петък, 5 октомври 2012 г.

Акордеониста под Гурко




Изглежда сякаш не е тук наистина. Все едно някой немарлив дизайнер го е намърдал върху стълбите, без да му изреже дрехите и косата достатъчно естествено. Възрастен и много мургав човек. Свири на акордеона си, седнал на едно столче и търси очите на преминаващите. Хората под него излизат от магазините в подлеза, изкачват стълбите, палят цигари, говорят по телефони, крепят чаши с кафета, кофички с айрян, полиетиленови торбички с баница, слизат от тролеи, от автобуси, от коли, спускат се към подлеза, излизат от него, подтичват и говорят, и се смеят, и се мръщят. А той си седи там и почти не мърда, освен с ръце, а този акордеон се вие, разтваря и събира като тролеите отгоре. Акордеонистът изглежда погълнат в мисли. Понякога казва "Добро утро и приятен ден!" и се усмихва с едни такива големи очи, обградени от бръчки. Усмихва се и то тъжно, като че ли само той знае нещо важно, но без да те обвинява, че бързаш и се занимаваш с глупости. В началото мислех, че поздравява само когато му пускам стотинки. После установих, че е достатъчно да го погледна. Толкова е топло това "Добро утро и приятен ден!", че от миналата година ми променя целия маршрут към работа.

Днес понечих да го снимам, после се отказах. Сигурно ме е страх, че няма да излезе на снимката...

2 коментара:

Анонимен каза...

"като че ли само той знае нещо важно"
Ха, сигурно отговора касае фундаменталния въпрос за "животът, Вселената и всичко останало" ???
"Толкова е топло това "Добро утро и приятен ден!"
Права си, но когато е от непознат и без повод, но пък вие вече не сте си непознати.
Готино пишеш, правиш красиви най-обикновенни битови ситуации и картини, като онова описание на Сараево, реката и фасовете .....

Анонимен каза...

Дълго време държах страницата ти отворена, но все не оставаше време да напиша това което ме вълнува. Всъщност, за теб (позволявам си да ти говоря на ти), това вероятно ще са само объркани мисли или пък нещо по-лошо, така че спокойно би могла да изстриеш коментара, ако го сметнеш за спам.
И така, от известно време следя твоя блог и отскоро даже взех да коментирам (понякога си е често заяждане, но не го приемай лично, такъв ми е характера). Харесвам и се дразня от начина по, който пишеш. Харесва ми дързоста и безкомпромистността на младостта ти, начина по който гледаш на нещата и способността да откриваш красота, всъщност харесва ми, защото ми напомня на мен преди години..... днес обаче възприятията ми са малко по-различни, малко по цинични. Всъщност днес, често пъти изпитвам раздразнение от претенциите за културност и стожерство. Казах че се дразня от теб, но всъщност се дразня от себе си, дразня се на жалките си усилия да намеря себе си или поне нещо подобно. Дълго време откриването на истини и концепции през погледа на "значими творци" ме караше да чувствам удовлетворение от възможностите да погледнеш по различен и нов начин. Сега обаче повечето от тези хора ми изглеждат сковани от свои собствени догми и морални ограничители, това което някога можеше да изтръгва сълзи днес предизвиква отвращение и презрение. Днес продължавам да презирам еснафщината но и смятам че е единствения начин да постигнеш душевен покой и удовлетворение от живота. Имаше една фраза на Оруел „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила",през моя поглед това е единствения лесен и безболезнен начин да се превърнеш във "свръхчовек" без ограничения, без скрупулите и моралните ограничения на масите, еманация на егоизма, нарцистизма и самодоволството(преди време имаше една язвителна статия за Б. Борисов, но той като че ли с лекота постига това, което мен ме измъчва, как да не му се възхиставаш ...). За съжаление съм твърде слаб и ограничен да достигна еманацията на нашия родов гений (борисов, андрешко, първанов, хитър петър ....), а мисля че имам сериозна нужда от това.
След всичко това възниква въпроса, защо подяволите те занимавам със тези объркани брътвежи, отговора е че незнам, просто ме вълнува, а няма на с кого да го споделя, приятелите или не биха ме разбрали или аз не бих го казал, защото това е слабост а аз презирам слабостта.
ПС: понякога, психиката ни играе странни номера... :)