ГЕРБ–Атака.gov

Филтър

Коментирано

14:30 ГЕРБ и "Атака" правят референдум за новините на турски, 555 коментара
09:04 Руският посланик в НАТО: Източна Европа е виновна за напрежението между Москва и алианса, 192 коментара
15:05 Борисов: Поредицата престъпления не са случайни, 113 коментара
19:21 Само "Атака" остана до ГЕРБ за електронното следене, 99 коментара
19:25 Редакционен: Опасна глупост в градация, 96 коментара

Горе е днешният списък на Дневник с най-коментираните статии на сайта им. Само един един бърз поглед води до две от най-спорните теми около новите Народно събрание и правителство: референдума "за" и "против" новините на турски по БНТ и следенето на трафика в интернет и разпечатките от телефонни разговори за нуждите на МВР. Първото - дългогодишна мечта на "Атака" в лицето на Волен Сидеров, второто - на ГЕРБ в лицето на всичките бивши сътрудници на министерството, които не са малко в партията. На мен ми прилича на сделка. Освен това ми прилича на коалиционно управление. Още по-лошо - прилича ми на коалиционно правителство, изградено от Атака и ГЕРБ. На малки лъжички стигнахме до там и сега дори не се замисляме. Първо Синята коалиция не получи министерски кресла и съответно ГЕРБ се отказа от нейната парламентарна солидарност, после РЗС се разпадна, а сега вече популистките и опасни идеи почнаха да минават тихомълком и без много прозрачност.

Гошо

Варненският ъндърграунд идол Гошо от Почивка се завръща с чутовна сила. За съжаление, само в ютюб, защото от известно време популярният рапър живее, работи и твори в Испания. Гошо прави един своеобразен реверанс към феновете си по цял свят, отговаряйки с охота на онлайн въпросите им пред личната си уеб камера. Видимо за всички, въпреки разстоянието, той продължава да поддържа силна връзка с почитателите си, а разговорът създава усещане за почти телесен допир до истинското „аз” на звездата. Видеото е записано от www.kiro.bg. Инджой!

Данъчни облекчения

Законът за данъците върху доходите на физическите лица има един спорен текст 22а, прокаран най-вероятно от НДСВ през 2008 г. Чак днес попаднах върху него и се разтърсих за повече информация. Така и не ми стана ясно дали новият парламент го е запазил или не. „Правителството” обаче било помолило депутатите да бъдат благосклонни към младите семейства. И ако се доверим на Дневникот 7 декември, явно „Правителството” е било убедително, защото първоначално премахнатият текст е върнат. Според текста на 22а, ако си ипотекирал единственото си жилище, ако си млад /до 35 години/ и ако си женен, ще имаш данъчни облекчения върху ипотечния заем. Само дето законодателят не е поискал от теб да си бял, висок над метър и седемдесет, християнин и да не биеш жена си повече от 3 пъти седмично.
С две думи – ебаси дискриминацията!
Какво става, ако си самотна майка, имаш един ипотекиран апартамент, а бащата на детето ти е умрял преди да успеете да се ожените? Какво става, ако си на 30, имаш един ипотекиран апартамент, но не си намерил подходящия човек и пред алтернативата на Пешо от първия етаж с едва завършено средно, жълти зъби, солидна доза патриотизъм и ужасна майка, предпочиташ да си живееш в ипотекирания апартамент сама? Какво става, ако имаш един ипотекиран апартамент, а си хомосексуална? Какво става, ако си имаш мъж и дете, имате един ипотекиран апартамент, ама просто не искате да се жените и се обичате достатъчно и без заветната хартийка? И последно – какво става, ако си феминистка, тотален социопат, през ум не ти минава да се жениш, ама си гениален биолог и си намерила лекарство против рак и СПИН? Ти по-лоша ли си от някакви други двама души – той от Тутракан, тя от Павликени, чиято основна заслуга към бг обществото е, че са се оженили, техните са си дали всичките спестени пари, за да напълнят душите на бабите и да се похвалят пред роднините, диджей Миленката Джи със сребриста риза, вкарана под кафявия колан е поздравявал неуморно цяла нощ „младото семейство” с най-новото на Тони Стораро, а след приключване на веселбите младите са решили да се преместят да живеят в София, където се наложило да си ипотекират жилището, въпреки че техните неколкократно им предлагали да стегнат наследствената къща в Павликени и младите да останат там да движат семейния бизнес и съответно икономиката на Павликени?
А и освен това – какво става, ако си на 36, а си женен, ипотекиран и с новородени тризнаци?
Въобще откъде накъде ще дискриминират по този начин обществото? Според мен хората трябва да се третират еднакво винаги и обществото да подпомага само болните хора. Другите да се опра’ят.

