Аве

Няма никакъв смисъл да не гледате Аве! Българското кино наистина е досадно на моменти, но изведнъж изскача нещо неочаквано добро, направо ви хваща за яките, вдига ви от стола и ви обръща надолу с главата. Аве бяга умело от клишето, но разказва познати истории, от излишните драматизми, но ви насълзява очите, от интелектуалното арт перчене, но е красив, изплъзва се от повърхността и навлиза дълбоко. И! Невероятно, но актьорите не преиграват, озвучаването е почти идеално. Ованес го знаем, че е добър от Източни пиеси. Но и тази Анжела е точно такава, каквато трябва да бъде - убедителна, непреиграваща, извън моделските стандарти за красота и все пак адски хубава. А и един елемент, който много ми допадна - режисьорът не приема буквалистично загасените лампи. Сещате ли се всички български филми, в които главните герои решават да си поговорят на загасена лампа? И изведнъж, тресс, цялата стая изгасва и зрителят нищо не вижда. Ами, в Аве светлината остава. Хубав филм, дълго мислен, разбираем и тих.