I don't sing it if I don't mean it

Няколко клипчета от CNN, които след близо 12 ч. гледане ми се струват най-интересното.

I don't sing it if I don't mean it


Реакция в Лондон


Не мога да повярвам колко дълго е продължил разговорът и че през цялото време не се споменава името.


Може би последното видео

50 години самота

Стоя на бара, а до мен някакъв пиян мъж излива половината си чаша на пода. Майкъл Джексън е умрял, казва той. А всички наоколо мислят, че се бъзика. Действието се развива снощи. А половин час по-късно съм вкъщи и гледам CNN, уикипедия вече пише Michael Jackson (1958-2009). Онзи се оказа прав.

12 часа по-късно все още ми е трудно да повярвам, че е възможно да се е случило това. Не е да не съм го очаквала, но не и днес. Не така. Дори съм си мислела, че за него щеше да бъде много по-добре да беше умрял в пика на кариерата си от свръхдоза, като Кобейн, като Меркюри, като Морисън, когато беше млад, хубав, всички го обичаха, пресата беше с него, а не да търпи това, което му се случи по-късно. Сега си давам сметка, че не е така. Дори и днес, когато дори и аз почти бях спряла да го слушам, загубата е огромна.

Коментарите валят. Оказва се, че повечето хора в крайна сметка са го уважавали, смятали са го за велик изпълнител. Но тъжното е, че признанието идва след смъртта. След като публиката го е въздигнала на най-високия връх на популярността, пищяла е, припадала е, купувала е албуми, билети и ... после го е изоставила там сам. Майкъл Джексън според мен беше от най-самотните хора в света. Джон Ленън беше казал веднъж: "В крайна сметка се прибираш сам и не можеш да си напълниш леглото с фенове". Мисля, че това с пълна сила се отнасяше и за него. Хората го обвиняваха, че е странен. Но, момент! Какъв се очаква да бъдеш, когато са те пуснали на сцената на 6 години и оттогава животът ти е само репетиции. Когато не можеш да излезеш на улицата, без тълпа нахални фотографи и пищящи тийнейджърки да те подгони. Тук не става въпрос за Риана примерно, 2 години и дотам. Става въпрос за един цял живот, в който практически няма човек на света, който не би могъл да те разпознае, ако си на плажа до него и разсеяно си бъркаш в носа. По форумите дори днес се обяснява как "тези операции, този педофил... едиквоси". Майкъл е имал много тежко акне като тийнейджър. От уникално сладкото хлапенце през 60-те, той се превръща в пъпчив хилав тийнейджър, а баща му го бие и му се подиграва за дебелия нос. В тези случаи мисълта за пластична операция сигурно не е много далеч. Витилигото е нещо съвсем различно обаче. А колкото до цялата тази "child-abuse" история - американският съд не го е признал за виновен по нито едно обвинение.

Майкъл Джексън е създателят на комерса. Но това не го прави комерс. Когато измислиш нещо ново, ти оставаш Първият и това е. Клиповете, хореографията, концертите, нищо не би било същото без него. Уникалният му талант на композитор, танцьор и певец се сливаше в едно с огромната му амбиция. Но това в което никога не е бил талантлив, беше да се прави на адвокат на себе си. И според мен нямаше нужда. Майкъл на първо място беше и човешко същество, а никой не му признаваше това право. Той не е мислел различно, ядял е и е спял като всички останали хора, дори според Лиза Мари е ругаел като всеки друг човек. Но това е нещо, за което може би и самият той е забравял, докато пищенето е проглушавало ушите му.

Не мога да си представя какво е да си отшелник, а в същото време всички да те познават. Да си невинен, а всички да те съдят без доказателства. Да правиш личен избор, а целият свят да го коментира критично. Това е трагедия. А и в последните години всичките му жалки подражатели се дистанцираха от него, да не би да им се лепне wacko-слава. Днес обаче валят трагични изявления от Бритни, от Бийонсе, от Тимбърлейк, Ашър и не знам си още кого. Дори Мадона и Лиза Мари обявиха, че не могат да спрат да плачат. Нищо лошо, разбира се, но защо никой не го подкрепи публично, докато срещу него валяха всекидневни подигравки и обвинения за какво ли не.

