четвъртък, 15 март 2012 г.

Още нещо за любовта?



За сравнение с предишния пост, искам да предупредя хората за "Още нещо за любовта". От "Дзифт" насам не съм съжалявала толкова за похарчени за кино пари и от "Прогноза" не съм се червяла толкова вместо актьорите заради изкуствените им реплики и роли.

Тук става дума за любовна история, в която някакъв човек е в лодка и гръмва бомба ли, какво става, не е ясно. Ама той е на смъртно легло, когато идва непозната жена, твърди, че му е годеница, омъжва се за него, въпреки че той е в кома, разбираш ли, накрая покрай любовта, той взима, че оздравява. Освен лайтмотива за силата на любовта, има опити за някакъв арменски мистицизъм, стилизирана секс-сцена, миловидни подробности като домашна камила, ретро сцени на селска идилия, разни исторически препратки към времето на комунизма... Но всичко е удавено в някакъв ужасен, неестествен, изсмукан от пръстите сценарий. Лекарят Калин Врачански е безобразно скучен, събирайки в себе си всички качества на един достоен, честен, но все пак решителен и силен мъж (сякаш крещи в ухото на зрителя: "По-у-ка, извади си поука!"). Умиращият Симеон Лютаков (който между другото изглежда сякаш се радва на отлично здраве) е симпатичен и би могло да излезе нещо и от актьорските му способности, ако не беше зает да си гълта корема през цялото време.

Критична съм към българското кино, защото достатъчно евтини филми са доказали, че могат да бъдат страхотни. И не смятам, че трябва да приемам нещо претенциозно и скучно за добро по презумпция само защото идва от държавата, в която живея. Напротив, колкото повече критика отнасят неубедителните филми, толкова по-добре. Харесвали са ми неща от новото българско кино обаче. "Източни пиеси" е един от любимите ми филми въобще. Признавам, че не съм гледала "Стъпки в пясъка" и "Светът е голям". Ще поправя пропуска скоро. Онзи ден гледах и "Love.net" (чак след като изтече в ютюб, защото бях сигурна, че ще е тъп) и ми се стори съвсем ОК, какво! И той, по подобие на "Мисия Лондон", няма да остане в главата ми като филм, който е променил начина ми на мислене, но и няма да остане като такъв, който се е опитвал да го прави, докато аз съм умирала от скука.

3 коментара:

Анонимен каза...

"Източни пиеси" е доста добър, макар е леко тежък филм, като се има предвид че и дебют и направен за без пари е перфектен, ... само че ... доброто/позитивното усещане леко се губи като знаеш житейската съдба на актьора ... така че едва ле ще го гледам отново, просто ми става тъжно.
От друга страна, като си помисля, ..... ако Христов беше жив, дали изобщо щях да го гледам, въпреки всички награди ......... ??

zarichinova каза...

Гледал си го, само защото е починал?

Анонимен каза...

Така казано звучи малко грубо, .... но отговора е по-скоро .... да