"Плати си тоалетната, иначе ш'ти пратим танк!"
Париж, 2010
неделя, 28 ноември 2010 г.
петък, 26 ноември 2010 г.
Смъртно наказание
Да пишеш импулсивни, неаргументирани мнения по форумите е дразнещо, но разбираемо – тези анонимни хора все някак трябва да си го изкарат на системата. Да го правиш в учебник по конституционно право обаче е недопустимо. Още когато учех за изпита си по Конституционно във втори курс, бях изумена от позицията на проф. д-р Стефан Стойчев относно смъртното наказание. Три години по-късно, докато уча за държавен изпит, пак се натъквам на забравения параграф, задраскан от химикалката ми и ограден с въпросителни:
„Известни са аргументите срещу смъртното наказание. Това са съображения, които се основават на квазихуманизма. Извършителят на жестоко умишлено убийство не се чувства задължен да прояви хуманизъм, но към него обществото трябва да е хуманно. Това е една трудно обяснима идея и е лишена от елементарна логика.”
Срещу отмяната на смъртното наказание има аргументи, да. Някои от тях са убедителни в степен, че да ме накарат да се позамисля преди да ги отхвърля. Интересно обаче как един професор пренебрегва всички аргументи в обратната посока и обявява решението на Народното събрание от 1998 г. за „лишено от елементарна логика”. Как един професор по право, пък било то и Конституционно, пропуска основни принципи на Наказателното право, а именно, че наказанието не е възмездие. И се възмущава от факта, че държавата смее да се държи по различен начин от „извършителя на жестоко умишлено убийство”. И продължава нататък:
„Да, законът няма право на емоции, но има право на справедливост и възмездие в името на най-висшата ценност – живота. Животът на невинната жертва е многократно по-голяма обществена ценност от живота на умишления убиец или на убиеца-рецидивист. Престореният сантиментален хуманизъм по отношение на загубилия чертите на човешкото същество убиец е отрицание и гавра със същинския хуманизъм.”
Думите, които ползва проф. д-р Стойчев, са сякаш специално подбрани, за да предизвикат бурни емоции у читателя: „невинната жертва” „сантиментален хуманизъм”, „загубилия чертите на човешкото същество”, „гавра”. У някой зрител на Биг Брадър може би да. Но бъдещите юристи трябва да бъдат отказани от проява на излишни емоции по отношение на правните въпроси. Смешно е да се опитваш да ги манипулираш на такова ниво. Да не говорим, че в горния параграф има вътрешно противоречие. Животът е обявен за най-висша ценност, а същевременно неговото отнемане с принудителни способи от държавата е ОК. Ами ако жестокият убиец размисли в затвора, ако лежи своята доживотна присъда и се отличи с добро поведение, ако присъдата му бъде заменена с лишаване от свобода за 30 години, ако впоследствие излезе и отиде на море и ако, както си седи, забележи, че дете се дави пред него и го спаси, тогава? Наречете ме идеалист, но не е ли всичко възможно в този объркан живот, който сам, без помощта на юристите създава кривуличещ път от причини и следствия. И защо на нечия съвест /на съдията или на адвоката или на служителите в затворите или на фактическия умъртвител или на лекаря, който установява смъртта/ трябва да тежи необратимото прекъсване на този път. Смешно е някой да бъде така категоричен и да поднася елементарни аргументи за нещо толкова сериозно, каквото е животът. Но накрая стигаме до най-солидният:
„Преобладаващото обществено мнение, включително и на множество юристи е против отмяната на смъртното наказание. Аргументите за отмяната не са убедителни. Всъщност истинската причина за отмяна на смъртното наказание е, че това е едно от условията за интегрирането ни в Европейския съюз, за да се приближим до неговите стандарти в наказателната репресия.”