Резултатите от аутопсията ще са ясни късно тази нощ. Но каквото и да покаже, аз никога няма да изключа възможността и той сам да си го е причинил. Това се случи буквално дни преди началото на 50-те концерта в Лондон. 50 концерта, обявени от месеци, за които билетите са изкупени в първите няколко часа. Това може би беше наистина последното признание за него. Но и носеше огромна отговорност след себе си. Защото едно е да бъдеш отхвърлен от жълтата преса, друго е да разочароваш най-верните си фенове, когато са се надявали, че най-сетне ти ще се Завърнеш. А в крайна сметка какъв беше смисълът от това дългоочаквано завръщане? Майкъл все пак вече беше на 50, имаше куп здравословни проблеми, по едно време го возеха в инвалидна количка, срамуваше се от лицето си. Със сигурност на тези концерти той нямаше да се завърне така както очакваха всички. Не само неговите фенове, но и всички случайни посетители, отишли като в зоопарк да видят какво ще се случи. Със сигурност той е знаел колко високо е била вдигната летвата и то от самия него... Дори и да не е било нарочно, то поне напрежението е било прекалено голямо и така се е стигнало до снощи.

Много неща още исках да кажа, но вече не ми се пише.

Майкъл Джексън винаги ще бъде в топ 10 на най-великите изпълнители, независимо кои са останалите 9, каза някой днес. И аз съм склонна да му вярвам, дори да намаля бройката до 3.

Надявам се на хубав трибют концерт. Но знам какво ще стане... Достатъчно е да се сетя за концерта в памет на Фреди Меркюри. Музиката на най-великите може да бъде изпълнявана само от самите тях.

Gravity Co. ft. Веско Маринов

Малко със закъснение намерих съобщение в Дарик относно закриването на еврокампанията на ГЕРБ. Останах впечатлена от избора на музиканти, подгряващи публиката между партийните приветствия преди три дни:) Вечният Веселин Маринов и... Гравити Ко.

Единият - жива соцлегенда с впечатляваща хореография, мечта за стотици жени над 60.

Другите - от големите надежди на съвременната бг музика /особено преди смяната на вокалиста/, описващи музиката си като "електро-инди саунд, с топли вокални мелодии върху пулсиращи електронни бийтове".

Обзалагам се, че докато са пишели последното изречение и през ум не им е минавало, че ще трябва да си изпълняват електронното пулсиращо инди на една сцена с Веско Маринов.

Нелепа работа. Не разбирам защо трябва да се стига до подобно унижение. Явно след като БСП заложиха на Балтазар за еврокампанията си, старите им звезди са останали безработни и са го опрели до ББ.

Явно ГЕРБ се надяват на доста широка таргет група. Но понякога именно една комбинация между взаимноизключващи се стилове отблъсква най-много. Струва ми се, че бих издържало Веско по-дълго сам, отколкото Веско и Гравити Ко. Но явно у нас подборът на изпълнители по време на предизборна кампания не е нещо, върху което се мисли много дълго. За всеки по-малко. Какво слушаш: Продиджи и чалга, ти?

БСП, ДПС, Атака аут?

Според първите прогнозни резултати и с уговорката, че вотът ще бъде повторен и на парламентарните избори, може да се състави бъдещо правителство без участието на БСП, ДПС и Атака. Което е една хубава новина. Засега.


Скала Алфа Сова МБМД Галъп НЦИОМ
ГЕРБ

25.8%
25.5 26.0 23-25 26.4 26.5
БСП 21% 19.7 19.8 19 20 19.5
ДПС 13.8% 14.1 13.5 17 13 13
Атака 10.9% 11.2 10.8 10-11 10 12
Сините 7.4% 8.4 8.2 8+ 8 7.7
НДСВ 6.4% 7 6.5 6.5 7 7.3
Лидер 5.8% 5.7 6.6 6 6.0
РЗС 4.8% 5.1 5
Напред 1.5% 2
БСД 0.7%
Защита 0.7%
Зелените 0.5%
БНД 0.5%

Данните са взети от агенция Медиапуул.

За сметка на заведението

Този билборд си мислех в началото, че е част от някаква социална кампания против трафика на хора. Първо едно полуголо момиче, а до нея - някакви хора с маски се смеят зловещо. После видях, че всъщност било реклама на Син Сити с коренно различно послание. "Господа, заповядайте, момичетата са за сметка на заведението във вторник"...