Разни хора, разни чалгари

Студентка от УНСС, празнуваща светлия Студентски празник - 8 декември.


(тъй като снимката не е съвсем ясна, уточнявам, че студентката е облечена цялата в чорапогащник, има черни кожени гащи и две парчета кожен плат на гърдите)

Making of...

Жените ясно. Ама защо трябва да създаваме кифла-уона-би лайфстайл и на децата?

Природата като пречка на туризма

Интересен казус от последните дни "Туристическият бранш срещу бТВ". Документалният филм на бТВ за положението в курорта Слънчев бряг разгневи хората, които се занимават с туризъм.

БТВ напоследък доста залагат на този формат, тип "ние сме сериозна телевизия". Обсъждат се драматични човешки истории или обществени проблеми, а компетентен леко прегракнал глас зад кадър реди умнозвучащи констатации. Въпреки че тази телевизия ми е далеч от любима и "журналистическите й разследвания" /особено криминалните/ често изглеждат манипулативни, дори поръчкови, този път смятам, че са си напълно прави. Повече за сблъсъка можете да прочетете тук. Но с две думи филмът казва "Слънчев бряг се е превърнал в едно лайно", а туристическият бранш заявява "Така е, но ние не трябва да го казваме на глас, защото ще изгоним туристите". Ето и линк към самия филм . Последният път, когато ходих в т.нар. курорт някакви мутри пребиха едно германче, което посмя да си поръча бира от "техния" бар в дискотеката. Когато охраната дойде, се оказа, че са си лични приятели със "собствениците" на бара. А германчето беше изнесено във вътрешността на клуба в някаква стая. В хотела да се спи беше абсурд. Спомените ми се от "Води ме в някоя квартална кръчма" плюс хиляди комари, размазани по стените на скъпия мизерен хотел. Постоянно се блъскаш в пияни туристи, най-ниския слой в богатите държави. И т.н.
Случаят от петък, когато незаконния лифт към Седемте рилски езера се събуди с прерязани жици, е подобен. Природозащитници, които "явно си нямат работа" според някои мои приятели, са решили да вземат нещата в свои ръце, след като държавата се оказа неспособна да спре незаконното съоръжение.
Въпросът е трябва ли да си затваряме очите за очевидните нередности, само защото в краткосрочен план работят за българската икономика /или още по-точно за бизнеса на добре облечените господа/? Може ли обществото да бъде поставено пред избора природа срещу туризъм? И изобщо природата помага ли или по-скоро пречи на българския туризъм?

