MANU CHAO - HAMBURGER FIELDS (LIVE)

На първия концерт на Ману Чао в София било много хубаво. В далечната 2002 г. на 5 юни той излязъл на сцената и свирил примерно час и половина, изпял си всички хитове, поклонил се, както си му е редът и си тръгнал, заедно с музикантите. Имало няколко хиляди души, примерно 5. Поръкопляскали и в един момент и те си тръгнали. Останали само някакви си там 100-200 човека, които се мотаели и не им се тръгвало изобщо. И докато си се мотаели такива и се чудели как да се прибират от Зимния дворец, на сцената се усетило размърдване. И вместо сценични работници, там се мъдрел наш Ману с огромен конусовиден коз в ръката. Седнал си спокойно и почнал нещо да си говори с някакви хора и с публиката, да си пуши, да си пие бира, да си пуши, да си говори, да си пие бира и в един момент казал, примерно: Вамос, тиооос! И почнал всичко отначало, след като, разбира се, съвсем братски прехвърлил цигарата на публиката отпред. И още час и половина дивял по сцената и си пял пял... Аз тогава не съм била там, не съм пяла, така са ми разказвали. Пропуснах го и за концерта му в Бостън, където билетите свършиха буквално за минути. Пропуснах го и сега ноември месец, когато беше в Скопие, а аз учех за държавни. И този пропуск е от най-дразнещите в живота за мен. Защото той не е просто музикант и певец и там някакво лице, а си има цяла лична заразяваща философия, такава каквато са имали/имат само хора като Боб Марли и Боб Дилън. Без капка суета, той е един от най-продаваните изпълнители на земята изобщо. Латинска Америка и благодарение на това САЩ са му в ръцете, Париж, Барселона, Лисабон, София, всички големи градове във всички държави по света си имат по няколко свои местенца, в които всяка вечер се чува поне по една песен на Ману Чао или на Мано Негра. И поне половината от хората в тези барчета знаят "Бонго Бонг" и "Мала вида" наизуст. Което си е успех. И Ману си е богат. А ако отидете в Готическия квартал на Барселона и се запознаете с първия срещнат местен, вероятно изглеждащ почти толкова небрежно, колкото Ману, той на драго сърце /след като ви обясни, че му е приятел, колега или дори брат/ ще ви покаже блока, в който изпълнителят живее и вие ще си кажете: "Браво, бе", плесвайки се по челото. Защото това е съвсем обикновеният блок и по нищо не изглежда като да приютява милионери. С две думи: Ману е готин и нямам търпение да дойде на 14 април в София. Този път по всичко личи, че няма да го изпусна.