Пропаганда vs. Информация

Иван Костов разби българското земеделие, а сега предлага коренно друга теза, обяви вчера възмутено говорителят на БСП пред журналисти във връзка с предизборната програма на Синята коалиция. Аз пък останах без думи. До каква степен може истината да бъде изкривявана в България? Ясно е, че по време на предизборна кампания всеки се опитва да се прави на най-готин и да изкара конкурентите си пълни олигофрени, но за наглостта трябва да има някаква цензура. Приказката за лъжата, повторена 100 пъти, важи с пълна сила в България. Дотолкова е модерно да се плюе по Костов, че вече дори елементарни аргументи не са нужни. Защото репликата "Костов е виновен за ..." е повторена не 100 пъти, а 100 милиона пъти и каквото и да замества трите точки звучи достатъчно актуално, за да бъде истина в бг реалността. Това беше спряло да ми прави впечатление, докато не чух днес горната реплика.

Съжалявам, другари, но българското земеделие всички знаем кой го разби, кой какви земи отне преди 60 години и какви бяха върнати преди 10.

А най-тъпо ми стана за това, че никой няма да реагира. Независимо в колко медии ще се чуе тази реплика, най-много да предизвика ехидна усмивка. Дотолкова сме се примирили с лъжите, че се чудя защо БСП не си направи едно министерство на пропагандата и информацията и не си сложи някой местен Гьобелс начело.

Но за идеята ми е късно вече. Мандатът изтече, а тези дразнещи реплики носят позитивни сигнали. Уплашили са се нещо в БСП. Доказва го и антикампанията бойкостов, и свикването на пресконференции, обединяващи омразата към ГЕРБ и Синята коалиция, и реплики на разни случайни икономисти, които използват "като дойдат на власт", вместо "ако дойдат на власт". Само се чудя защо са толкова зле, че да го показват....

Емел Етем съветва

Сайтовете на български институции май са неизчерпаем извор за позаспали блогове. Няма да прекалявам, защото би умрял смисълът от блога ми. Всеки, който иска да се посмее, може спокойно да се поразходи из подходящите сайтове. Но все пак, днес ровейки се за информация за снощните земетресения, попаднах на нещо неустоимо на страницата на министерство на извънредните ситуации. Тук е моментът да отбележа, че сайтът въобще не иска да се отвори цял ден, освен с кеш от гугъл. Така че същински линк не мога да дам.

Емел Етем съветва своите нещастни подопечни как да действат преди, по време и след земен трус.

Та съветите за превантивно поведение са в този смисъл:

В къщи трябва да имате, обяснява Емел, поставени на удобно място фенерче, транзистор, чантичка за документи и особено ценни вещи, аптечка с необходимите ви лекарства, свирка, по една топла дреха за всеки, резерв от храна и вода. Фенерче и лекарство - хубаво, ама кой, по дяволите, има все още транзистор вкъщи; освен това аз лично най-ценните документи си ги нося в себе си, а не ги оставям в плик под касата на вратата за случай на природно бедствие; храната /поне тази, която не е от макдоналдс/ обикновено се разваля бързо, а силно земетресение може да няма в продължение на години; свирката... хмм. Но препоръките продължават: Закрепете здраво мебелите вкъщи, назидателно поклаща глава Етем, а зад нея Делян Пеевски потвърждава. За постигане на пълен ефект - най-добре ги забийте с гвоздейчета за паркета. Съхранявайте пожароопасните вещества и отрови в плътно затворени съдове. Ако не живеете в сеизмологичен район, разбира се разляти по пода отровни вещества не биха били проблем. Оставете свободен входа на жилището и не го задръствайте с предмети, вие клошари мизерни. Подгответе план за поведението на всеки член от вашето семейство. Освен ако истеричният смях на обявилите ви за параноик членове на горепосоченото семейство не ви разсейва. И последно - Определете лице за връзка между членовете на семейството, което е извън вашия регион. Това последното не ми е ясно. Като емтел-ът падне /както съм чувала сполучливо да се изразяват хора в Троянския Балкан/, пада за теб, а не за този, с когото говориш. Но може и да не съм доловила идеята.

Абе изобщо - гложди ме неприятното усещане, че някой ме подценява на тази страница.

?

Концертът на Депеш Мод няма да се състои, но (!) гражданите могат да бъдат спокойни, че Софийска община взима мерки във връзка с провеждането му!!!

