сряда, 17 декември 2008 г.

За Милка от Студентски



Милка е от малко българско градче. Примерно в Северозападна България. Тя е хубаво момиче и е от най-умните в класа, все си учи и техните се притесняват "да не сложи очила". Приемат я да учи в София. Примерно аграрна икономика в УНСС. Тя ще бъде първият икономист в рода. Няма как - икономист звучи гордо и родителите й се хвалят нагоре надолу по мегданя-Т.

Отиват до София. Милка не е изкарала достатъчно висок успех, за да получи общежитие. Но техните имат приятел, който има един съсед, който има една вуйна, която е икономката, примерно, в блок 33 в купонджийския квартал. Срещу скромно рушветче Милка получава стаичка тип "метър на метър", която дели с още 2 момичета. И гаджето на едното. Но това само отвреме навреме. В стаята има хлебарки, някои дори разказват смешни истории за мишки, тичащи из баните по долните етажи. Докато спи, изпитва усещането на приятен пролетен дъжд, румолящ върху леглото й. На сутринта се оказва ронещата се мазилка, примерно. Вятърът свисти пред прозореца и упорито се опитва да влезе в стаята. Топла вода има рядко, парно също. Но това не е толкова важно. Квартирата струва 30 лв. месечно, а се намира в София, където получавш обикновена стая срещу 200 лв., примерно. Освен това съседите вдигат много шум винаги, когато Милка се опитва да спи или да учи. Тя обаче не се ядосва. И съвсем скоро престава да се опитва да прави и едното, и другото...

15-ти септември е. УНСС отваря нашироко вратите си за Милка. Тя се чувства тъпо, защото е с черен панталон и обикновена блузка с накъдрена якичка. А мадамите около нея са врели и кипели в студентския живот и знаят как да привлекат вниманието върху себе си. Тигрови "топове", къси полупрозрачни поли, високи токове, тениски с огромни щампи на известни марки, изкуствени гърди, изкуствени коси, изкуствени мигли, очи, скули и всякакви там секси подробности от бита на всяка уважаваща себе си дама. Милка чупи пръсти, опитва се да си скрие овехтелите обувки от погледите на колегите и мислено си прави списък с дрехи, от които има нужда. Както и да анализира начините, по които би могла да ги измуфти от техните.

Прибира се омърлушено и споделя със съквартирантката Шуши, че се чувства смотана. Още на другия ден двете са в МОЛ-ът, градейки бъдещия "аутлук" на Милка. Взима се и радикалното решение, че името звучи не достатъчно добре. И набързо Милка става Мили, като официално забранява да бъде наричана по друг начин. Малкият проблем е, че след покупките 500-те лв. родителска дажба са стопени до някакви си 50 лв. за до края на месеца.

Мили започва да живее двойствен живот - сутрин отива с новите скъпи парцалки на лекции, не издържа и час и отива на по кафенце (3 лв.) с колежки в Марсилия-та. Почти се задушава в 280. Връща се, но вече е гладна и слиза в стола да похапне, както си знае - чорбица, боб с наденица и нещо розово в паница, което по всяка вероятност е десертът (1 лв.). По лъжиците има останало от храната на други колеги, ама кво ти пука - нали е левче. Леко отвратена от мизерията, тя пак пристъпва със свежа стъпка към аудиторията. Преподавателката по макро-то обаче е изключително скучна жена, която срича нещо от някакъв лист и отвреме навреме размахва пръст пред студентите, говорейки нещо неразбираемо за морал и икономика. На Мили-то й писва и отива.. оп... познахте - да пие още едно кафенце. Решава да се върне за последната лекция, но о(!) - тамън да го направи и ... още едно кафенце. Прибира се накрая, изморена от цигарки и седене на маса, просва се на леглото под капещия таван и решава, че иска да се махне. Пускат и "офертичка" за хаус парти - демек отиваш в някоя съседна стая, пиеш, пиеш, докато се почувстваш достатъчно пиян, за да си позволиш да отидеш в Мания-та, 33 или Джим Бийм, без притеснения, че ще плащаш големи сметки. Мания-та е яко, защото има е чалга и хаус, а това са двата най-любими стила на Мили. Или най-малкото за втория така е чула, че трябва да казва като я питат.