Равенство между половете = Математическо равенство

Докато вчера се обличах за работа, слушах с едно ухо Дойче Веле. Коментираше се, че всички основни постове в ЕС най-вероятно ще бъдат заети от мъже. Освен президента на ЕК, преизбрания Барозу, Лисабонският договор създава и още две ключови позиции - президент на ЕС и външен министър. Ключови, ключови, колко да са ключови. Това зависи само от личностите, които ще ги заемат, за да не останат просто някакви сложни органи, чиито функции са известни само на студентите, които учат право на ЕС и то само за няколко седмици - по време на сесията. Журналистът по Дойче Веле обясняваше каква вълна недоволство се е надигнала сред феминистките в ЕС, не можело всички постове да се заемат от мъже, нямало равенство между половете. 12 часа по-късно чух, че човекът, който ще отговаря за външната политика на Общността оттук нататък, е жена. Изненадващо не само за мен и журналистите, а доколкото разбрах и за самата Катрин Аштън, досегашен еврокомисар по търговията. Разбира се, информацията от нея си я набавих чрез Гугъл. Досега не бях чувала името й. Като се поразрових още малко, ми стана ясно, че вчера не само по Дойче Веле са се възмущавали срещу възможността само мъже да управляват ЕС. Натискът очевидно е бил огромен и така се е стигнало до консенсуса. Само че на мен ми е интересно трябва ли бъдещето на ЕС да се свежда до чиста математика? До разпределение на ръководните места по някакви критерии, гарантиращи липса на дискриминация - възраст, пол, политическа принадлежност, етническа принадлежност, националност... За този пост ни трябва: "Германка, на около 45, християндемократка, най-добре хомосексуална" примерно. Това не е ли лицемерно? И не спъва ли работата на институциите? Ако един мъж е по-добър от една жена лошо ли е той да бъде предпочетен? Или аз разсъждавам предателски спрямо собствения си пол?

Пас

За пръв път, откакто навърших 18, не гласувам на избори. Въпреки че избираме кмет на града, в който живея вече 23 години, въпреки че това е важен орган, от който зависи много, въпреки че ще има избран със сигурност със или без мен, въпреки че избирателното право на жените е отскоро и за него са се борили и умирали, въпреки че презирам всички, които не намират време да гласуват, аз днес не гласувам. Цялата ми желязна логика досега беше, че независимо за кого, трябва да се гласува. Днес си изневерявам сама. И няма да го направя, защото повече от всякога просто няма за кого. Изкуствената битка по повърхността ГЕРБ–БСП отдавна ми звучи като изкуствената пропаганда в някои роман на Оруел. Подставените лица в кандидатите и на двете страни ме отвращават. Не искам да гласувам за БСП, гласувайки за Кадиев /въпреки че уважавам образованието и идеите му/, нито за Бойко Борисов, гласувайки за Фандъкова /която за мен не е подходяща за кмет на София/. Не искам да гласувам за подкрепения от Зелените Теодор Дечев, защото ми е смешен. Не искам да гласувам за разни малки нелепи партии от изкривен нихилизъм, нито за кандидати, издигнати от хора с психични проблеми. Днес ще гласувам за ниската избирателна активност. Не че очаквам да трогна някого. След 2 години ще го мислилм пак.

KADIEV.BG

Това е билборд на кандидата на Коалиция за България за кмет на София. Не сте много наясно с изборите? Вие сте над 60? Трудно можете да си представите какво е интернет? Изобщо не знаете как се отваря интернет страница? Почти не можете да четете на латиница? Е, не се притеснявайте сега, де. Да не сте единиственият, я! Обикновено гласувате за БСП, нали? В това няма нищо лошо, разбира се. Интересно обаче как от този предизборен плакат ще научите името на вашия човек... Защото него просто не го пише. Хмм.

Добро утро, посткомунистически свят!

Не си спомням 10 ноември 1989. Била съм едва на 3. И все пак винаги изтръпвам, когато чета за падането на Берлинската стена. Това сигурно е било най-силната емоция на цяло едно поколение, най-истинскaтa, най-идеалистичнaта, изпълнена с огромни очаквания. Хиляди хора се събират, за да разрушат символа на разделението. След свободата и еуфорията обаче идва отрезвяването, което сивее на фона на розовите планове. Това съвсем ясно си проличава, ако изместим камерата малко по- на изток и стигнем до нашата България. Демокрацията е сладка за известно време. Но постепенно на нея се гледа с все повече недоверие, с почти лошо око, докато не се превръща в мръсна дума. Тук и без това имаме опит с потъпкване на ценностите и разочарование след сбъдване на мечтите /поне ако съдя от творчеството на Вазов след Освобождението/. Така че Прехода се възприема едва ли не като най-черна точка в българската история, сякаш сме забравили, че той е продукт на 50 години тоталитаризъм. Харесва ми какво бяха написали L'europeo в броя си, посветен на 1989, цитат от Милош Форман.

