Делян Пеевски vs. Корупцията

Ако някога ви хрумне да напишете в гугъл "Делян Пеевски" и "корупция", ще ви излязат около 2600 резултата. От днес те са нараснали още. От днес този приятен младеж вече е не просто човек, който се свързва с думичката "корупция". От днес той е член на парламентарната група за борба с нея. Припомням, че Пеевски беше уволнен от поста зам. министър на вече закритото министерство на бедствията и авариите след грандиозния скандал между Р.Овч. и Ангел Александров в "Булгартабак". След като Станишев го разкара поради дефицит на морал, той бързо-бързо го върна на същата длъжност. Въпреки че не стана ясно как за краткия период Пеевски е успял да си набави липсващото качество. Майка му - Ирена Кръстева пък през това време купуваше медия след медия - Телеграф, Монитор, Политика, Тв7, Експрес преминаха в нейно владение. Дори направи с Правителството и онази мътна сделка за сградата на НАП. Тя май ще бъде отменена. Но едно е факт. Пеевски е последният човек в тая държава, който има правото да участва в нещо, което се бори с корупцията, камо ли пък комисия в Парламента. Баси. Уточнение - кандидатурата му беше отхвърлена.

Проф. Агент за българите в чужбина

Чудесен текст на Атанас Чобанов за бъдещия министър без портфейл Божидар Димитров. Толкова хубав, че няма нужда от коментар. Според мен е важно да се прочете, защото за разлика от мен, авторът е намерил най-добрия подигравателно-интелигентен тон, за да разкритикува известния в средите на ДС агент Кардам, Тервел или Телериг. За разлика от него, аз току що щях да стигна почти до бой с един колега по темата "Проф. Димитров". Проблемът е мнението ми, че изказвания от типа "Македония е наша" и "България на три морета" звучат по един начин в кръчмата и по съвсем друг, когато биха идвали от най-висш орган на власт. В крайна сметка се стигна до убийствения аргумент, че съм прекалено малка и глупава, за да изразявам мнение...

И още една добра статия от български журналист за Дойче Веле.

Снахи

Ако има причина снахата на Киров да не бъде в Парламента, то тя си проличава изцяло в това интервю, направено от 24 часа с обратната цел. Едно загатване за някаква политическа идея не открих в него. Журналистът можеше да попита нещо за бъдещето на България, за работата й в НС, за всякви там бъдещи творчески планове.. Но не.. само оправдания. Това, че си помагал в някакъв щаб все още не значи, че ти се полага място във висшите държавни органи.

Още едно доказателство, че с този Парламент много проблеми ще имаме. И то съвсем скоро.

Парфюм

Като изплашени до смърт очи, листенцата се задържаха за миг на повърхността и побледняваха на секундата, щом бъркалката ги потопеше и топлата мазнина ги обгърнеше... И... не мъртвите листенца ухаеха, ухаеше самата мазнина, която бе обсебила аромата на цвета.

Хаха, Парфюмът може да не е най-силната книга, която съм чела, но вече всяка сутрин, докато се мажа с разни всякакви миришещи неща, се чувствам гузна за мъртвите листенца. Понякога само едно добре написано изречение може да промени гледната ти точка върху част от живота, колкото и малка да е тя.

Mоре - не. Засега поне.

Soap Baloon
Originally uploaded by .Ywy. Iui

Докато ходех през парка, затънала в изпити и работа без никакви изгледи за почивка в бъдещите няколко месеца, да не кажа две години, видях цяла банда деца, които духаха през онези шишенца. Сещате се - една пръчка с кръгъл отвор отгоре, от който излизат балони. Майките им се караха наоколо да си облекат онова грозно яке и да не се катерят толкова нависоко по дървото. А те бяха бяха безумно щастливи и пищящи и въобще не ги интересуваше досадното мнение на майките. Та сетих се за една колежка, която вчера звънеше цял ден на разни бунгала по морето, за да запази място за себе си и бебето си за две седмици. Две седмици на морето, копеле! Вчера я помолих да ме осинови. А тя ме погледна с онзи неразбиращ поглед.