И докато общественото мнение гледа Биг Брадър и новините на бТВ, ЕС е това, което явно тежи на професора. В изпъстрения с невинни подмятания срещу демокрацията в България учебник, ясно си личат политически пристрастия. Европа е поискала от нас да махнем смъртното наказание и понеже всички други аргументи срещу него, видиш ли, са крайно неубедителни, излиза, че единствената причина е ЕС. Обиждате България, проф. Стойчев. Аз пък не мисля, че тя е толкова лоша и е продала душата си на Запада за едното членство.
Не бих се задълбала толкова в тази тема, която за мен отдавна е изчерпана. Смъртното наказание не се прилага у нас повече от 20 години. Но сега говоря за учебника си. А авторите на учебниците трябва да ти дават факти, да те учат да мислиш и да изразяват мнение едва след като са разгледали всички мотиви „за” и „против” него.
„Известни са аргументите срещу смъртното наказание. Това са съображения, които се основават на квазихуманизма. Извършителят на жестоко умишлено убийство не се чувства задължен да прояви хуманизъм, но към него обществото трябва да е хуманно. Това е една трудно обяснима идея и е лишена от елементарна логика.”
Срещу отмяната на смъртното наказание има аргументи, да. Някои от тях са убедителни в степен, че да ме накарат да се позамисля преди да ги отхвърля. Интересно обаче как един професор пренебрегва всички аргументи в обратната посока и обявява решението на Народното събрание от 1998 г. за „лишено от елементарна логика”. Как един професор по право, пък било то и Конституционно, пропуска основни принципи на Наказателното право, а именно, че наказанието не е възмездие. И се възмущава от факта, че държавата смее да се държи по различен начин от „извършителя на жестоко умишлено убийство”. И продължава нататък:
„Да, законът няма право на емоции, но има право на справедливост и възмездие в името на най-висшата ценност – живота. Животът на невинната жертва е многократно по-голяма обществена ценност от живота на умишления убиец или на убиеца-рецидивист. Престореният сантиментален хуманизъм по отношение на загубилия чертите на човешкото същество убиец е отрицание и гавра със същинския хуманизъм.”
Думите, които ползва проф. д-р Стойчев, са сякаш специално подбрани, за да предизвикат бурни емоции у читателя: „невинната жертва” „сантиментален хуманизъм”, „загубилия чертите на човешкото същество”, „гавра”. У някой зрител на Биг Брадър може би да. Но бъдещите юристи трябва да бъдат отказани от проява на излишни емоции по отношение на правните въпроси. Смешно е да се опитваш да ги манипулираш на такова ниво. Да не говорим, че в горния параграф има вътрешно противоречие. Животът е обявен за най-висша ценност, а същевременно неговото отнемане с принудителни способи от държавата е ОК. Ами ако жестокият убиец размисли в затвора, ако лежи своята доживотна присъда и се отличи с добро поведение, ако присъдата му бъде заменена с лишаване от свобода за 30 години, ако впоследствие излезе и отиде на море и ако, както си седи, забележи, че дете се дави пред него и го спаси, тогава? Наречете ме идеалист, но не е ли всичко възможно в този объркан живот, който сам, без помощта на юристите създава кривуличещ път от причини и следствия. И защо на нечия съвест /на съдията или на адвоката или на служителите в затворите или на фактическия умъртвител или на лекаря, който установява смъртта/ трябва да тежи необратимото прекъсване на този път. Смешно е някой да бъде така категоричен и да поднася елементарни аргументи за нещо толкова сериозно, каквото е животът. Но накрая стигаме до най-солидният:
„Преобладаващото обществено мнение, включително и на множество юристи е против отмяната на смъртното наказание. Аргументите за отмяната не са убедителни. Всъщност истинската причина за отмяна на смъртното наказание е, че това е едно от условията за интегрирането ни в Европейския съюз, за да се приближим до неговите стандарти в наказателната репресия.”