„Сега в посткомунистическия свят хората са малко объркани. Наистина трябва да решите къде искате да живеете: в джунглата или в зоопарка. Защото, ако ви тегли към красотата, ако обичате свободата, джунглата е вашият свят. Но там сте в опасност, трябва да споделяте живота си със змии, акули, пиявици. Ако предпочитате сигурността, вие се нуждаете от зоопарка. Там сте защитени. Всеки ден имате малко храна. Но живеете зад преграда и мечтаете за прекрасната джунгла... Ще се изненадате да разберете колко много хора предпочитат да живеят в зоопарка.”

Перфектно се връзва с моите досадни мрънкащи съвременници, които си искат зоопарка обратно. И си спомнят сирене "Крема", което наистина тогава беше по-вкусно, но пък забравят опашките за тоалетна хартия.

Днес в София не съм чула да има митинг, манифестация. Първо реших, че така и трябва - все пак този род събития са по-скоро типични за тоталитарното общество, отколкото за свободното. Свободното манифестира свободата си всеки ден, ходейки по улиците, пътувайки, четейки, говорейки. Но означава ли свободата забрава? Затваряне на очи? Тотален капитализъм до степен пълна липса на време за идеализъм? Не трябва ли годишнините от 10 ноември 1989 г. да се почитат със същото уважение, което отдаваме на 3 март? Хубаво е, когато един човек забравя лошите моменти от живота си, но когато един народ го прави, това е глупаво и опасно. Защото лесно може да допусне същите грешки..

106-те дни - мнения

"07.11.2009 09:17
plamen_penev Пловдив, България Ха-ха-ха! ГолЕм смЕх! Не били предупредили бандюгите, че ще им пратят онези маскираните с пушкалата...
А Борисов е мъжко момче! Малко е неадекватен, няма спор, но в момента България има нужда точно от такъв "неадекватен" човек ... не от напудрените защитници на "човешките права" ... на престъпниците."

Копи-пейстнах коментар във вести.бг под статия за задържани в Русия българи. Ясно изобразява всичко, което не ми харесва в защитниците на ББ.

От няколко дни се засилих да чета по-политически новини след дълга пауза. Конкретният повод бяха изминалите 100 дни от началото на управлението на кабинета Борисов и най-вече темата на Капитал от миналата седмица. Тя предизвика буря от коментари в capital.bg. Като цяло коментаторите заемаха две позиции. "Бойко е добро момче, иска да направи нещо, евалата, може да не знае езици, да не се държи като политик, да прави нелепи изцепки, но пък вие (лояласали, нафталинови творения на прехода, псевдо интелектуалчета, изостанали напълно от модните тенденции в политиката, жалки комунистчета или костовистчета, все тая) тези слабости сте длъжни да му ги простите и да го уважавате, защото е дошъл да ви спасява лично в най-лошото време. Другите пък сложно обясняваха, доказваха и опровергаваха, мъмреха и назидаваха, като основната им теза беше: "ББ ни излага, манипулира медиите, Капитал манипулира нас, ние не сме тъпи, няма да ни хванат за канарчета" и т.н. мненията са достъпни за всички, които искат да проследят тази чутовна форумска битка. Вторите се изразяват сложно и с чувство за превъзходство. Първите пък са по-безцеремонни, по-категорични. Все едно се е родило ново гласуващо поколение в България. Такова, което досега не се е интересувало от политика, състоящо се от млади хора, склонно към изграждане на култ към ББ и отричащо всичко в политиката до юли 2009 г.

Няма какво да се лъжем. Моето мнение не се различава много от това на втората група. Скоро няма да успея да преглътна образа на ББ, въпреки че донякъде се научих да го уважавам. Но особено бях разочарована от статията на Капитал не защото видиш ли си позволяват да имат мнение, различно от моето, а защото се опитват да го наложат по много елементарен начин. С нехайно махване на ръка те /според запознати - самата Галя Прокопиева/ принасят в жертва критиката към най-големите недостатъци в характера и начина на поведение на Борисов, за да изтъкнат плюсовете му. Което пък създава у читателя някакво глождещо съмнение, че нещо не е наред в новата политика на вестника. Статиите там все повече ми приличат на мненията на разни Пламен-Пенев-ци - ББ може да е неадекватен, ама е мъжко момче (удивително).