Общинарите явно четат новините с няколко дни закъснение. От днес (2 дни след като беше официално обявено, че концерт няма да има) на официалната страница на СО наред с обичайните данни за това какво и къде ще откире ББ се мъдри съобщение, уведомяващо гражданите, че заради същия този концерт се налага промяна на движението по улиците около стадиона. На всичкото отгоре са объркали и името на групата...:


"Промяна в организацията на движение във връзка с концерт на Националния стадион „Васил Левски”
16.5.2009 г.

--------------------------------------------------------------------

Във връзка с писмо от „София Мюзик Ентерпрайсис" АД за провеждане на 18.05.2009 г. от 17.00 часа на концерт на световно известната група „ОЕРЕСНЕ МОРЕ" на Национален стадион "Васил Левски" от 08.00 до 24.00 часа на 18.05.2009 г. се забранява престоят и паркирането на пътни превозни средства по алеите около стадион „В. Левски"

Футболни несгоди преди избори

Бойко Борисов счупи крак точно преди изборите. Току що го прочетох и си казах: ау колко гаден късмет точно преди изборите. После се замислих и, че може да не е толкова лошо за рейтинга му. От общината казали, че "още утре столичният кмет ще е на работното си място и не предстои отмяна на ангажиментите му." Което пък може и да умили гласоподавателките. Един силен мъж, пострадал в мъжка игра и мъжки борещ се с житейските несгоди...

Това, разбира се, е гадна случка и не е за подигравки. И все пак - не съм сигурна в колко часа е станал инцидентът. Но от сигурни източници знам, че ББ често рита в Борисовата в работно време, а Столична община не е като да е цъфнала и вързала.

Бонус малко видео материал от бТВ с обстоятелствени пояснения и демонстрация.

До вкъщи под земята

Тази вечер, около 22ч., за пръв път се прибрах вкъщи с метро... Два пъти.

Сигурно би прозвучало странно за всеки, който не е много наясно с България и знае, че става въпрос за столицата на държава в Европа, член на ЕС. Но чак 22 години по-късно ми се предоставя възможност да се почувствам като "На Запад" и метрото най-сетне огря и моя квартал.

И така, след чаша вино и зелена салата с приятелка, изконсумирани на около половин час път пеша от спирка "Васил Левски", аз вече бях готова (!) и се отправих натам с развълнуван блясък в очите. Саундтракът беше подобаващ:



Вълнението се усещаше и бликаше на вълни от тълпата още докато вървях по "Графа". Около самата спирка се беше събрала вече солидна тълпа от хора. Млади блейдъри, байкъри и скейтъри се прибутваха нагоре надоле около новоизградените рампи. Влюбени двойки влизаха хванати за ръце през големите стъклени врати. Вътре се снимаха с фотоапарати /както между впрочем и аз/ и очакваха с нетърпение влакчето. То дойде и макар и на табелите да пишеше, че се движи в посока "Обеля", се оказа благосклонно и ме отведе директно вкъщи. Качих се и в момента, в който видях момиче да пие айсд строубъри нон фет лате от старбъкс.... нищо вече не можеше да ме спре. Сложих си черните очила, усилих музиката и започнах да придъвквам една нещастна пластмасова клечка, която така и не разбрах от къде се появи. Почти постигнах вътрешното усещане за онази Джей Ло през тежките й години, когато с последни изцедени-от-търкане-на-плочки-в-някоя-тоалетна сили, се прибирала към роден Бронкс с онзи типично отегчен събуей-вид. Казвам почти, защото когато си стигнах спирката и с възможно най-гангстерски вид се отправих към вратата, усещайки, че съм приковала върху себе си вниманието на всичките двама човека в купето, се оказа, че съм объркала посоката и вратите се отвориха зад гърба ми. Преглътнах унижението, слязох и се наложи да сваля макиажа, защото имах среща с мама и не исках да я плаша. Идеята ни беше да идем чааак до Младост, но естествено объркахме входа и отново се озовах на спирка "Васил Левски". В крайна сметка екскурзията до Младост се състоя и смея да твърдя, че си имаме едно истински романтично метро, защото на моменти то излиза над земята. И въпреки че е опакован в една синя капсула, пътникът успява да види светлините на града, блещукащи пред очите му и сливащи се в едно голямо цяло.

