат се неприлично и изпадат в умиление всеки път, когато случайно срещнат в тълпата познато лице.

Тамън да съжаля, че не съм си взела билет за някой спокоен сутрешен автобус и се сещам, че и аз още не съм толкова остаряла. И за пръв път излизам от ролята си на отчаян борец за сън в БДЖ...

Както на фестивала, и във влака имаше "сцени" с различна музика - дръм ен бейс, рок, реге. Единствено чалгата беше подложена на засилена дискриминация, когато някъде след Карнобат се качи група летовници и се пробва да увеличи звука на музиката си.

Малко след 1 ч. кондукторите се отказаха да упражняват контрол върху билетите, алкохола, цигарите и въобще всичко, което може да бъде контролирано и повече не ги видяхме.

Въпреки неприятния си навик, пушачите се отличаваха и с изострена съвест. Когато вратите в междувагонното пространство се отваряха на някоя гара, младите нарушители на реда, ги задържаха с крака, сакове и случайни прътове, така че те оставаха отворени и правеха течение. А разни мацки, придали си максимално бунтарски вид, изкачаха на стълбите в движение и отдаваха телата си на нощния вятър.

Когато минахме гара "Стамболийски" изведнъж забелязах, че хората се струпват около вратите. В този момент си дадох сметка и че бирата ми върви на към свършване. Трябваше ми още миг да свържа двете в едно и... вече и аз се бутах за максимално близко до изхода място. Само секунди ни деляха от гарата в Пловдид и 10-минутната почивка. Тук искам да си представите в близък план напрегнатите присвити очи на хората около мен. И на забавен каданс отварянето на вратите... И...

Нямам време да се ориентирам. Просто следвам тълпата. Виждам русото момиче, с което сме се крили да пушим в тоалетната преди малко. Хваща шорткът през самата гара. Ярката светлина заслепява очите ми. Тичам неизменно по петите й. Не я изпускам. А тя се шмугва между хората и разбутва сакове и дебели лели по пътя си. Излизаме от залата. Остава съвсем малко. Почти я настигам. Изпреварвам я. И.. ДА! "Едно шуменско, ако обичате."

10 минути по-късно продължавам блажено да пътувам в "тудум тудум"-такт и да зяпам през прозореца. А ТЯ, почива блажено в скута ми:)

И горе долу в този стил до към 4. После успях да заспя. Въпреки че един регефен със зеници като след очен преглед считаше за свой дълг да крещи в ушите на всеки посмял да заспи във вагона му.

Събуждането е дълго и мъчително. Слънцето тамън е изгряло. А някой лъже, че още не сме пристигнали. Хората успяват да напуснат влака след дълги увещания на кондукторите. И тук ни чака първата неприятна изненада: "БАБИТЕ!".... "НЯМА ГИ!"

Сещате се. Винаги те чакат на гарата, дърпат те и ти предлагат стаи за малко пари. Това не са обикновените баби, които си свикнал да виждаш из България. Гостоприемни и мили жени, предлагащи ти мекици за закуска и туршия за вкъщи. Те са един съвършен продукт на капитализма, който съществува у нас много преди 90-та. Знаят си интересите, преследват ги до последно и винаги ще те чардж-нат за счупения капак на тоалетната чиния дори и да нямаш нищо общо с него.

Този път обаче е различно в Бургас. Бабите са се надули. Не си вдигат телефоните, оставени за връзка в "Ало Бургас". А дори, когато го направят, се отнасят изключително подозрително към теб. Всички са в Бургас от днес. От днес София е Бургас. А София от друга страна е... знаете... голяма.

Сядаме унило в кръчмата на гарата. И докато сърбам кафето си, изумено осъзнавам, че около мен се поръчват "Тройка кебапчета и бира". Все още на никого не му пука къде ще спи тази нощ.