За съжаление форумът на Капитал под статията за управлението на ББ изцяло копира политическата реалност в България. Хората отново са разделени на две в политическите си виждания, както и през по-голямата част от т.нар. преход. Само че сега вижданията им се сблъскват върху една съвсем тънка и посредствена плоскост: ЗА и ПРОТИВ Бойко Борисов. Алтернатива няма.

ПС: Препоръчвам много коментара на Веселин Стойнев, написан за в. Култура и публикуван в Медиапул. Нямам представа кой е този човек, но му завиждам, че той е написал този забавен анализ.

Шварценегер акростих

Най-вероятно това е било големият скандал на миналата седмица, но аз чак сега попадам на него. Когато ми казаха, че Арнолд Шварценегер е напсувал политическите си опоненти, някакси изобщо не се учудих. Впечатлих се обаче, когато се оказа, че го е направил по-толкова... деликатен начин. Когато намерих какво не е наред в това писмо, се почувствах все едно съм решила много сложна кръстословица.

Welcome to НСС

Преди 2 дни бях на практика в следствието в София. Имаше някаква безумна лекция на зам. директора, която беше нещо като "10 лесни стъпки към пълна политическа некоректност". Примерно "едно време гледахме да не назначаваме жени, защото като се окаже на нощно дежурство, току виж сме пропуснали някое убийство - хъ-хъ-хъ".

Заведоха ни и в ареста. На един от етажите се правел ремонт и там нямаше задържани, така че спокойно можехме.. да потънем в атмосферата. Полицаят, който ни пазеше, заяви, че това, което виждаме било лукс в сравнение със ситуацията по другите етажи. Само да отбележа - банята и мивката са в същата стая, в която са и трите легла. Одеала рядко има. Ако има пък, не мисля, че някой би искал да ги пипне. Прозорци има, но стъклата са замазани и не се вижда абсолютно нищо. Има някаква стая, която явно се ползва за готвене, а върху огромната тава, която беше зарязана там, личаха следи от последните 20 манджи, готвени в нея. Няма да продължавам. Ще пропусна и онази гняс между решетката и прозореца.






Та въпросът ми е как като престоиш дори една нощ там /получиш и бонус - недоброжелатени съкилийници и пазители на реда/ няма да ти се прииска още на другия ден да извършиш ново престъпление. Ей така - просто, за да прее*** системата. Да не говорим за варианта да носиш нещо нередно в чантата си, което примерно някой приятел ти е дал заедно с носните кърпички и телефона си. И да се озовеш там. В БГ презумпцията за невинност рядко се зачита, но дори и виновността да е напълно доказана, никой не заслужава подобно отношение.

След две седмици сме в затворите. Чудя се какво ли е положението там.

Софийските подлези

Вчера ми обясняваха защо в малките подлезчета из София вече няма охрана от "Егида", но аз така и не разбрах. Били се разбрали със Столична община да охраняват, ама срещу това да получат правата върху всички рекламни билборди около подлезите, после дошъл Бойко Борисов и нещо не се доразбрали и т.н. подробности. Това, което ми е ясно е, че от около 2 години подлезите пак са заприличали на това, което си спомням от детството си през смутните мутренски времена в началото на 90-те. Не знам какъв е проблемът на "Егида" и "Столична община", но по-добре да го разрешат по някакъв начин, защото дори и някой възрастен чичко да си седи кротко в кабинката, пак създава някакво усещане за спокойствие. А когато и него го няма, няма и осветление, нито покритие, а подлезът продължава да е пълен с всякакви тунелчета и вратички, в които всеки може да се прикрие успешно, преминаването е доста неприятно. И все пак - когато най-близкият цивилизован подлез е на 10 минути, обикновено все пак избирам 30 секунди дискомфорт.