Хубаво беше. Въпреки че сарказмът е пропил цялата ми приятна същност, съвсем спокойно мога да кажа, че се радвам. Удобно, бързо, работи до 23.35 ч., служителите са мили и във всеки момент, който някой пиян тийнейджър реши да се направи на готин пред съученичките и да се направи, че се хвърля, един сърдит чичко се обажда и му казва да се държи прилично. Което ме навежда на мисълта, че има камери, които се гледат и възможността за гадни случки е сведена до минимум. Освен това до утре на обяд е напълно безплатно.

Има и още един плюс. Пътувала съм с метро в много градове Истанбул, Рим, Ню Йорк, но за пръв път изпитах усещането на това да знаеш под какво точно минаваш... Голямото дърво в Борисовата градина... пешеходната пътечка на Драган Цанков... Бистро "Рони" с най-хубавото шкембе в квартала... всички те са над теб и знаеш къде отиваш, а не прелистваш нервно карти в ужас да не пропуснеш спирката за прекачване.

6/5/09/Luxembourg

Въпреки че си бях обещала да не гледам записи от първите концерти на "Tour Of The Universe" на Депеш Мод, не се стърпях. И се вижда докъде ми стига волята. Точно мина първият концерт - вчера в Люксембург и аз вече преравям Ютюб. Сетлистът горе долу съвпада с този от първия концерт. Или поне в частта, която аз чаках - Walking in my shoes, A question of time, Never let me down again и, разбира се, Stripped. Много нови песни. И очаквано откриване с In Chains, която общо взето е създадена за откриване на концерти. Облеклото на Дейв в стил соцкелнер също си е там. Още малко по-космическа сцена и по-тъмни цветове. Абе с две думи - личи си, че за май това ще ми е основна тема.

А по отношение на предишния ми пост, за новия им албум, мога да кажа, че наистина лайв изпълнението е мнооого по-силно. Поне, ако съдя по изпълнението на "Come Back" от снощи. Дано се намери някой добър човек да запише и новият концерт, така както някой направи със стария. Не е слизал от плейъра ми от лятото на 2007, когато едно момиче ми го даде. Още 10 дни. :)





SETLIST

1. In Chains
2. Wrong
3. Hole to feed
4. Walking In My Shoes
5. It's No Good
6. A Question Of Time
7. Precious
8. Fly on the windscreen
9. Jezebel
10. A Question Of Lust
11. Come back
12. Peace
13. In Your Room
14. I Feel You
15. In Sympathy
16. Enjoy The Silence
17. Never Let Me Down Again
Encore:
18. Stripped
19. Master and Servant
20. Strangelove
21. Personal Jesus
Encore 2:
22. Waiting for the Night

Футболни коментари по испански

БойКостов

След драмите покрай регистрацията на СДС, малоумщините на г-н-как-му-беше-името/бивш председател на СДС Пламен Юруков/, 8-процентовата бариера за влизане в НС за коалиции, ударът на Сретен Йосич по ББ и създаването на парламентарна комисия за разглеждане на случая, реших, че се води масирана кампания срещу обединяване на дясното /като тук преглъщам трудно, слагайки ГЕРБ в групата/. Това не е нещо ново, разбира се. Но този път съм потресена от наглостта, с която се прави. Току що, докато спокойно си гледах клипчета на Jon Lajoie в Ютюб, попаднах на реклама отдясно, призоваваща да не се гласува за Бойко Борисов, защото гласовете за него директно отивали при Иван Костов. Има и оригинално преливане на лицата на двамата, като в Black&White на Майкъл Джексън. Не знам каква е тарифата да рекламираш в Ютюб, но този сайт е навсякъде из най-посещаваните места в мрежата и цял ден ме преследва. Подписват се като партия "Нова Зора", но такава никога не съм чувала. А и дори да бях, няма никаква яснота откъде могат да имат средства за такава обширна рекламна кампания, удряща точно по младите.

Далеч съм от мисълта, че така опонентите на ГЕРБ ще спечелят гласовете на разочарованите. Явно обаче целта е да се допринесе за допълнително отвращаване от политиката. А при тотално отвращаване от политиката на младите кой печели? Само тези с твърд и гласуващ винаги електорат.

Много е гадно така бе. Писна ми да ме манипулират. Искам да ме оставят сама да си преценявам. И не само мен, а всички. Кои са тези нови зори, какви са тия информационни затъмнения постоянно. Аман.

Мили дами,

Надписи в дамската тоалетна на уважаваща себе си институция, която явно няма високо мнение за посетителките си...