Именно в Мания-та се запознава с Пешо. Месец по-късно тя е с доста по-високо самочувствие, както и с по-високи токчета. Има удължена коса, има розова блузка с бляскав надпис "Бич", има много готини приятелки, които я учат на поведение, абе много неща има. Пешо пък е на 30, едро момче е, твърди, че е "кореняк софиянец" и може, ако иска "цял живот да не работи, шото баща му строи блок", явно това е и причината "вишуту да ни гу ибе", както и фактът, че "той тва дет го знае за живот-ът никой ни мой му гу приподаа". Пешо кара беемве, за което Мили има всички основания да смята, че е на баща му. Но пък няма проблем - след 6 си е негово. Пешо идва да я взима всяка вечер. Минават парадно из целият Студентски и сядат някъде на по уиски с бадемки. Понякога отиват дори до центъра - я Планет, я Енерджи-то. Нощем са по партитата в Студентски. Никога на Мили не й се налага да си плаща сметките. Пешо я води и в МОЛ-ът понякога. А тя него - в квартирата. Понякога. И по-често. Щастлива е. И все по-рядко си се прибира в малкия град в Северозападна България, и все по-рядко ходи до УНСС-то. Изпитите ги взима обаче и то с достатъчно добри оценки, за да има с какво мама и тате да се хвалят. И Пешо, и Шуши имат разни познати и помагат с каквото могат.

Не мога да се спра обаче на подходящ край в тази драматична история за съдбовните промени.

1=> Мили и Пешо се качват в колата след обилно почерпване в някое адски "фешън диско", тя му прави френска любов, той пуши трева. Подкарва колата. В един момент се оказва на Цариградско, а всички коли се движат срещу него...

2=> Мили хваща Пешо в тоалетната на същото това адски "фешън диско". Само дето друго момиче го "обслужва". Тя се връща бясна на масата и се "забива" с най-добрия му приятел. Прибира се в квартирата с него. На другия ден отива да се напие от мъка с приятелките, намира си друг, или той я намира. Не е ясно точно какво става. Но пак свършва в стаичката. И така - пак и пак. Докато вуйната на приятеля на съседа решава да разкара Мили. Тя се оказва сама насред София. Налага й се да си вземе от "скъпите" квартири. Хваща се на работа като танцьорка, ама от тия танцьорки с екстра-танци за спецклиенти.

3=> Мили забременява от Пешо. Напуска университета. Беемвето се оказва служебно. А апартаментът му - в крайните райони на Люлин, където живее заедно с майка си, баща си, брат си и жена му.

4=> Милка се хваща в ръце. Къса с Пешо. Започва да си купува интересна икономическа литература, запалва се и впечатлява скучните асистенти в упражненията си. Записва курс по бизнес-английски. Започва да взима и часове по търговско право към СУ. Хваща се на работа в банка. Абе въобще става бг юпи за чудо и приказ.

Не знам милата Милка кой вариант ще я сполети. Лесно е да се каже, че от нея зависи. Ама не е така. Средата в Студентски град е потискаща за всеки млад човек, който не иска да слуша чалга, да пие безпаметно евтин алкохол всяка нощ, да ходи по безсмислено лъскави кафенета и дискотеки, да се облича по определен начин, демонстриращ телесност (финансово благополучие)... И не знам кой е виновен за страшните неща, които стават там, както и за факта, че Студентски град е всичко друго, но не и място, предразполагащо към учене. Дали са само външните хора? Дали са собствениците на кръчмите, които не спират да строят нови и нови парти-центрове? Дали е потресаващият контраст между мизерия и лукс, който няма как да не озлобява? Дали са досадните лектори, които преподават по система от едно отдавна отминало време, когато студентите са били принуждавани с тоталитарни методи да присъстват и които почти умишлено гонят и малкото присъстващи? Дали са самите жители на квартала, които си влияят един на друг? Дали е липсата на ред и полицаи? Дали е фактът, че ВУЗ-овете приемат прекалено много нови хора, а старите нерядко също остават в квартала? Дали не е всичко в едно?

Има нещо нередно обаче. И въпреки че никога не съм живяла там, и въпреки че Милка не съществува - тя е събирателен образ от мои познати, от чути истории, от образа на един съвременен бг студент. Който не ми харесва. Ама хич.

Няма коментари: