Голяма новина днес. Писателят Мирослав Пенков спечели наградата на BBC за кратък разказ, много високо международно отличие. Тук можете да чуете текста, с който е впечатлил Британската съобщителна корпорация, Дневник са публикували и част от Македониja, още един текст от сборника "На изток от запада", a самият Мирослав е качил част от Buying Lenin в блога си. Други не намирам, но не се правете - направо купете книгата.
Ето и едно интервю с него, изненадващо скромен човек изглежда и умело бяга от самохвалството, към което водещият го тика. Хареса ми, че се придържа към темата, не се разсейва и говори без излишните клишета за България и Америка. Същевременно това със съпоставянето между еничарите и умните българи, които си продавали душите и телата, а мозъците им изтичали на "Запад", е оригинално като идея, но твърде комплексирано. Струва ми се, че е време да се възприемем като част от този свят и то част, която сама избира къде да ходи и къде да остане, както и която винаги може да се върне. Не виждам пречка писателят след някоя и друга година да дойде в някое китно родопско село да пише или пък в някое виетнамско да преподава английски, както и да отиде да дава частни уроци по танго в Буенос Айрес. Това с еничарите е пресилено.
Иначе много приятно засече водещия след това с най-добрия български писател в Америка... най-добрия по душа... не знам как определяме добър.
Диана ми го препоръча с думите:
[2:49:26 PM] Diana: gledah go v rosen petrov
[2:49:49 PM] Diana: koito e dosta tup
[2:49:53 PM] Diana: i beshe hubav kontrast
И, докато съм на темата, какъв е толкова проблемът да си женен за японка? Този Росен Петров няма да му е зле малко да попътува, свят да види...
Ето и едно интервю с него, изненадващо скромен човек изглежда и умело бяга от самохвалството, към което водещият го тика. Хареса ми, че се придържа към темата, не се разсейва и говори без излишните клишета за България и Америка. Същевременно това със съпоставянето между еничарите и умните българи, които си продавали душите и телата, а мозъците им изтичали на "Запад", е оригинално като идея, но твърде комплексирано. Струва ми се, че е време да се възприемем като част от този свят и то част, която сама избира къде да ходи и къде да остане, както и която винаги може да се върне. Не виждам пречка писателят след някоя и друга година да дойде в някое китно родопско село да пише или пък в някое виетнамско да преподава английски, както и да отиде да дава частни уроци по танго в Буенос Айрес. Това с еничарите е пресилено.
Иначе много приятно засече водещия след това с най-добрия български писател в Америка... най-добрия по душа... не знам как определяме добър.
Диана ми го препоръча с думите:
[2:49:26 PM] Diana: gledah go v rosen petrov
[2:49:49 PM] Diana: koito e dosta tup
[2:49:53 PM] Diana: i beshe hubav kontrast
И, докато съм на темата, какъв е толкова проблемът да си женен за японка? Този Росен Петров няма да му е зле малко да попътува, свят да види...
4 коментара:
Виж есето на тази стр.:
http://www.pravoslavie.bg/Есеистика/Светлина-в-мрака
Светлина-в-мрака на Андрей Романов - силно начало и твърде шаблонно в средата и края, смесени чувства към стойноста на "есето", ти как мислиш (не че има голямо значение).
ПС: стойностТа
ПС: Ако ставам досаден .. винаги може да ми блокираш IP-то, става от контролния ти панел ... :)
Защо не отвориш тема за четенето, като фактор за личностното развитие?
"Повече от половината от населението на възраст 25 - 64 години (51.1%) не са прочели нито една книга през последните 12 месеца. Сред жените четящите книги са повече - 57.4%, отколкото сред мъжете - 40.4%. Няма съществени различия между четящите по възраст. От хората с ниско образование едва 8.8% са прочели книга, докато при висшистите този дял е 87.8%.
Сред заетите четенето е доста по-често срещано отколкото при безработните - съответно 55.6 и
31.9%. Почти два пъти повече са четящите в градовете (55.5%) в сравнение с жителите на селата - 28.8%."
Контриращ въпрос: Заща не си направиш блог и не си публикуваш там ....
Публикуване на коментар