Протест "Борилски"

Утре между 9 и 12 пред Съдебната палата ще има протест срещу оправдателните присъди на обвинените в убийството на студента Мартин Борилски. Малко късно се сещаме, разбира се, цели 9 години след ужасното престъпление. Но е хубаво да се отиде. Целта е конкретна, а искането оправдано. В сряда ВКС ще се произнесе по решението на първите две инстанции, които напълно оправдават обвинените в жестокото убийство - Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона. Вариантът е да го върнат отначало за отстраняване на нередностите. А те не са малко. Ако на някого му е интересно как действа българската съдебна система понякога, може да види филма на Росен Босев от Капитал, направен от Ре-тв. Иначе Франция започна паралелен съдебен процес. И нещо интересно, което чух днес, е, че, ако /леле колко запетайки и всичките са си на мястото/ френският съд признае българите за виновни, има право да поиска те да бъдат екстрадирани от България. Ако българската държава не го направи, ще наруши чл. 37 от Договора за присъединяване на България към ЕС - няма да изпълни ангажимент във връзка с членството си. Ако пък го направи, по този начин отрича собствената си съдебна система и актовете на съдилищата си.

БГ Парламент

Интересно как журналистите ще си разпределят отразяването на изборите лятото. И по-специално дали с тях ще се занимава политическият или криминалният ресор в медиите. Братя Галеви нададоха глас от ареста и вчера обявиха чрез адвоката си, че се отправят към Парламента. Кандидати е имало всякакви. Ама ако вземат, че ги изберат наистина? Явно на пресконференциите след парламентарен вот винаги може да стане по-лошо. Ако на миналите избори изтръпнах по време на пресконференцията на Волен Сидеров, представям си какъв ужас ще изпитам на тези.

Разпъване

В сряда чух по радиото, че главният прокурор на Ню Йорк поискал доживотна присъда за един сомалиец - единственият хванат от някаква банда пирати, кръстосващи сомалийските морета. После го коментирах с няколко човека. Но чак сега се зачетох по-подробно във
фактите. В Ню Йорк са се колебали дали да го съдят като непълнолетен или като пълнолетен, защото не са знаели на каква възраст е точно. Това е безумно. Означава, че момчето дори няма документи за самоличност. И най-вероятно никой не помни точно кога е роден. Сомалия очевидно не е държава, няма институции, няма право, дори вода и храна няма. Така че не виждам как презумпцията за познаване на правото може да действа там. Това, че едно дете не е успяло да избяга, най-вероятно, защото е бил най-зеленият в бандата, не значи, че гневът на закона трябва да пада изцяло върху неговата глава. Сомалия има огромен проблем и светът не може да очаква, че хората тихо и възпитано ще продължават да умират от глад там. Не мисля, че пиратите ще се уплашат по някакъв начин, ако Абдул бъде осъден на доживотен затвор. Напротив, все тая е. Така или иначе алтернативата им не е много по-благоприятна.

Все пак не вярвам наистина да осъдят момчето до живот, но ми е интересно как желязна демокрация като тази в САЩ се пропуква под обществения натиск, точно както и в БГ. "Разпни-го" мисленето на тълпата размътва мозъка на цялата система.

Щраус, кисело мляко и вестник "Дума"

Новина на часа на агенция "Фокус" в 16.54 ч.

Берковица. Щраус бяга по шосето между Берковица и Вършец - това съобщи за Агенция “Фокус” главният редактор на вестник "Дума" Ивелин Николов, който шофира в този пътен участък. След щрауса се движи камион на фирма за производство на мляко.

И не, днес не е 1ви април?

Манго ft. Коелю

Внимание! Мислите на Пауло Коелю вече могат да бъдат намерени върху тениските на Манго! За тези, които са прекалено заети с фитнес, солариум и разходки по магазините вече има решение как да поддържат във форма своя дух и лесно да запомнят цитати, с които да блесват в компания. Не че искам да се подигравам, било благотворително. Но, съгласете се, че не звучи много философски.

Reach out, touch...