Хмм, искам да съм малка, да отида на соц станция в Несебър с наш'те и оттам нататък нищо да не ме интересува, освен дежурната доза цаца и.. /за малко да кажа бира/..:)

Флашмоб

Преди няколко месеца за пръв път ми обясниха какво е флашмоб. Няколко човека направиха това в България, предполагам, че впоследствие е имало и други, но все още не е станало кой знае колко популярно. А иначе идеята е супер и от психологическа гледна точка, и от чисто емоционална. Събира се група хора, правят нещо нетипично, а някой ги заснема тях и реакцията на хората около тях. В повечето случаи участниците зациклят в едно движение, пеят нещо, въртят се в кръгче... абе държат се неадекватно. А тези около тях се разкъсват от класическото съмнение: Всички ли полудяха или проблемът е в мен?

Вчера намерих този стокхолмски флашмоб. Нумеро уно:)

Цецка Цачева в Гугъл

Първото нещо, което излиза, когато в Гугъл напишеш името на новия шеф на Парламента Цецка Цачева е интересен блог пост от 7 декември 2008 г. Не можем да му се доверим напълно, но все пак е интересно да се прочете.

Съспенс

Бойко Борисов - властелинът на политическия съспенс. Откакто минаха изборите, шефът на ГЕРБ не се спира да открива. Градинки, площадки, игрища, ясли... И така, както си реже лентите, пуска по някоя половинчата информация на журналистите - я някой министър, я някой друг пост, я нещо за евентуална коалиция. Той обаче си държи на градинките и със своя така да се каже непринуден подход хока избиващите се за място до него репортери. "Вчера не видях градинката, да ви кажа. Всички други глупости пуснахте, само градинката, че е за 175 деца - не", цитира го агенция "Фокус" в петък.

Вчера пък още сутринта заяви пред БНР, че ще отзовава някакъв депутат. Кой ще да е този депутат, беше въпросът на деня. Как така ще отзовава депутат, пък се питах аз. В Конституцията термин "отзоваване на депутат" няма. Има оставка, присъда, смърт. В йерархията на държавната власт депутатът се намира много високо, поради голямата представителност на избора. Евентуалната възможност да го отзоваваш, когато си поискаш, би била подмяна на вота на избирателя.

Явно обаче в йерархията на нормативните органи над законите, над международните актове, над Конституцията имаме още нещо... Бойко Борисов:)

А депутатът се оказа онзи слабичък рапър от Бургас, който въобще не дискредитира толкова ГЕРБ. Доста по-негативен образ според мен има бившият сътрудник на Държавна сигурност, наричащ себе си професор, Божидар Димитров. И именно за него стисках палци цял ден. Ама не. 10 часа след като обяви пред БНР, че отзовава някого, ББ съобщи името му на Цветанка Ризовка на четири очи.

Ако не друго, новата власт поне ще държи хората в напрежение. Като сапунен сериал, в който а-ха да дойде интересната част и серията свършва...

Мастикис

Гледайки рекламата на Узаки незнамсикво вчера си мислех, че не само българите правят селски реклами. Днес обаче чета, че това било просто имитация на гръцкото узо и си е чисто бг производство от шефовете на Мастика Пещера /ония с дините, сещате ли се?/

Кръгове

За тези, които се лутат изгубени из политическото пространство от миналата неделя насам и по някаква причина не са разбрали какво точно се е случило на парламентарните избори, препоръчвам горещо тази статия. Когато снощи отворих капитал.бг и видях текста, подписан от "Кръгът Капитал" бях изумена от тази проява на самочувствие. Малко преди изборите се заговори, че Бисер Боев, бивш изпълнителен директор на "Икономедиа" /издаващи Капитал/ е бъдещият министър на икономиката. Тогава и тръгнаха спекулациите за "кръга Капитал", който щял да поеме някои от най-важните ресори в бъдещото правитеслство. Неприятно би било единственият качествено написан и същевременно почти непредубеден вестник да се превърне в инструмент на властта. Тази седмица обаче Капитал излизат с готино опроворжение. Рядко виждам такива достойни действия в публичното пространство, пък дори и да не се окажат напълно верни. Но това тепърва ще се види ясно на страниците на вестника.