Тънка червена линия

Ако слезете от метрото на "Опълченска", стигнете МОЛът, вървите нагоре посока Руски паметник, докато завиете в първата уличка вдясно и продължите да ходите напред, трудно бихте предположили, че накрая ще намерите нещо по-различно от кварталните кръчми на "Зоната". От вчера обаче не е така - Новата нова Тънка червена линия се намира някъде там направо по уличката. И определено ние не бяхме единствените хора, които знаеха за новия й адрес. Вчера не просто имаше опашка на бара, имаше опашка и пред тоалетната, имаше опашка дори на влизане. Така че горе долу единственото, което правех, беше да чакам за нещо. Но пък нищо друго не предразполагаше към изнервяне. Музиката перфектно се връзваше с обстановката - от Pulp, през Ману Чао и Proclaimers та чак до Pink Floyd. Интериорът си е почти същият, помещението обаче е три пъти по-голямо от старото на площад "Македония" и съответно малко по-неуютно. Има огромен бар, десетина високи маси и няколко обикновени маси, които на пръв поглед въобще не ми се връзват с концепцията. Има само една джага, но пък две билярдни маси, има два пъти повече тоалетни /демек 2/, три пъти повече телевизори /3/ и въобще всичко е по-голямо. Само тънката червена линия липсва, но получихме специално уверение от ръководството, че и тя скоро ще се появи.

This is it Movie

Предполагам, че рекламната кампания на Сони не е подминала и вас, така че няма как да не сте чули, че миналата седмица излезе "This is it" - документалният филм, който показва последните дни на Майкъл Джексън по време на репетициите за 50-те му концерта, които трябваше да се състоят това лято и есен в Лондон. Краят на историята е ясен на всички, които през последните 4 месеца са живяли сред хора /достатъчно е да напишеш само "mi" в гугъл и първото предложение, което излиза, са 266-те милиона резултата, препращащи към Джексън/.

Отидох да гледам прожекцията с много хора, повечето от които не знаеха нищо повече за краля на попа освен белите чорапи, бялото лице и "Billie Jean". И това, от което те останаха най-впечатлени, не бяха нито визуалните ефекти, нито танците, нито музиката въобще, а фактът, че Майкъл Джексън дъвче дъвка, докато говори, лигави се и въобще се държи съвсем обикновено с всички хора около себе си. Филмът го показва нормален, а не като някакъв особен вид извънземно, за каквото го мислят повечето хора.

Най-странното в него е разликата между сценичното му поведение и реалното. Докато при първото излъчва някакъв особен вид енергия, самоувереност примерно, то през останалото време стои с леко прегърбена стойка и очевидно не може да намери място за ръцете си, докато говори с непознати хора, като някакъв срамежлив първокласник.

This is it не е нито сълзлив, нито холивудски. През цялото време през ум не ти минава, че на екрана е сниман човек, който 5 дни след снимките на филма ще умре. Всичко е адски енергично и поне аз едва се сдържах да не скоча да пея и танцувам. Освен репетициите се показват кратки диалози, разни хора, които хвалят Майкъл и други, които обясняват колко се гордеят, че работят с него. Показват се и снимките на три 3-Д клипа, които са били планирани за турнето - нови версии на Thriller /с мъртъвците, които излизат от земята/, Earth Song и Smooth Criminal. Има и едно уникално изпълнение на I Just Can't Stop Loving You, което е най-ценната част от филма в чисто музикантско отношение.

За разлика от последните му два концерта - през 2001 в Ню Йорк, тук Майкъл изглежда определено доста по-добре, като изключим, че е адски слаб. Музиката му звучи спокойно, с много джаз елементи, очевидно не си е поставял за цел да танцува и пее като едно време, а го прави, защото му доставя удоволствие. Което прави филмът много приятен и неминуемо повдига много въпроси за смъртта му.

Препоръчвам го на всички, дори на хейтърите. Това са разумно вложени 7 лв.