И докато общественото мнение гледа Биг Брадър и новините на бТВ, ЕС е това, което явно тежи на професора. В изпъстрения с невинни подмятания срещу демокрацията в България учебник, ясно си личат политически пристрастия. Европа е поискала от нас да махнем смъртното наказание и понеже всички други аргументи срещу него, видиш ли, са крайно неубедителни, излиза, че единствената причина е ЕС. Обиждате България, проф. Стойчев. Аз пък не мисля, че тя е толкова лоша и е продала душата си на Запада за едното членство.
Не бих се задълбала толкова в тази тема, която за мен отдавна е изчерпана. Смъртното наказание не се прилага у нас повече от 20 години. Но сега говоря за учебника си. А авторите на учебниците трябва да ти дават факти, да те учат да мислиш и да изразяват мнение едва след като са разгледали всички мотиви „за” и „против” него.
Едуард Нортън
Вероятно съм последният човек, на когото до преди 2 седмици името Едуард Нортън нищо не му говореше. На So Independent Movie Festival го гледах в Leaves of Grass и бях ужасно впечатлена. После 25th hour. А тази Де Ниро-уона-би сцена е безумно силна. И така.
Yeah, fuck you, too. Fuck *me*? Fuck *you*, Fuck you and this whole city and everyone in it. Fuck the panhandlers, grubbing for money, and smiling at me behind my back.
Fuck the squeegee men dirtying up the clean windshield of my car - get a fucking job!
Fuck the Sikhs and the Pakistanis bombing down the avenues in decrepit cabs, curry steaming out their pores stinking up my day. Terrorists in fucking training. SLOW THE FUCK DOWN!
Fuck the Chelsea boys with their waxed chests and pumped-up biceps. Going down on each other in my parks and on my piers, jingling their dicks on my Channel 35.
Fuck the Korean grocers with their pyramids of overpriced fruit and their tulips and roses wrapped in plastic. Ten years in the country, still no speaking English?
Fuck the Russians in Brighton Beach. Mobster thugs sitting in cafés, sipping tea in little glasses, sugar cubes between their teeth. Wheelin' and dealin' and schemin'. Go back where you fucking came from!
Fuck the black-hatted Chassidim, strolling up and down 47th street in their dirty gabardine with their dandruff. Selling South African apartheid diamonds!
Fuck the Wall Street brokers. Self-styled masters of the universe. Michael Douglas, Gordon Gekko wannabe mother fuckers, figuring out new ways to rob hard working people blind. Send those Enron assholes to jail for FUCKING LIFE! You think Bush and Cheney didn't know about that shit? Give me a fucking break! Tyco! Worldcom!
Fuck the Puerto Ricans. Twenty to a car, swelling up the welfare rolls, worst fuckin' parade in the city. And don't even get me started on the Dom-in-i-cans, 'cause they make the Puerto Ricans look good.
Fuck the Bensonhurst Italians with their pomaded hair, their nylon warm-up suits, their St. Anthony medallions, swinging their Jason Giambi Louisville Slugger baseball bats, trying to audition for "The Sopranos."
Fuck the Upper East Side wives with their Hermès scarves and their fifty-dollar Balducci artichokes. Overfed faces getting pulled and lifted and stretched, all taut and shiny. You're not fooling anybody, sweetheart!
Fuck the uptown brothers. They never pass the ball, they don't want to play defense, they take five steps on every lay-up to the hoop. And then they want to turn around and blame everything on the white man. Slavery ended one hundred and thirty seven years ago. Move the fuck on!
Fuck the corrupt cops with their anus-violating plungers and their 41 shots, standing behind a blue wall of silence. You betray our trust!
Fuck the priests who put their hands down some innocent child's pants. Fuck the church that protects them, delivering us into evil. And while you're at it, fuck J.C.! He got off easy! A day on the cross, a weekend in hell, and all the hallelujahs of the legioned angels for eternity! Try seven years in fuckin' Otisville, J.!
Fuck Osama Bin Laden, al-Qaeda, and backward-ass cave-dwelling fundamentalist assholes everywhere. On the names of innocent thousands murdered, I pray you spend the rest of eternity with your seventy-two whores roasting in a jet-fuel fire in hell. You towel-headed camel jockeys can kiss my royal Irish ass!