Бащата на нацията говори

Президентът Първанов излезе от няколкоседмичното си усамотение, съпътствано с раздаване на ордени и чинове на български и чужди граждани и бягане от изборната тема, за да размаха своя пръст по бащински в деня преди изборите! Малките бебешки партийки ГЕРБ и БСП да се разберат, за да не дойде големият Татко да ги напляска ау!

Пред любимата Валерия Велева той разсъждава върху бъдещето на България, собственото си неподправено величие и други пикантерии:

"Аз съм 20 години в политиката и винаги съм се стремял да правя позитивни кампании, въпреки че е имало дълги периоди, в които съм бил най-охулваният." - /Може би това е било някъде около 1996 г. по времето на разни хиперинфлации, празни магазини и напълно съсипана икономика, голяма работа, каква е досадна тази опозиция.../

"Тогава, когато Бойко Борисов козируваше на Доган през 2001-2002 г., когато търсеше неговата подкрепа и ходеше на съборите и митингите на ДПС, тогава аз спечелих първите президентски избори. Още на първия тур!" /През 2001 г. Първанов печели изборите на втори тур, но кому ли са притрябвали тези подробности, когато четкаме президента!? А пък през 2006 г. Първанов печели изборите, след като получава солидната покрепа на ДПС - тогава 98% от електората на движението, гласувал на парламентарните избори през 2005 г., както и на двата тура на президентския вот е подкрепил стария нов президент по данни на агенция "Алфа рисърч"/

На България й трябва правителство с подкрепата не на 121, не дори на 130, а поне на 140-150 депутати.

Най-добрият вариант за България е тези две първи формации плюс трета, която да може да балансира при моменти на напрежение

Изборите ги насрочва президентът и много моля да не ми се подсказва какво да правя.

Съставът на следващото правителство, коалициите и евентуално новите избори ще ги реши лично избирателят. Утре. Не г-н Гоце. А фактът, че вестник "Труд" отделя толкова място на червения президент точно ден преди изборите и му позволява да си рекламира плановете, меко казано дразни. Струва ми се, че БСП бият отбой, пускат последният план в действие: благият назидателно говорещ баща, който казва, че негативните кампании всъщност не са били добра идея. И стига вече майтапчета - време е Станишев и Бойко да си стиснат ръцете и трезво да погледнат ситуацията.

Аз обаче продължавам да се надявам, че изходът от изборите ще сочи провал за БСП, така че тя да не е фактор, а заедно с нея и дразнещия популизъм на Първанов. Както и да се надявам, че подобен провал ще имат и допълващите се до "0" Атака и ДПС, перачите Лидер и смъркачите Новото време, както и психопатът Яне. Оптимизъм. :(

Гласувам

Да. Гласувам. Гласувам постоянно, избирам. Избирам марка кисело мляко. Избирам къси панталонки. Избирам място за ваканция. Избирам работа. Избирам приятели. Гласувам. Избирам. И не виждам причина да не избера и бъдещето си в неделя. Не ми се струва трудно да отделя 5 минути. Да дам личната си карта, да пъхна едно листче в едно пликче. И да взема личната си карта обратно. Правя го за без пари. Избирам.

Избирам дали да подкрепя популизъм. Дали да подкрепя национализъм. Дали да подкрепя мутризъм. Избирам да ги отрека. Гласувам за идеи. Избирам демокрация. Избирам хора с трезво мислене, потенциал и подходящо образование. Избирам хора и със слаби страни, просто защото хора без няма. Избирам хора, които да работят в институциите. Избирам институциите. Избирам Народно събрание, Министерски съвет. Защото смятам, че без тях не може. Отричам нихилизма. Отричам анархията. Отричам отричането. Избирам реализма.

Рядко си позволявам да казвам на непознати за кого гласувам. Но сега го правя. В неделя ще гласувам за Синята коалиция. Не защото смятам, че те ще Спасят България. Не защото смятам, че са безгрешни. Не защото смятам, че лично Иван Костов ще дойде вкъщи и ще ми напълни хладилника с кисело мляко и суджук. А защото знам, че те ще улеснят спасяването на България от самите нас. Защото не са малка партия, дело на политически инжинеринг. Защото са политици с опит. Защото са млади. Защото са единствените без агенти на ДС в листите. Защото за разлика от другите политици си спомнят, че тези 20 тежки години преход са създадени от едни други 50 тежки години на разграбване и изравняване. Защото не залитат към популистични промени в Конституцията. Защото не предлагат понижаване на данъците едновременно с повишаване на пенсиите. Защото правят разлика между турчин, Турция и ДПС. Защото не се загубват в безсмислен краен патриотизъм. Защото хората с неясен капиталов произход се опитват да ги съсипят вече 10 години чрез медиите. Ако щете - гласувам за Иван Костов, само защото хора като Валерия Велева и Слави Трифонов не го харесват.