Т'ва новото поколение начи

Действието се развива преди около две седмици. Гара "Север" в Пловдив. Това е леля Николинка, доколкото разбрах от случайно минаващия покрай нея съсед. Заедно трябваше да пътуват до селото си, някъде около Карлово. Той предложи да седнат да си лафят, но леля Николинка отказа. Беше заета да раздава възпитание... с изпитателен поглед. Опита се да въведе и чичо Наско (вляво-седнал) в аферата, но той отказа - боляли го краката от мускулна треска. През уикенда обикалял Родопите за манатарки и сърнели и имал мускулна треска. Леля Николинка обаче не пожела да чуе историята му, а продължи да се взира нервно пред себе си. Обектът - група тийнейджъри от съседно до Пловдив село, които за уикенда пък били на екскурзия в Пловдив (в средата). Те даваха мило и драго леля Николинка да продължава да ги гледа вторачено. И се раздаваха като за последно. Подритваха се, говореха си на копеле, спореха миналата нощ кой най-много водка е изпил, слушаха хип-хоп от телефона си, някои, особено бунтарски настроени - пушеха и плюеха в краката си. Леля Николинка нищо не каза през цялото време. Наблюдавах четиридесет минути, докато ми дойде автобусът. Като се качих тя още беше там, права, въпреки че беше обяснила на чичо Наско колко много кръстът я стягаше в еди-коя си област. Отвреме навреме само поприцъкваше с език. И си я заснех. Да си имам пример за непримиримото желание на различните поколения да се дразнят помежду си. Което очевидно им доставя някакво особено удоволствие. На едните да се правят на свети води ненапити, а на другите - на по-тъпи, отколкото са.
Лошото е, че съм се хващала и от двете страни. Остарявам ли:)

Салата "Айсберг"

Вероятно това не е най-хубавата снимка, която можех да направя на новата ми любима салата "Айсберг". Но моля да бъда извинена, защото нямах време за фотосесии. Освен това салата "Айсберг" е свикнала на подобни унижения. Хората я мислят за зеле и пренебрежително я подминават в супермаркета. Защото не просто прилича на зеле, ами и струва три пъти по-скъпо от него.

Всъщност салата "Айсберг" е вид зелена салата /което пък за пореден път повдига у мен въпроса каква е разликата между салата и маруля и защо хората не са измислили друга дума при положение, че салатата си е салата, а не вид зеленчук/. И освен това е много вкусна.

За разлика от обикновената зелена салата/маруля не е пълна с буболечки, мини охлювчета и обикновени гасеници, а е чиста, което е за предпочитане, въпреки че е и показателно за изкуствеността й щом дори гъсениците не я желаят. Ама в крайна сметка харесвам големите градове, част съм от "пластмасовата цивилизация" и, наречете ме повърхностна, но предпочитам храната си изкуствена, отколкото пълна с безгръбначни.

Отклоних се от темата обаче. Салата "Айсберг" струва около 2 лв., а от нея може да се приготви количество като от примерно две марули, които през този сезон са около левче. Може да бъде намерена в големите супермаркети. В моя случай - Била под СУ. Върви с авокадо, краставици, зехтин, сол, лимон, черен пипер, червено вино и зимно настроение.

Фандъкова върсъс Уинтър

Стилна, проверена и удобна за поддържане... прическата на Анна Уинтър вече и у нас:)

Тикви

Pumpkins on sale
Originally uploaded by aremac

След повече от месец почти плътно отсъствие от София, свързано с учене за извънредна сесия и последвано от старта на позакъснялото ми лято, най-сетне съм тук за дълго.
През цялото време бях постоянно обливана от вдъхновение за писане, но наоколо нямах бели листа и резултатът е напълно празен "септември 2009". Промяната е, че имам нова работа, която вече не е свързана с новини и нон стоп висене пред компютър, така че блогът може би ще позападне или просто ще се промени. Трябва да отбележа, че до вчера например не знаех кои са кандидатите за кмет на София, че Соломон Паси няма да става шеф на НАТО и че Обама сериозно е взел Нобелова награда за мир, а не е просто опит за сензация от 1-ва страница на 24 часа.
Затова пък днес открих, че на мойта улица вече има мекичарница, а голямата купчина дини на кварталния пазар е заменена от тикви. Което като се замисля е един от хубавите признаци на есента. Има нещо симпатично в тиквите!