Ревю по соц

"Колкото и знаменити да са актьорите обаче, колкото и вещ професионалист да е режисьорът, толерантен - продуцентът, изобретателен - майсторът на трикове и спецефекти задачата да се заснемат "пътеки със сърца", да се пресъздадат "трансцедентно" битието във всички корелати на неговите форми и явления; концентричните кръгове на Времето, в които човешкият живот се вписва като арабеска от трептения и ритми; онази, също тъй невидима, реалност, за чието овеществяване още не е изнамерен прибор, където волята на хората програмира сънищата им и е възможно "спирането на света", т.е. каптирането на сетивните възприятия във все по-дълбокото русло на обогатената от тях психика; безтегловността на егото, затворено в орбитата на едно банализирано ежедневие, неосмислено от творческа удовлетвореност, надали е по силите на "шестото изкуство" и несъмнено книгите на Кастанеда фигурират сред твърде малкото на брой бестселъри в САЩ, пощадени от пренасяне на екран, филмов и телевизионен." - е едно единствено изречение, поднесено заедно с още много такива на общо 20 страници. Цел: да изясни смисъла и качествата на "Пътуване към Икстлан" (?)

А най-ужасното е, че е излязло изпод перото на преводачката на "Пипи". Четох го 10 пъти един след друг в търсене на основния глагол и чак след като го написах тук, го открих! Оказа се "е".

За последно бях толкова впечатлена от предговор, когато след като прочетох "1984", уплашена и разкъсвана от съмнения дали да не я изхвърля някъде надалеч, установих, че предговорът е писан от Волен Сидеров...

Море от любоф

Ако сте се борили за любовта на човека до Вас или животът Ви е изправил пред тежки изпитания, участвайте в конкурса на бТВ и "Море от любов", изпратете историята едикъдеси... и спечелете... тадададам - гостуване в "Море от любов"...

Тази реклама по Джаз ФМ ме преследва от няколко дни. Явно се е изчерпала схемата със събиране на капачки и изрязване на вестници. Вече искат от нас историята ни! А най-странното е, че някои си я дават като едното нищо.

Из бТВ.бг:

"Аз станах студент в СУ, а той стана международен шофьор, но въпреки всичко си имахме огромно доверие и намирахме време и начин да се видим и да се гушнем..."
"Д. работи в склад за здравословни храни в гр. Пловдив, а аз работя в съседен офис. Понякога искам сърцето ми да е писмо или дори само ред, за да прочете как се чувствам..."
"на този рожден ден брат му ми удари жесток шамар, защото аз съм била *** и така нататък. Сбиха се и най-голямото очарование беше, че той остана до мен и се чудеше как да ме успокои. Осъзнах, че не съм му безразлична..."
"Единственият човек, който ни прави проблеми и до ден днешен, е бившата жена на приятеля ми. Тя не можа да понесе раздялата, въпреки че тя е виновна за нея..."

Чудя се колко точно трябва да ти е доскучало от живота, че да тръгнеш да пишеш подобни писма по медиите?

(Не)зависимите медии

В правителствен вестник ли се превръща "Капитал"? И ако не - защо си позволява да пуска манипулативни и непоследователни материали? Съвсем лесно можем да сравним още две статии в същия брой: "С микрофон и пагон" за журналистите-бивши сътрудници на Десе и коментара към нея. Статията за Божидар Димитров, най-скандалната и спорна личност в новия кабинет, с неясни функции, с абсурден ресор от гледна точка миналото му /да се грижи за хората, в мнозинството си избягали от България заради репресивния апарат, от който той самият е бил част/ оспорва обвиненията към него и го описва като човек мил, сърцат и т.н., включително авторът си позволява да цитира разработка за него, че не се интересувал от жени. Какво общо има това с факта, че той е сътрудничил на ДС не става ясно. Не би ми пукало изобщо, ако статията беше написана от Валерия Велева за Труд, но Капитал за мен е институция. Изградил е мнението ми по много въпроси, спокойно мога да кажа, че се доверявам почти на сляпо на всичко, което пише там и от което аз не разбирам. Това се дължи на простия факт, че нещата, от които горе долу разбирам, винаги са били представяни ясно, точно, нескучно и с чувство за хумор. И затова вчера не можах да повярвам, че изданието му е отредило две страници. Дори е поместена снимка, на която той стои зад пълен с фасове пепелник. Това поне можеше да се избегне. И това на фона на цялостното отношение на вестника към Десе и дори към самия Димитров.
Карикатурата е на Капитал и върви с текст под снимка: Сътрудникът на ДС Божидар Димитров ще е министър без портфейл и ще отговаря за българите в чужбина. Буквално.