Гласувам. Избирам.

Избори 2009 само още 2 дни

Колкото и да са важни изборите и колкото и да ме дразнят хората, отичащи напълно политиката и институциите, с нетърпение чакам приключването на предизборната кампания. Този ужасен популизъм зарази дори моите обичайни фаворити. Всички говорят с недовършени изречения, усмихват се чаровно и се правят на балансьори. Негативните кампании в лицето на Яне, Волен и БСП пък са съвсем безсмислени. Негативизмът не създава продукт, а е болест, която заразява. Усещам обществото си като много тежко болно в това отношение. Но напоследък е престанало да ми пука. Изморително е да се бориш срещу Отричането на всичко. И в този ред на мисли прочетох днес гениален цитат от някакъв комик, който беше нещо в духа на: Too bad the only people who know how to run the country are busy driving cabs and cutting hair. Бих включиха съжалението си и за козметичката ми. Та ето ги и някои от най-смешните послания.



Време е, ама за какво?



>

А някой спомня ли си миналогодишната кампания на един океан разстояние от нашите Лидер-и и ГЕРБ-ери? We want change! Както и Yes We can!

Спилбърг нещо сгафва

Steven Spielberg has released this statement about the death of Michael Jackson exclusively to EW:

"Just as there will never be another Fred Astaire or Chuck Berry or Elvis Presley, there will never be anyone comparable to Michael Jackson. His talent, his wonderment and his mystery make him legend."

Само дето Чък Бери е жив все още... А дори и Спилбърг да го е знаел, не е много етично да го слага в една графа с мъртви хора.

I don't sing it if I don't mean it

Няколко клипчета от CNN, които след близо 12 ч. гледане ми се струват най-интересното.

I don't sing it if I don't mean it


Реакция в Лондон


Не мога да повярвам колко дълго е продължил разговорът и че през цялото време не се споменава името.


Може би последното видео

50 години самота

Стоя на бара, а до мен някакъв пиян мъж излива половината си чаша на пода. Майкъл Джексън е умрял, казва той. А всички наоколо мислят, че се бъзика. Действието се развива снощи. А половин час по-късно съм вкъщи и гледам CNN, уикипедия вече пише Michael Jackson (1958-2009). Онзи се оказа прав.

12 часа по-късно все още ми е трудно да повярвам, че е възможно да се е случило това. Не е да не съм го очаквала, но не и днес. Не така. Дори съм си мислела, че за него щеше да бъде много по-добре да беше умрял в пика на кариерата си от свръхдоза, като Кобейн, като Меркюри, като Морисън, когато беше млад, хубав, всички го обичаха, пресата беше с него, а не да търпи това, което му се случи по-късно. Сега си давам сметка, че не е така. Дори и днес, когато дори и аз почти бях спряла да го слушам, загубата е огромна.

Коментарите валят. Оказва се, че повечето хора в крайна сметка са го уважавали, смятали са го за велик изпълнител. Но тъжното е, че признанието идва след смъртта. След като публиката го е въздигнала на най-високия връх на популярността, пищяла е, припадала е, купувала е албуми, билети и ... после го е изоставила там сам. Майкъл Джексън според мен беше от най-самотните хора в света. Джон Ленън беше казал веднъж: "В крайна сметка се прибираш сам и не можеш да си напълниш леглото с фенове". Мисля, че това с пълна сила се отнасяше и за него. Хората го обвиняваха, че е странен. Но, момент! Какъв се очаква да бъдеш, когато са те пуснали на сцената на 6 години и оттогава животът ти е само репетиции. Когато не можеш да излезеш на улицата, без тълпа нахални фотографи и пищящи тийнейджърки да те подгони. Тук не става въпрос за Риана примерно, 2 години и дотам. Става въпрос за един цял живот, в който практически няма човек на света, който не би могъл да те разпознае, ако си на плажа до него и разсеяно си бъркаш в носа. По форумите дори днес се обяснява как "тези операции, този педофил... едиквоси". Майкъл е имал много тежко акне като тийнейджър. От уникално сладкото хлапенце през 60-те, той се превръща в пъпчив хилав тийнейджър, а баща му го бие и му се подиграва за дебелия нос. В тези случаи мисълта за пластична операция сигурно не е много далеч. Витилигото е нещо съвсем различно обаче. А колкото до цялата тази "child-abuse" история - американският съд не го е признал за виновен по нито едно обвинение.

