сряда, 24 октомври 2012 г.

Кеворк Кеворкян.



Срам ме е, че живея в същата държава, в която някои считат този жалък подлизурко за някакъв вид интелектуалец.

2 коментара:

Анонимен каза...

Здрасти, доста емоционални епитети си използвала. Вярно, че егото на г-н. Кеворкян (К) е почти толкова голямо, колкото голяма е и злобата му, вярно че статията му направо облъчва с омраза на политическа, етническа и пр. основа. И тъй като редовно чета неговите "дописки" един седмичник се замислих какъв точно е той (освен безспорното – агент, номенклатурчик, журналист, телевизионен, арменец ….).
Дали е интелектуалец?
Само по себе си това е доста широко понятие, което безспорно (за мен) включва разбирането че интелектуалец е мислител и творец, който говори за най-важните проблеми като не само се обръща към човечеството, но е и чуван от човечеството. „Интелектуалецът вижда отвъд общоприетото мнение или доксата, а тези две интелектуални качества предполагат и трето – характер, морална сила да се устоява на съпротивата на мнозинството”. От всичко това произтича самоналагащото се заключение че К. определено не е интелектуалец в пълни смисъл на това разбиране.
Какъв е тогава?
Безспорно К. е доказано просветен, образован, начетен, културен (като последното трябва да приемем с доста условности) все черти присъщи за интелигентът, който „по правило създава и поддържа общоприетото мнение, а често и се препитава – понякога нелошо – от него”. Явно господин К. покрива критериите на втората група но тя, като че ли погрешно (поне на нашите ширини) се асоциира с групата на интелектуалците.
Интелигент≠Интелектуалец?
През последните години ми е все по-трудно да припозная изтъкнат интелектуалец сред тези, които наситено присъстват в публичното пространство на България, като че ли липсва задължителната „вярва в нещо голямо (Може да го наричаш Божи знак, Истина, Вяра, или каквото си поискаш). Сякаш нашите интелигенти не могат да излязат отвъд ограничеността на собствената си позиция, не може да види явленията от по-висока, външна точка, а именно „мета-гледането е по силите на интелектуалеца, който обзира света от птичи поглед и вижда гората зад дървото, докато интелигентът се блъска в дърветата на собствената си експертна (и не чак толкова експертна) област и от тях не вижда гората”.
Всъщност, не твърдя че в България няма интелектуалци, ако изходим от позицията, че те в мнозинството си са Хора приели да изглеждат нещо по-малко от онова, което са, едва ли би следвало да ги намерим в широкото обществено пространство и все пак …….
Какъв е Г-н К.?
Интелигент, журналист с широки интереси, компетентен в какво ли не, говорещ със замах за всичко, което познава и не познава, но в главното, в тясната си журналистическа област, като че ли понякога (напоследък като че ли това става все по-често) намирисва, поне от гледна точка на „журналистическата етика” (ако изобщо има такова животно).

Тролски поздрави и прости за провописа.

Анонимен каза...

ПС:Преди 2 дни попаднах на един филм, който бях гледал отдавна (става въпрос за Алфи). Той ме накара да се замисля/погледна по малко по различен начин на живота. Да преоткрия (колкото и шаблонно да звучи), че щастието не идва от парите, любовта, децата и пр.(макар те да са един доста необходим компонент), а от способността да си в покой със себе си и най-вече да си в хармония с останалия свят. Случвало ли ти се е да имаш усещането че „резонираш на различна честота” с окръжаващата действителност (и най вече с хората до теб) и сякаш това няма да има край ……
Тролче :)