Fuck Jacob Elinsky. Whining malcontent. Fuck Francis Xavier Slaughtery my best friend, judging me while he stares at my girlfriend's ass. Fuck Naturelle Riviera, I gave her my trust and she stabbed me in the back, sold me up the river, fucking bitch. Fuck my father with his endless grief, standing behind that bar sipping on club sodas, selling whisky to firemen, and cheering the Bronx Bombers.
Fuck this whole city and everyone in it. From the row-houses of Astoria to the penthouses on Park Avenue, from the projects in the Bronx to the lofts in Soho. From the tenements in Alphabet City to the brownstones in Park Slope to the split-levels in Staten Island. Let an earthquake crumble it, let the fires rage, let it burn to fucking ash and then let the waters rise and submerge this whole rat-infested place.
The September issue
Гледайте документалния филм за Анна Уинтър, дори да не се интересувате от мода. Анна ми е любим образ от много време, а Мерил Стрийп го затвърди в Дяволът носи Прада. Освен това саундтракът почва с "Destroy everything you touch" на Лейдитрон и щях да се пръсна от гордост:) Ето друга песен:
понеделник, 15 ноември 2010 г.
Бойко сутрин тази сутрин
(гледа право в камерата, накланя глава наляво, почти се чува изщракване на врат) "Ми да се самозакрият бе, мен ми омръзна вече..." Бойко Борисов по повод исканията на БАН за повече държавни субсидии. "Все едно ако им дадем 25 милиона, всичко ше цъфне и ше станат най-умните на света". Не че и аз не мисля, че в БАН е пълно със соц пиявици. Ама пък този начин на изразяване. Представям си да съм някой сериозен възпитан и тих учен и да се натъкна на Борисов лице в лице. Страшничко...
понеделник, 8 ноември 2010 г.
Breaking news
Сони пуснаха преди 4 часа новата песен на "Майкъл Джексън", която идва да промотира албум с неиздавани досега песни, който ще излезе на 14-ти декември.
Всичко би било идеално, ако хм... Майкъл участваше в тази песен. Защото освен "Breaking news" в самия край на песента и няколко семплирани изхълцвания... всичко друго е изпято от някого с глас, подобен на този на Джъстин Тимбърлейк, Дарън Хейс и да, евентуално Майкъл Джексън. Този някой може да е и компютърна програма, не ми пука, но с около 98% сигурност смятам, че това не е гласът на MJ.
Не съм само аз на това мнение и ми е интересно какво следва. Би трябвало щом с просто ухо се усеща фалшификацията, то една експертиза да го докаже несъмнено. А тук не става въпрос за Ара аудио и певица Демициляна, а за огромна компания и изпълнител, лесно разпознаваем в целия свят. Смешно е Сони да се самопре..ват така. Дори абсурдно. Абе за какво изобщо говорим???
Откакто пуснаха тази песен почнаха да изтичат снипети с други неиздавани песни на Майкъл за доказателство. Като например това тук. От Сони обаче ги трият веднага.
четвъртък, 4 ноември 2010 г.
Евала, рОбот!
Тъпо е да пускам информация от други блогове, обаче този робот със сърце почти ме просълзи. Както и коментарите отдолу: "Евала, рОбот!" и "Един ден мъжа ми казва „Виждаш ли робота със сърце?“, той просто се беше появил и наистина има очи и сърце (в което пише LOve);))".
Все едно е истински този робот.
:)
Желязо
Един приятел преди много години спомена, че по пътя между Троян и Априлци бил видял Най-Гениалния Слоган На Света. Намирал се върху билборд, рекламирал бетонена компания и гласял: Нашият бетон е бетон.
И днес отнякъде тази реплика се завърна в главата ми. И си помислих, че Ивайло не е бил прав. Още По-Гениалният от Най-Гениалния Слоган На Света би бил: Нашият бетон е желязо!
Абонамент за:
Публикации (Atom)