Майкъл Джексън е създателят на комерса. Но това не го прави комерс. Когато измислиш нещо ново, ти оставаш Първият и това е. Клиповете, хореографията, концертите, нищо не би било същото без него. Уникалният му талант на композитор, танцьор и певец се сливаше в едно с огромната му амбиция. Но това в което никога не е бил талантлив, беше да се прави на адвокат на себе си. И според мен нямаше нужда. Майкъл на първо място беше и човешко същество, а никой не му признаваше това право. Той не е мислел различно, ядял е и е спял като всички останали хора, дори според Лиза Мари е ругаел като всеки друг човек. Но това е нещо, за което може би и самият той е забравял, докато пищенето е проглушавало ушите му.

Не мога да си представя какво е да си отшелник, а в същото време всички да те познават. Да си невинен, а всички да те съдят без доказателства. Да правиш личен избор, а целият свят да го коментира критично. Това е трагедия. А и в последните години всичките му жалки подражатели се дистанцираха от него, да не би да им се лепне wacko-слава. Днес обаче валят трагични изявления от Бритни, от Бийонсе, от Тимбърлейк, Ашър и не знам си още кого. Дори Мадона и Лиза Мари обявиха, че не могат да спрат да плачат. Нищо лошо, разбира се, но защо никой не го подкрепи публично, докато срещу него валяха всекидневни подигравки и обвинения за какво ли не.

Резултатите от аутопсията ще са ясни късно тази нощ. Но каквото и да покаже, аз никога няма да изключа възможността и той сам да си го е причинил. Това се случи буквално дни преди началото на 50-те концерта в Лондон. 50 концерта, обявени от месеци, за които билетите са изкупени в първите няколко часа. Това може би беше наистина последното признание за него. Но и носеше огромна отговорност след себе си. Защото едно е да бъдеш отхвърлен от жълтата преса, друго е да разочароваш най-верните си фенове, когато са се надявали, че най-сетне ти ще се Завърнеш. А в крайна сметка какъв беше смисълът от това дългоочаквано завръщане? Майкъл все пак вече беше на 50, имаше куп здравословни проблеми, по едно време го возеха в инвалидна количка, срамуваше се от лицето си. Със сигурност на тези концерти той нямаше да се завърне така както очакваха всички. Не само неговите фенове, но и всички случайни посетители, отишли като в зоопарк да видят какво ще се случи. Със сигурност той е знаел колко високо е била вдигната летвата и то от самия него... Дори и да не е било нарочно, то поне напрежението е било прекалено голямо и така се е стигнало до снощи.

Много неща още исках да кажа, но вече не ми се пише.

Майкъл Джексън винаги ще бъде в топ 10 на най-великите изпълнители, независимо кои са останалите 9, каза някой днес. И аз съм склонна да му вярвам, дори да намаля бройката до 3.

Надявам се на хубав трибют концерт. Но знам какво ще стане... Достатъчно е да се сетя за концерта в памет на Фреди Меркюри. Музиката на най-великите може да бъде изпълнявана само от самите тях.

Gravity Co. ft. Веско Маринов

Малко със закъснение намерих съобщение в Дарик относно закриването на еврокампанията на ГЕРБ. Останах впечатлена от избора на музиканти, подгряващи публиката между партийните приветствия преди три дни:) Вечният Веселин Маринов и... Гравити Ко.

Единият - жива соцлегенда с впечатляваща хореография, мечта за стотици жени над 60.