Сътрудниците на Десе може би не са били до един някакви злодеи. Може би дори самият Димитров не е съзнателно лош човек. Но ако признаем, че хора като него имат моралното право да заемат високи постове след идването на демокрацията, то не виждам проблем насилствено потурчен българин по време на Османското владичество да беше станал патриарх след Освобождението. Тук не говорим за добри и лоши хора, не говорим за разкаяние и зависимост. Говорим за принципи. И Капитал тази седмица изневери на принципите си.

Надявам се да се поправят, защото едва 24 часа след публикуването на статията, тя има над 100 коментара и в голямата си част далеч не са позитивни.

Аларми

Алармите са сооу 90-те, бате! Алармите са досадни и безсмислени. Ясно? Тогава защо по дяволите продължаваш да ги ползваш и ме побъркваш всяка нощ? Знаеш ли, че снощи в 4 часа, когато една светкавица тресна блока ми, тъпата ти аларма се включи? Знаеш ли, че не спря в продължение на 53 минути? Да. Гледах си часовника. И знаеш ли защо? Защото, да, не спях през цялото време. След дълъг гаден ден и преди още един такъв дълъг гаден ден. Това е първата година, в която съм в София през август и работя. А ти въобще не ми помагаш с ужасната си фалшива аларма. И знаеш ли какво - самият факт, че тя не спря 53 минути говори, че ти е напълно ненужна. Защо в 4 часа не излезе да видиш какво става? Можеше някой в този момент да ти сваля кичозните джанти, да ти вади чалгарския плейър, да отиде да го продаде в някоя заложна къща на Мария Луиза и после да се върне и за вътрешната гарнитура с леопардови шарки. Аха, не ме гледай тъпо. Вчера си представях хиляди варианти за изкормяне на сърцето ти през устата. Обаче така и не събрах силите да дойда да те търся. Още веднъж и имай предвид, че този път нищо няма да ме спре. Може да ти е смешно обаче няма нищо по-лошо от мен събудена не на време. Трябва да бъдеш забранен със закон - ти, тъпата аларма и онези две кучета в съседната къща, за които пък съвсем не ми се говори. Чувствай се предупреден!

Чалги

Абе тази история с чалгата почна да излиза извън контрол. Известно ли Ви е, че новата песен на няква си Емануела се казва "Духай". Възмутена съм.

Саша Барон Коен - будната съвест на нашето време

Редовият зрител на новия филм на Саша Барон Коен най-вероятно счита този културен феномен за принизяващо материалистичен, но мога да го уверява, че това е невероятно произведение на биохимията, биофизиката, неврофизиологията и невропсихологията. Бруно е завършен продукт от общественополитическата действителност на своята епоха, ярка сатира на съвременните нрави, образец за проява на истински актуално и народностно изкуство. Онова, което всъщност го превръща в съвест на епохата, е всеобхващата суета на модерния социум. В поредния си филм Коен се възправя срещу дехуманизиращата същност на едно общество, което превръща човека в машина за пари.

(Ахамм - преписано е от няколко кандидатстудентски теми за "Разни хора, разни идеали" на Алеко Константинов.)

Освен че е съвест на епохата, Бруно е готин. Бруно се ебава с всички табута в модерното общество. Довършва всички изречения, които нито един американец не би казал. И стъпква с лачените си обувки цялата политическа коректност на модерното общество. Ал Кайда, афроамериканци, гейове, Анджелина Джоли, Дарфур, СПИН, Боно, Булимия, Хитлер, абе няма спирачки. И да, адски невъзпитано е, неморално, неприемливо, цинично, прекалено. Ама е забавно. И не мога да кажа, че не се забавлявах, докато го гледах.

Бруно към член на терористична групировка: "Al Qaeda are sooo 2001."
Бруно на въпрос как е осиновил африканче: "Swapped him for an iPod"
Бруно към група военни, недоумяващи какъв е този смешен колан "Dolce and Gabanna, helloоо?"
Бруно към американски ловец: "This is such a "Samantha"-thing to say", препращайки към Секса и Града.
"Look at the evil people in the world, Saddam Hussein, Hitler, Stalin what do they all have in common? Moustaches!"

И един, който не съм го чула от филма, ама го прочетох днес някъде. "Do you think if house music was around in the 30's World War II would have even happened? The rise of club music, the fall of apartheid - coincidence or not?

Филмът трябва да се гледа няколко пъти, най-вече защото акцентът му е ужасен - комбинация примерно от холандското "зи", немското "в" и арабското "р".

А иначе, докато си седях в киносалона група от около 5 човека на моята възраст демонстративно се изнесе след 30-тата минута. Само отбелязвам.

Абе забравих си любимия цитат: "Ich was going to become famous by solving a world problem, but which one. Clooney's got Darfur, Sting's got the Amazon and Bono's got AIDS."

Pulp - This Is Hardcore

Делян Пеевски vs. Корупцията

Ако някога ви хрумне да напишете в гугъл "Делян Пеевски" и "корупция", ще ви излязат около 2600 резултата. От днес те са нараснали още. От днес този приятен младеж вече е не просто човек, който се свързва с думичката "корупция". От днес той е член на парламентарната група за борба с нея. Припомням, че Пеевски беше уволнен от поста зам. министър на вече закритото министерство на бедствията и авариите след грандиозния скандал между Р.Овч. и Ангел Александров в "Булгартабак". След като Станишев го разкара поради дефицит на морал, той бързо-бързо го върна на същата длъжност. Въпреки че не стана ясно как за краткия период Пеевски е успял да си набави липсващото качество. Майка му - Ирена Кръстева пък през това време купуваше медия след медия - Телеграф, Монитор, Политика, Тв7, Експрес преминаха в нейно владение. Дори направи с Правителството и онази мътна сделка за сградата на НАП. Тя май ще бъде отменена. Но едно е факт. Пеевски е последният човек в тая държава, който има правото да участва в нещо, което се бори с корупцията, камо ли пък комисия в Парламента. Баси. Уточнение - кандидатурата му беше отхвърлена.

Проф. Агент за българите в чужбина

Чудесен текст на Атанас Чобанов за бъдещия министър без портфейл Божидар Димитров. Толкова хубав, че няма нужда от коментар. Според мен е важно да се прочете, защото за разлика от мен, авторът е намерил най-добрия подигравателно-интелигентен тон, за да разкритикува известния в средите на ДС агент Кардам, Тервел или Телериг. За разлика от него, аз току що щях да стигна почти до бой с един колега по темата "Проф. Димитров". Проблемът е мнението ми, че изказвания от типа "Македония е наша" и "България на три морета" звучат по един начин в кръчмата и по съвсем друг, когато биха идвали от най-висш орган на власт. В крайна сметка се стигна до убийствения аргумент, че съм прекалено малка и глупава, за да изразявам мнение...

И още една добра статия от български журналист за Дойче Веле.

Снахи

Ако има причина снахата на Киров да не бъде в Парламента, то тя си проличава изцяло в това интервю, направено от 24 часа с обратната цел. Едно загатване за някаква политическа идея не открих в него. Журналистът можеше да попита нещо за бъдещето на България, за работата й в НС, за всякви там бъдещи творчески планове.. Но не.. само оправдания. Това, че си помагал в някакъв щаб все още не значи, че ти се полага място във висшите държавни органи.

Още едно доказателство, че с този Парламент много проблеми ще имаме. И то съвсем скоро.

Парфюм

Като изплашени до смърт очи, листенцата се задържаха за миг на повърхността и побледняваха на секундата, щом бъркалката ги потопеше и топлата мазнина ги обгърнеше... И... не мъртвите листенца ухаеха, ухаеше самата мазнина, която бе обсебила аромата на цвета.

Хаха, Парфюмът може да не е най-силната книга, която съм чела, но вече всяка сутрин, докато се мажа с разни всякакви миришещи неща, се чувствам гузна за мъртвите листенца. Понякога само едно добре написано изречение може да промени гледната ти точка върху част от живота, колкото и малка да е тя.