Току що, купувайки си принцеса с кашкавал в кафето до работа, станах неволен свидетел на някакъв много странен кавър на Personal Jesus. В сингъла влиза добрепознатият ритъм /барабани ли са, бас ли, не му разбирам/, някакъв уош наконтен рапър, припевът "Reach out" и... сюрприз - "Touch me" и една от онези еднакви руси американски миньончета, дето списания тип Пийпъл от години се опитват да превърнат в звезди, ама така и не се получава. В повечето случаи са актрисо-певици между 15 и 19, с липса на особени таланти и удивителна прилика с Бритни Спиърс. Отвреме навреме се оказва, че са препили в някой хотел, предрусали на парти или, в най-добрия случай, имат хомосексуална връзка. И така, докато си купувам принцеса с кашкавал, ги виждам върху корицата на някое списание. После се губят и идва ред на следващата. Само че не разбирам защо, вкопчвайки се с нокти в американския шоубизнес, трябва да наакват и качествената музика.



Personal Jesus че е комерс, комерс е, ама не го заслужаваше. Малко късно се сещам, доколкото виждам в ютюб, песента е от октомври м.г. Но моментът, в който я видях, съвпада с издаването на "Sounds of the universe". Вече три дни албумът живее официално в онлайн пространството. Аз го имам от доста по-рано и доста по-неофициално. Така че през цялото време, имах чувството, че вариантът, издаден на 20 април, ще бъде различен. Доколкото чувам из ютюб обаче си е същият, което не ми харесва. Очаквах нещо повече. Примирих се с цикличността на "Wrong" и дори ми хареса, но не вярвах, че целият албум ще е такъв. Още не съм го качила в плейъра си, така че нямам кой знае какви наблюдения и все пак - докато го слушам, си представям пиратско копие. Че е някаква демо версия или че нещо не е наред с аранжиментите и през цялото време ми идва да засиля малко темпото. Примерно: "In Chains" - съсипващо секси глас от страна на Дейв, прелюдия - тип излитане на космически кораб, начало - запомняща се всепроникваща мелодия и текст, постепенно включващи се нови и нови елементи, но се губи моментът на удара, така типичен и така любим за мен. Като в "Stripped", "Walking in my shoes" или "A Question Of Time" примерно. Сигурна съм, че за концертните изпълнения ще се постараят, но май точно на това разчитат.

Сега се замислям, че те са група, която залага на концертните изяви и за тях засилват звученето, ритъма и дават всичко от себе си. Така че може би имат нужда от по-семпло звучащи студийни албуми като фон за сравнение. Което може пък от друга страна да се превърне в тенденция в един момент. Така или иначе публиката става все по-непослушна и глезена, заради конкуренцията, а и защото много като мен предпочитат да подкрепят самата група, отивайки на концерта, а албума намират някакъв друг начин да си го слушат, вместо да пълнят джобовете на хора, които нямат нищо общо със създаването на музиката.

Самите песни още не съм прослушала достатъчно, но така или иначе на албума няма да му бъде простено това лято, поради липса на конкуренция. Албуми, които съм слушала по стотици пъти, придобиват сякаш физиономия в главата ми. Знам коя за какъв момент е, така че фактът, че сега не мога да различа лицата на повечето песни в "Sounds of the universe" може и да не значи, че са еднообразни.

И все пак - първите 4 песни са направени по една схема. "Fragile Tension" май ми е най-енергизираща, въпреки че много ми напомня за звученето на "Playing the angel", най-вече "Lilian". Шедьовърът на албума за мен е "Little soul".



Има нещо странно ретро, като за филм от 50-те. Нещо драматично като в "Where the wild roses grow", но не мога да определя точно какво в мелодията го прави такова. Малко ме дразнят тези стържещи компютърни звуци, които ги има в целия албум. В един форум ги наричат ПТА, ама уикипедия не можа да ми каже какво означава това. И последната, която ми хареса, е "Jezebel", може би заради гласа на Мартин, който след "Shake the disease" и "Home" е гаранция за приятна балада, тамън като за да ходиш посред нощ пеша по улиците и да се взимаш насериозно.

Та така - това ми е мнението за албума на първоначално слушане. Малко постничък, малко изсмукан от пръстите, малко немелодичен и все пак с тенденция да бъде слушан много. Особено след концерта. А по отношение на постничкото, няма за какво да се притесняват момчетата. Според мен и "No Line On The Horizon" на U2 страда от същия проблем. Тази година от старите лица с нови албуми май само "Invaders Must Die" на Продиджи ме обля като свеж пролетен дъжд. В този ред на мисли някой да е забелязал колко по-зелено е навън в сравнение с последните 6 месеца?:)