Другите - от големите надежди на съвременната бг музика /особено преди смяната на вокалиста/, описващи музиката си като "електро-инди саунд, с топли вокални мелодии върху пулсиращи електронни бийтове".

Обзалагам се, че докато са пишели последното изречение и през ум не им е минавало, че ще трябва да си изпълняват електронното пулсиращо инди на една сцена с Веско Маринов.

Нелепа работа. Не разбирам защо трябва да се стига до подобно унижение. Явно след като БСП заложиха на Балтазар за еврокампанията си, старите им звезди са останали безработни и са го опрели до ББ.

Явно ГЕРБ се надяват на доста широка таргет група. Но понякога именно една комбинация между взаимноизключващи се стилове отблъсква най-много. Струва ми се, че бих издържало Веско по-дълго сам, отколкото Веско и Гравити Ко. Но явно у нас подборът на изпълнители по време на предизборна кампания не е нещо, върху което се мисли много дълго. За всеки по-малко. Какво слушаш: Продиджи и чалга, ти?

БСП, ДПС, Атака аут?

Според първите прогнозни резултати и с уговорката, че вотът ще бъде повторен и на парламентарните избори, може да се състави бъдещо правителство без участието на БСП, ДПС и Атака. Което е една хубава новина. Засега.


Скала Алфа Сова МБМД Галъп НЦИОМ
ГЕРБ

25.8%
25.5 26.0 23-25 26.4 26.5
БСП 21% 19.7 19.8 19 20 19.5
ДПС 13.8% 14.1 13.5 17 13 13
Атака 10.9% 11.2 10.8 10-11 10 12
Сините 7.4% 8.4 8.2 8+ 8 7.7
НДСВ 6.4% 7 6.5 6.5 7 7.3
Лидер 5.8% 5.7 6.6 6 6.0
РЗС 4.8% 5.1 5
Напред 1.5% 2
БСД 0.7%
Защита 0.7%
Зелените 0.5%
БНД 0.5%

Данните са взети от агенция Медиапуул.

За сметка на заведението

Този билборд си мислех в началото, че е част от някаква социална кампания против трафика на хора. Първо едно полуголо момиче, а до нея - някакви хора с маски се смеят зловещо. После видях, че всъщност било реклама на Син Сити с коренно различно послание. "Господа, заповядайте, момичетата са за сметка на заведението във вторник"...

Пропаганда vs. Информация

Иван Костов разби българското земеделие, а сега предлага коренно друга теза, обяви вчера възмутено говорителят на БСП пред журналисти във връзка с предизборната програма на Синята коалиция. Аз пък останах без думи. До каква степен може истината да бъде изкривявана в България? Ясно е, че по време на предизборна кампания всеки се опитва да се прави на най-готин и да изкара конкурентите си пълни олигофрени, но за наглостта трябва да има някаква цензура. Приказката за лъжата, повторена 100 пъти, важи с пълна сила в България. Дотолкова е модерно да се плюе по Костов, че вече дори елементарни аргументи не са нужни. Защото репликата "Костов е виновен за ..." е повторена не 100 пъти, а 100 милиона пъти и каквото и да замества трите точки звучи достатъчно актуално, за да бъде истина в бг реалността. Това беше спряло да ми прави впечатление, докато не чух днес горната реплика.

Съжалявам, другари, но българското земеделие всички знаем кой го разби, кой какви земи отне преди 60 години и какви бяха върнати преди 10.

А най-тъпо ми стана за това, че никой няма да реагира. Независимо в колко медии ще се чуе тази реплика, най-много да предизвика ехидна усмивка. Дотолкова сме се примирили с лъжите, че се чудя защо БСП не си направи едно министерство на пропагандата и информацията и не си сложи някой местен Гьобелс начело.

Но за идеята ми е късно вече. Мандатът изтече, а тези дразнещи реплики носят позитивни сигнали. Уплашили са се нещо в БСП. Доказва го и антикампанията бойкостов, и свикването на пресконференции, обединяващи омразата към ГЕРБ и Синята коалиция, и реплики на разни случайни икономисти, които използват "като дойдат на власт", вместо "ако дойдат на власт". Само се чудя защо са толкова зле, че да го показват....